О, мила моя, кога ли ще бъдеш ти щастлива?
Кога ли най-накрая ще видиш искрена усмивка на лицето си?
Май детската ти мечта няма да се сбъдне и щастието ще е все така далече
и ти няма да можеш да го догониш. Или ще можеш? Или го имаш, а не го осъзнаваш?
Или го изпусна щом му позволи той да замине? ...

Отбягваш ме... връщаш ме назад - там откъдето започнахме. Бягаш, за да ме изживееш отново там на брега, за да ти донеса онзи трепет, с който ускорих дишането ти, с който изтръгнах сърцето ти, целунах го и издълбах завинаги името си върху него, а после го върнах обратно в тялото ти.

Копнея за топлината на тялото ти
и меките вълшебни устни,
за свенливо мокро коте
и гърди блажено вкусни!
Копнея за ръцете ти ...

Седят пред мен - в забравената къща,
едно момиче - с блеснали очи.
Едно момче - със поглед я прегръща,
и с длани меки погледа лови.
Той пие вино - тя преглъща жадно ...

Седнала на край - на тротоара,
една жена прикриваше с ръце
очите си, в сърцето си товара,
и бледното, разплакано лице.
Тя искаше да падне на земята, ...

Много дълго те чаках, художнико,
и събирах във ъгъла стайният прах,
да ме вземеш в дланта си, творецо,
да ме изваеш без святост, без грях.
За да бъда в ръката ти цветна палитра, ...

Нима съм се измислила във нощите,
сънувала съм те, любов... било е сън.
И миговете, някога вълшебните...
измислени в самотност, са от мен.
Сама ще си повярвам на небивалиците, ...

Голяма тъмна стая,
навсякъде със маси и със свещи...
В нея ние с тебе двама,
сме на странна среща.
Докосвам предмет след предмет, ...

Эа моето Кокиче
(Историята от моето сърце)
Обичах аэ едно момиче,
но тя не бе эа мен,
сякаш пролетно кокиче ...

Long way to go
[Verse 1:]
I love it when they try to get intimate
Even though they know I really ain't into it
(You're not into it?) I'm not into it ...

Вино поднесе - аз отпих
и още даже ти поисках,
а жаждата от тебе не прикрих
и смело чашата притисках.
Преди това се чувствах изнурен, ...

Средството при нас е този стих -
сливащото ни докосване,
чрез което тебе те открих,
за да влезем в миросване
с узрял за двамата ни плод, ...

***
Какво правиш, когато някой ти липсва безумно много? До болка много? Когато дъхът ти спира от това? Когато всичко, което усетиш, го свързваш с него? С лика му? С гласа му? С него… И тиха болка плаче в душата ти, и стаена ярост се прокрадва в сърцето ти... Гори те…мисълга те гори и свива стомаха т ...

НА ЗАЗОРЯВАНЕ
Една жена на трийсет и три - това съм аз. Една самотна жена на трийсет и три. И аз съм имала първа любов още в училище. Даже мечтаехме като завършим да се оженим, но той замина за Америка. Чаках година-две да с ...

“Обичам те!” - ми казваш мила,
с напукана от страх уста -
самата ти си разделила
олтара вечен на страстта.
Но обич ли е туй кажи ми, ...

старт
стартираш ти
въодушевен
във тоз живот
обезумял ...

сътворение
ветрило
и жарава
огнено ядро
и три планети ...

Любов голяма в мен гори.
Любов такава винаги ме пари.
Реши кога да сложиш точка, завинаги ме забрави.
Мечта ми беше с тебе да живея, мечта ми беше с тебе да умра.
Превърна всичките мечти в измама, душата ми погуби ти. ...

Виниш ли ме, че всичко във живота получавам?
Щом искам и се справям с лекота,
за секунди аз врага си побеждавам,
виновна ли съм, питам за това?
Виниш ли ме, че искам да живея, ...

- Искаш ли още малко кафе?
- Не, защото ако пийна повече, довечера няма да оставя мъжа ми на мира.
- Ще ти сипя и мляко, айде остани още малко!
- Добре, давай млякото! Ужасна лепка си!
- А не е ли по-добре да сипя по малко кола и водка? ...

Очите на луната са червени
и не от плач - от липса на звезди.
А моите очи са потопени
в гърдите ти - естествени луни,
...

Страх ме е -
от глухотата на славея,
от топлината на зимата,
от мълчанието на мъртвите,
страхувам се от безпътици. ...

Посветено на медицинските сестри в Либия
Напуснаха страната своя
да дирят по-хубав живот.
Сестрите, пет българки наши,
пропаднаха в трапа дълбок. ...

Недей да бързаш да влизаш в сърцето ми,
мисли ме за луда, но трябва ми време.
С всеки твой жест, когато докосваш лицето ми,
ме караш да искам да бягам далече от тебе.
Докосвай ме бавно и с плам говори ми, ...

Пак съм ранена,а ти пак бършеш моите сълзи,
пак ти,приятелко любима ,не ме оставяш,както правили са много други преди.
Защо седиш на колене до мен и се опитваш да ме успокоиш,
защо не седнеш,и с истината в очите не ме кориш.
Колко години вече разбирам,че като тебе друга нямам, ...