Един дъждовен ден 🇧🇬
Денят почти към края си, слънцето почти заспало, а небето кротко плаче. Плаче и душата ми, обвита в една безкрайност – самота. Страх ме е, че винаги ще е така – да не виждам слънцето. Само със небето мога да си споделя. А ти, небе, за кой тъй кротко плачеш? И ти ли си само, тъй как ...