Н – адеждата умираща удавена в сълзи.
А – вторът е самотата като огледало на душата ти
И – страхът като тъмна сянка
В – нощ по-черна от смъртта
Н – аграда за лъжите, но... ...

У – смивката чезне разтопена в море от тъга.
С – триумфа на Злото гордееш се ти, но
М – игновено, защото една звезда в море от звезди е моя
И – тя на плещите си носи сълзата ми горчива
В – твоя чест погубена в море от горчилка. ...

В клоните на една горичка живеела малка птичка. Подскачала безгрижно от клонче на клонче и се радвала на слънцето. Но случайно дочула, че в голямата гора имало и непознато щастие. Тайната му знаели само хората. Част от тях, когато пораснели, винаги носели със себе си вълшебни капки. В мига, когато г ...

Дланите изсъхват от надежди,
все по-трудно си отиват дните.
Избуяват страховете днешни
и дълбаят с тъпи човки във очите ни.
И кълват последните трошички, ...

птица да съм
за да те последвам
вятър да съм
за да те погаля
слънце да съм ...

Мъжете, които не ме вдъхновяват,
тъпчат в живота ми с кални крака.
Изтривам после петната с душата си
и си лягам сама.
Мъжете, които не ме вдъхновяват, ...

Змийски нощи...
В блузата ми вятърът се буди
с писък на дете.
И разхвърля есен пеперуди
със опърлени крилле. ...

/моля ви не решавайте задачата
без сборника по смехонометрия/
Представете си една жена-стихия,
/ако сте я срещали, знаете какво е/,
умножете я по шест /силна олелия/ ...

Далеч е ръката ти днес.
И няма на този свят песен,
в която със много тъга,
да пеят за нашата Есен!!!

Ако бях до тебе-
щях да се смея,
звездите безбройни,
бих преброила.
Очи затварям ...

Разтварят криле
и политат,
нетърпеливи да видят света.
Танцуват с вятъра хладен.
Под лъчите на слънцето спят. ...

Сърцето ми в ритъм
лудешки препуска
в очите нахлуват
от радост сълзи
аз дълго те търсих, ...

Не ме поглеждай пак, отново
обърни ми гръб и се прости с мен,
недей да търсиш нещо ново,
заради което да ми се обадиш в други ден.
С любовта простихме се отдавна, ...

Ти влюбен ли си в мен, не зная,
но опитвам се да разбера,
защото, когато дойде време на безкрая,
аз искам с тебе да умра.
Разбираш ли, че в теб съм влюбена, ...

Въздухът наситен е с мирис на липи,
а в душата болката изпепеляващо гори,
че споменът от твоите целувки тихичко пристъпва,
за да нахлуе с буйна страст и болезнената тръпка.
Полъхът, проникнал в притихналата стая, ...

):
В тази бездиханна вечер,
с ято грейнали звезди,
тръгваме по пътя Млечен,
аз вървя, до мене ти... ...

Бъди ми сън, и истина бъди ми!
Със тази мисъл се събуждам,
да мога да те имам винаги,
ала със длани не те стигам...
Бъди във мен и остани завинаги! ...

Загубихме и с теб каквото имахме преди,
защото моята любов докрай не оцени!
Живота грешен е,това го знам...
но не мога повече на теб да дам!
Приятелството наше върхът си не стигна, ...

О, български народе славен
с език свещен, вековен, православен,
с божи дар обсипан небесен
помниш ли все още, Вазовата песен?
Влюбен в българското слово славно ...

Вали в душата страх
от върхове непокорявани,
но предстоящи за изкачване
към синьото небе.
Защо е нужно да грешим, ...

Внимавай какво си пожелаваш,
защото може да се сбъдне.
Така както молим се докато вали-
да спре дъжда и да пекне слънце...
и сбъдвало се е това. ...

Ти ще мълчиш, когато падат звезди в нощта, когато небето гърми, когато сняг вали над любовта ни. А тя - чиста и невинна ще гледа виновно сърцата ни как страдат от това.... Ти ще мълчиш, когато задъхана от страст, сутринта те събужда с ръцете ми, галейки нежно лицето ти. И така ще бъде всяка заран... ...

Любовта ми без адрес се скита.
Ти я пожела, защото знаеше,
че ще я получиш без проблем.
Нали си магьосник?
Тогава какъв е твоят проблем? ...

Безропотно като във транс.
Безмислено като самата същност.
Бездиханно съжителствам
на нечия илюзия за безпогрешност

Аз съм ничия!
Косите ми разпилени се гърчат
в разстоянието от понеделник до петък
и в изтощението на делника пощада не намират.
Билети, автобуси. ...

Реката никога не се завръща,
а ти в болката си ме повика -
душата ти с вълни отвръща,
че не сме били с теб прилика.
Връхлиташ ме с потоци мътни ...

Замъка е може би красив
и отвън покрит е с чисто злато
а отвътре е ронлив
щастието там не е познато.
Ще избягам,ще се скрия ...

През вълните на безбрежни океани
ме докосваш,не усещаш друго.
Моята душа лети към теб,но без посока.
Няма път,не виждам край.
Във устрем тя те търси неизбежно, ...

Виниш ме, че съм струна,
опъната от утрото до вечерта.
Виниш ме, че съм дъх на отчаяние,
изплъзнал се от нечие предчувствие.
Виниш ме, че съм снежна, ледено видение, ...

Без приятели сама,
без надежда една.
Когато тъжна съм
не ги интересува!
Когато вкъщи съм- ...

Той вървеше по пътека осеяна с мъгли. Тишината поглъщаше звука на стъпките му. Пътеката беше безкрайна осеяна тук таме със студено-зелени храсти. Оловно-сиви плочи затискаха небето над него. Той вървеше... Сърцето му биеше монотонно... не чустваше умора а само желание да върви и да се отдалечи от по ...

“Heavy clouds, no rain…
And heavy move causes pain…
Ready kiss, but no love…
I feel I’m torn in half…
We are dancing on broken glass… can’t stand no more…” ...

Едно сърце,
вълна в бурното море,
ражда любовта.