На една полянка насред гората
буйния огън красиво гори
До мене си ти - "едната"
и леко притваряш очи
Китарата нежно и гладко звучи ...

Един съм аз и сам ще си остана
във битката с живота и смъртта
И няма да погина аз от рана
Ще ме погуби само любовта
И тя дойде - красива и измамна ...

Прошка
Красива е на всеки младостта,
но с нея носим ний кръста,
да се докоснем до греха,
да се простим с девствеността. ...

“Очите ти минават покрай мен като
две птици, които се гонят”
К. Делов
Целуни ме
по очите затворени ...

Навън се зазорява, ден нахлува,
светълина разпръсква розови лъчи.
В очите ми от болка привалява
и капят в скута ми сълзи...
Тревожна нощ, въртях се,като дива, ...

гердан от чувства
някакви особени
могат истински
дават наивен декор
всякакви маски ...

диви и груби
нямат почит и морал
нещастници ни пръскат
раждат се без жал
от корен плевел пада ...

Цяла превърнах се във водопад,
сякаш тежка болест ме налегна.
Не водопад, по скоро сълзопад
от ляво някакъв бодеж ме стегна.
...

> На Него
>
> Смесени мисли.
> Оплетени образи.
> Преплетени картини. ...

Понесена в синьото утро, погледнах през прозореца. Бях стъпила на най-прекрасния бяло-син облак и пътувах през морето от слънчеви лъчи и въздух, който за пръв път от много време вдишвах свободно. Можех да отида навсякъде. Но дали исках? Миналото ми предизвикваше болка и тъга по изгубените дни. Насто ...

Ти си тръгваш пак от мен
и ми казваш "До теб ще съм и в утрешния ден!",
но и двама знаем - не е така...
Това е края!
Този път нямам сили да прошепна: "Обичам те безкрайно! Остани!", ...

Обичай ме вчера,
че днес ще е късно...
за суша зажадняха пустините
и отърсено утрото от нощния мрак
потърси топлината в зениците. ...

Дори насън сърцето ми се стяга
от страх, рисуващ с черни щрихи
в душата ми, която се напряга
да чуе стъпките ти тихи.
Безспир часовника тик-така, ...

Всред
изумрудени мисли,
изопачени мечтатели,
миризма на керосин
и изгорели газове... ...

Една тъга,една сама надежда
душата си на друга ти дари
незнаен път до тебе ме отвежда
обичах те - сега ме остави
Дълбоко аз сърцето свое нараних ...

Изгубихме с теб страшно много време
да бъдем заедно мечтаехме дори
ала ги няма чувствата големи
и си останахме с наивните мечти
В очите истина е скрита ...

И днес навън вали, а теб те нямасърцето ми поглежда с поглед новнавярно като всички си измамане вярваш сам на своята любовВ сковаващия студ сега те чакамда стоплиш с ласки моята душаи както бавно преминава влакатака отмина ти - като лъжаНаивна бях, дълбоко замечтанав небето сиво срещнах твоето лицеа ...

Странджа
Нежна люлка ме люлее,в полите на тази планина.
Ехото донася първо тихо, после силно песента.
Всяко утро се събуждам, къпейки се в роса.
Ефирно чувство ме носи, сякаш идва пролетта. ...

Сама и злобна, гадна до безумие.
Изгубена от себе си в безкрая...
Поредната ми простотия, гадост и малоумие,
такава ли съм, вече аз не зная...
Аз някога си мислех, че съм силна. ...

Това стихотворение го написах за едно момиче. Което страшно много обичах, ценях и обожавах. Нещата, които са написани вътре, са 100% верни - всяка дума отговоря на чувствата ми, които изпитвах към нея преди близо 2 години и сега. Сигурен съм, че тя ще го прочете и сигурен съм, че ще разбере, че съм ...

На маса за двама седяло момиче.
Очаквало силно своя любим.
Изпълнено с трепет, красиво, обичащо,
обвито от страх, така уловим.
Със чашата вино седи във ръка. ...

Светлината във тунела спира да мига.
Очите ми се взират в нищото.
Въздухът наситен отново не стига.
Светът и животът - всичко измислено...
Ръцете ми протегнати докосват вятъра. ...

Сядай. Наливай си вино.
Бъди ми на гости - в сърцето.
В душата ми спри да починеш,
със кръвта ми измий си ръцете.
Нахрани се обилно със спомени. ...

Не ме пропъждай просто ей така,
защото в мрака днес ти е студено.
Пламъка на старата ни обич мога да спася,
защото там всичко е простено...
Не позволявай на гордостта да те засенчи ...

Не ми наливай вино червено и тази вечер,
остави умът ми бистър и трезвен.
Не ми носи наслада питието вече,
разговорът на четири очи е спешен...
Не ме разливай между твоите очи, ...

Исках със тебе да плача от щастие...
Но все не можех... Но все не можех...
Вярвах, че ти си свещено причастие...
И все се молех... И все се молех...
Сбирах си восък от свещи угаснали... ...

Ти ограби празната ми душа
и сега отново съм на кръстопът.
Останах като скитница за малко топлина,
с душа на птица, закъсняла да поеме своя път...
Хорското мнение оставих и сърцето си послушах, ...

Не всичко сбъдва се,
което обещава ни,
съдбата златоуста
в своя ход –
по-често подиграва се, ...

Това е ден във който искам да ти кажа,
че ти за мен си всичко на света,
утеха в труден миг,
едничката останала надежда,
спокойствие и път по който да вървя. ...

Здравей Люсита – мила музо!
Повярвай ми, не съм Карузо
в поезията – ала “пея”
тъй, както мога и умея.
“Консервите” и аз не любя – ...

Различни сме -
много различни.
Едни са
широко скроени,
а други - ...

Уморен съм...
но няма да спра
да те целувам.
Цигара? Не,
мерси, не пуша. ...