Но с общо начало
Тя затвори очи. Не можеше да гледа ясно, беше прекалено бяло, беше прекалено светло. Снегът покриваше уличните лампи и те бяха като чадърчета, готови да приютят измръзналите от студа.
Беше тихо, нищо не се осмели да наруши този покой. Тя тръгна бавно по затрупаната със сняг пътека.. ...

Н А П Р А В И С А М
Билковият чай вдигаше ароматна пара, а кекса, дето го забърка снощи, примамливо ухаеше на ванилия. Ружа Сербезова отпи глътка чай, гризна кекс и доволно вдигна крака върху табуретката. Ето, това е живот ! ...

Любов... или нещо, което го няма...
Потънала в бездна и заровена в яма.
Като ехо далечно гласът й се чува,
но в материалният свят вече нищо не струва!
Всеки по малко надеждата губи, ...

Преди пет години съдбата ни срещна
запознахме се и всичко спря дотук..
Но с времето и двамата разбрахме,
че сме създадени един за друг.
Бяхме заедно, бяхме щастливи, ...

Все още вярвам в чудеса...
В небесните знамения...
Във Неговата светлина...
И Неговите откровения...
И вярата, че сме деца ...

Видях я, крачеща в студена утрин, спечелила поредна битка трудна, с разрошени коси, с усмивка бледа: за всеки воин сладка е победа! Спокойна, тя вървеше сред тълпата, а болка причиняваше земята, че в кръв окъпани, нозе, ранени за миг не насладили на почивка напред обаче бяха устремени, че знаеха - п ...

Една любов при мен дойде в нощта
и пламъка запали, на свещта
погали нежно моята коса,
докосна устните ми радостта!
И ме поведе тихо в тъмнината, ...

В малката люлка лежат в пелени
осъществените мои мечти,
ти - малко човече, любимо дете,
протягащо мънички, детски ръце.
С очичките малки ме гледаш сега - ...

И заваля...
Открадна от косите ми небето
снега - и го завихри. Злобно го посипа
над угарите черни, по полето.
Врабчетата под стряхата притихнаха. ...

Невен
Невен - нежно цвете, сладък ден!
Слънце мое, ти разкри се, в мисли мои вкорени се,
с топла капчица роса, омая ме бисерната ти красота,
къде беше тя, къде беше тя? Кажи ми оо, безкраина синева, ...

Изровено от старите ми тетрадки
от ученическите години
Съдбата на човека
Да бягаш, да се криеш, да залягаш,
крака да влачиш и опитваш пак, ...

ВЕЧЕРНО СТИХЧЕ
Затвори очета, сладко се наспи.
Затвори очета, хайде, ти поспи.
Затвори очета, трябва да поспиш.
Затвори очета, виждам как летиш. ...

СУТРЕШНО СТИХЧЕ
Стана рано бай Марин,
маже филия с маргарин.
Новите чорапи обува и
към завода задува. ...

ОБЕДНО СТИХЧЕ
Когато, тогава се усмихнеш:-)
и целувка нежна ми дадеш
ще бъда твой, ще бъдеш моя
и всичко ще си е наред;-)

За смърт на кино
като дете
плачех.
Не знаех,
че е игра. ...

Като котка
да ходя по покривите
бих искала!
Да пресичам пътища
и черни мисли; ...

Откачих крилете си –
не трябвало
да се връщам назад
в развитието си.
Вързах ги на хвърчило. ...

На моята планета няма
сълзи от разпилени спомени.
Не зее там дълбока яма,
препълнена с мечти изгубени.
Там няма болка, няма рана, ...

Празен лист, неозаглавен стих, непрочетена книга - така изглежда в началото си всеки човешки живот. И както всяко ново начало е трудно и несигурно, така и животът е непредвидим и плашещ със своята неяснота. Първите изречения в новата книга написват родителите. Те са главните му автори и от тях завис ...

Влюбена в картина
На С. който умря в Ирак
/те бяха цял взвод/
Не мога да забравя
оня ден в Багдад, ...

Никой няма да избяга от присъдата си...
Присъдата ни, ще бъде изпълнена...
Ноща се вмъкна в студената ми стая...
И телевизора ме насочи към мисъл една,
Как на този грешен свят, без съд, ...

Българинът продължава да се плаши от философията. И има основания за това, защото тя – философията продължава да тъне в своето идеологическо лоно…макар и не съвсем…Щом чуе думата “философия” на нашенецът му прималява под лъжичката, още повече пък ако е минал университетското образование, очите му по ...

(
Съвременен прочит на индийската
медитативна философия
)
На Ласка ...

Сезоните събличат свойте дрехи, мълком.
Като актьори във театър, играят драми,
усмихват се, обичат, после плачат тихо.
Сезоните без време си отиват винаги.
Съблече се и есента, изплака сълзите, ...

- То аз ти казух –дъще мъ нидей
ъм ти не чуваш, свойто знаиш,
що трябваше ти този търтей …
ама зима гу вечи, ши си траиш.
Татку ти е същия, пуглидни гу ...

В усмивката ти нежна,
ангел криещ се безгласен.
Моята кралица снежна,
майка със товар ужасен.
Толкоз много отговорна, ...

Ще хапя силно!
Ще хапя злобно!
Тъй както хапали са мен...
Прости ми, Боже,
ако можеш, ...

Спомняте ли си, като бяхме малки деца?
Как мечтаехме за този час?...
А сега всички сме със свити сърца
и всеки е с по малко треперещ глас..
Дори когато заговорим, ...

/кълбо, изваяно от облак -
море, възкръснало от сън/
Предъвквам изсушена риба,
Асфалтът, бос, настъпва през краката ми.
Премислям ...

Ти си крилете на душата ми с които всеки път политам, към висините на мечтата си, блажено всичко да изпитам. Оглеждам се в очите, сини езера, под слънцето с дъгата нова. Лесно беше да го разбера, любовта на всичко е готова. Потоците от пролетни води, преляха във сърцата изтерзани. Отмиваха предишнит ...

Моята и твоята
любов са
нашата Любов!
Докосни ме, подлуди ме,
изучи ме, изпий ме, ...

Дивото зове ме
като ураган,
бушуващ в
равно поле.
Връхлита и ме ...

Днес станах рано
и един слънчоглед ми намигна -
един слънчоглед -
уникален за всяка картина
със толкова жълти листа. ...

И тръгна сам след непокорна вечер,
подгонил пак луната необятна...
през битки мина, почести спечели,
но какво си имаш, тъй и не отгатна.

Не вярвам да си само спомен в тревите росни спотаен, застанал до прозореца отворен и вперил поглед в мен. Усещам те нdблизо, на една разперена ръка: ако се протегна - ще те стигнат връхчетата на пръстите едва. Усмивката ти още чувам как в стените тук ехти зад миглите ти - черни пеперуди, обичан погл ...

Сънувам нощите във тишина родени,
повити в пелени от призрачна мъгла,
където небеса студени
покриват спящата земя.
Сънувам жертвени огньове, ...