Държим се с теб така,
сякаш сме двойка,
а всъщност сме само приятели,
които много се обичат.
Държим се с теб като приятели, ...

Но ще дойде друго време
пак ще бъдем на земята,
плодовете да беремe
що посяла е душата.
Аз и Ти във китна пролет ...

Приятелството е мило на сърцето.
Как леко е със него да живеем!
Божествен дар изпратен от небето,
че идва ти от радост да запееш.
Една звезда ти свалих със мисълта си. ...

кънти тишина
танцувам блус с нов спомен
бавно пада мрак

Притихна гората предесенно.
В мен пеят птиците влюбено!
Обагрени клоните в златно
от залеза пиеха жадно!
Протегнах ръка, да помилвам ...

Нестихващи, безумни ветрове!
Какво очаквахте, какво мечтахте?
През всичките пожари на сърцето,
нима за обич вий бленувахте!?
Кажете, ветрове, защо ви е любов, ...

Долавяш ли на птиците плача,
как стенат в клоните, безсънни.
Kогато са дочули от дъжда,
че без луна звездите са сиротни.
Небето няма да е същото без нея, ...

Когато си сама и чужда за света
Когато си изгубила ключа за любовта...
Повикай ме ... и аз ще долетя
като свткавица разцепила на две ноща
Когато си сама сред хора подаващити ...

Всяка сребърна нишка в косите ми,
а те са наистина много,
е безсънна тревожна нощ
над леглата на децата ни.
Не мога да ги преброя – ...

В съня си мой открих едно момиче обляно във сълзи
и мислех си уви , че всичко само сън било е може би.
Момичето вървеше редом с мен и страдаше във своите
сълзи , стоеше там обърнала очи към моите очи...
Забързан аз със моите ...

Един живот – на теб ти го обричам,
Да бъдеш негов въздух, негов смисъл...
Да чувстваш, че си му безкрайно нужен,
Да бъдеш весел, никога тъй тъжен.
Едно сърце – подавам на тепсия, ...

Обичам те, защото си прекрасен
и твойта топлина е мойта сила -
тя дава ми в живота страшен
решителност неизчерпима.
Обичам те, защото си единствен - ...

Когато се задъхваш
и не можеш
от ярост да поемеш дъх,
когато спреш да се тревожиш,
че всичко рухва отведнъж; ...

От всичко, от всеки
Помниш ли, че ми обеща да гледаме заедно залеза. Да, така беше... Ти беше моето слънце, а аз - твоя залез. Да, така беше...
Огледах се. Всички около мен оживено обсъждаха нещо. Само аз мълчах. Това беше удобният момент да се отклоня от пътеката. Така и направих. Поизостанах малко ...

Порция любов
Капилярите измукваха живеца ми,
извивах се като звездна риба в ръцете ти
Вените ми се изпълваха с мълчаливо нетърпение
И как братоубийствено засмуквах се в морето ми ...

Животът хванал ни е в свойте клещи
и ни диктува свойте правила,
понякога се сърдим в стихове горещи
или се радваме на него кат деца.
Животът е понякога стихия. ...

Обичам те, не вярвам че мога да го изрека...
Обичам те, но ти не виждаш...
Заслепен от копнеж по твоята така наречена “голяма любов”...
Но защо, питам се... и отговор не намирам...
Защо, след като тя остави те най-безсърдечн ...

Реших на теб да ти помогна
чрез поведение разумно
и стана нещо много чудно -
болката успях да превъзмогна
в бой с тежък предрасъдък, ...

Звездице, мила, нежна
за мен ли светиш ти?
Чистата си любов, моля те,
на мен я подари.
Целувай ме със устни жадни, ...

“Ние сме болен продукт...”
Д. Воев

Хванах химикалката
И мислите ми затанцуваха ...

Последно колело
Предавка
Ехо от звука на останалите
Подритнато
Предало се ...

Думите се скриха
Под падналото есенно листо
С цвят на ръждива канела

Вятъра се засили ...

Отвикнах да бъда обичана! Хората
преминаваха сякаш през мен (като хали).
Помагах, раздавах се, единствено злобата
виждах в лицата им, която ги галеше.
Пердетa в очите си имаха, тежки завеси ...

Помогнах ти да почнеш да го мразиш
и себе си да почнеш да визираш –
пред него няма повече да лазиш:
душата си ти няма да презираш…
В обич всеотдайна, безрезервна, ...

Виж го там на бара стои и чака поредната си жертва... Поредната единствена, на която да дари единствената реална нощ във живота й... Стои сам и чака...но тази нощ чака мен... да ида ли? Да се обрека ли на сладкото мъчение, което ме гори вече толкова нощти... Да ида ли? Да се поддам ли на греха... По ...

Твоят Юг със сянка на смокиня
и следа от нар тръпчив на устните,
уморен и недоспал през дните,
покрай мен премина и ме вкуси.
Странен вкус на северна усмивка, ...

Аз нямам друго –
само голо рамо,
в което да забиеш зъби.
А толкова е крехка
лудостта ми. ...

След всяко едно “Обичам те” -
не усещах земята под себе си.
А вървях все към теб...
и си казвах отново:”Вричам се!”
А ти към мен ли вървеше? ...

Малкия финал
(хроника на една друга история)
Има истории, защото има хора. А хората най-често, без да искат създават истории, които ги надживяват. Забъркват се в нещо, предзвикват го наужким и така се раждат хартиените скулптури за памет на героите им. И както хората, така и историите са различни. П ...