/на една от сестрите ми/
Да те ощипя ли,сестро,
да се събудиш,
да прогледнеш
как бездомните ...

Ти ли си, любов?
Лювовтта, която всяка нощ ме влудява и ме кара да викам от болка.
Ти ли си, любов?
Любовтта, която всеки ден ме изгаря и кара сърцето ми да плаче.
Ти ли си, любов? ...

Женски вик, болка, разкъсване,
а после само … дълга тишина.
Говориха й, искаха прекъсване.
Защо не ги послуша? Не посмя.
...

нафора
целувам те нежно
дълго
тихо
и те оставям ...

"Любовта не е в другия, тя е в самите нас.
Ние я събуждаме, но за да я събудим, се нуждаем от другия..."
Паоло Куельо /из " 11 минути"/
Чувствам се като роса родена на Земята
и като нея нявга ще пресъхна. ...

Лесно е... скочи!
Не е трудно... скочи!
Ще си жив... скочи!
Какво? Какво криеш в тези очи?
Не се бунтувай, не се моли... просто скочи! ...

безглаголно
разочарование
захвърляне
на всичко старо
заглъхване ...

Черната мъгла
слива се с деня
и заспивам уморена на твоята ръка
закриляна от страха.
Пленена съм в съня! ...

Къде искам да съм аз сега?
Дали далеч от теб заради
твоята прекомерна самота,
разяждаща и малкото светлина
в посърналата ти душа? ...

Ти тръгна си. Зловещото ти "Сбогом"
без жал ехтеше, чувах го добре,
Не вярвах аз. Не знаех че ще мога
да спра да плача, че болката ще спре.
Безкрайни дни. В тях много мъка ...

Във мрака ти стоиш,
мислиш и не спиш.
Така живота се обърка...
в един момент съдбата те обича,
в един момент те мрази и обрича. ...

Нашето лято си отиде
със своя полски аромат и трепет
на бели ружи..
изгарящите нощи,
безсъние - откраднати копнежи... ...

Луната ни гледа с тъжни очи,
а в нас нещо се къса и боли.
За сетен път един до друг стоим,
моля те нека за миг помълчим.
Тъй излишни се думите сега, ...

Няма принцове - няма и принцеси,
хората живеят със своите интереси.
Влюбват се и се разлюбват...
и с душите си продажни те търгуват.
Едни бедни - други пък богати, ...

Застивам във времето,
обратно бягам на стрелките,
покрай мен обратно в нищото
пробягват гузно дните.
Тичам към началото, ...

Посветено на LYCKI (Росица)
Дори, Любов, от моят свят да те прогонвам,
ти пак ще идваш в утрото със пурпурни лъчи.
Като сълза по листите на розите, отронена,
душата ми ще галиш, и ще я гориш. ...

Поглеждам ти в сърцето
и виждам, че е цяло,
но защо ли пък лицето
така е пребледняло?
Съзирам, че в душата ...

ВОЙНАТА
Поведох най-трудната война.
Врагът бе хитър и лукав.
Когато настъпвах, изчезваше като дим.
Когато отстъпвах нападаше в тил. ...

СНЕЖНА БУРЯ
Припуква огънят в старото огнище,
вятърът се смее в комините опушени.
Спокойствие и тишина царуват в тихия ми кът.
Но неспокойна е душата ми, ...

РЕВНОСТ
Луната се зъби с нащърбената си усмивка
от безсрамно голото небе.
Нощта е проникнала дори в душата ми,
наситила е кръвта ми с отровния си дъх ...

Романтика в две стъклени очи
За кой ли път сама, мелодия звучи,
кой пее и какъв е текста,
има ли значение?
Нима романтика в две стъклени очи ...

Чух на сън, че даровита поетеса
се показала по нашите места-
глух съм, ала тя ме пита: -Те къде са –
за поетите – за да ни спасят честта!
-А, поетите – във унес й говоря – ...

В началото Той сътвори от кал човека
и в него своя Дух,свещен,постави
и положи на безмъртната пътека
като себе си божествен го направи!
Живя Човека в райската градина ...

Дойдох си! Ето ме вкъщи! Дойдох, завърнах се! Защо не чух "добре дошла", защо родителите ми не ме прегърнаха, защо нямам ключ за старата врата?!
Този път дори не съм в своята стая, този път дори не съм си у дома. Седнала на ...

Ето, сега седя тук и пиша! Пиша без цел! Пиша без идея. Без теза. Изливам всичко, което чувствам, без да преминава през филтъра на книжовната реч. Явно много ще пиша, защото много чувствам... Какво ли? Каквото ми е заложено като човек. Щастие, тъга, любов, мъка, страдание... има от всичко по много.
...

...Това е само първата частица
от пъзела, наречен Сълзата на Иссар.
Подарък за всички поклонници на Толкин
и написано за онези дръзки Сърца, познаващи
магията и вярващи все още в нея. ...

Портрет
Няма в думите смисъл,
няма в погледа плам.
Eдни мечти на прах
и живот разпилян. ...

И вече сили няма
кръвта от раните тече.
Тъмнина обля моето сърце.

И живот в мен не остана ...

Далечен спомен от нощта,
в която исках да сме двама...
Таз сладка болка любовта
гори във мен и ме ранява...
Ела и силно целуни ме, ...

Не плача, а мълча – силна съм за теб.
Не плача, а тъжа,
но какво от туй,
нали за теб съм лед!
Не плача, нямам сълзи! ...

Нима плачеш ти, любими?
Нима раних и твоята душа?
Нима във вечерите сини
си чувствал липсата на любовта?...
Какво ти става, моля те, кажи ми! ...