С затворени очи ме гледаш -
И мислиш си, че можеш да ме разбереш...
Оглеждаш се замислен -
Поглеждаш ме сякаш знаеш всичко за мен...
А всъщност не ме познаваш - ...

Вземи ме, мили, тази нощ съм твоя!
Разкъсай тишината на нощта,
счупи омразния часовник стар
и наруши на птиците покоя.
Ела при мен - обречен и съдбовен. ...

За твоята усмивка съм готова
душата си на Дявола да дам.
Не ме вини, не ме съди сурово -
не зная вече що е грях, ни срам.
За бурна нощ със тебе изживяна ...

В този късен час
и в таз студена нощ
замислена стоя
и слушам тъжни песни.
С чаша в ръка ...

- Заветрей ме, ветре, залюлей ме
искам да забравя момъка висок,
дето в мислите дохожда, вей ми
отвей лика му, погледа тъмноок.
...

Да бъдеш сън?
Не искам!
Не сега,
когато още мога да обичам,
когато иде пролетта ...

Испанската китара
Има връзки, които не свършват,
дори когато лентата на копнежа
се изпълни до край.
Тогава няма движение, ...

добър ден
добър ден
а как
да е добър денят
като се събуждам ...

Приятелството ти
приемам
с благодарност,
че то крила ми дава
всеки ден ...

За щастие
казах ти,
че си родена,
предлагайки ти
свято братство, ...

Сломена пак от мисълта, проливам аз една сълза. За любовта, от теб несподелена, потънала в мъгла! И пак се лъжа, че ще имам шанс със теб, и пак във знак на любовта, и пак, но ме е страх! От бъдещето се страхувам, променящо съдби и моля се да ни е начетната любов до старини! И моля се, и моля се любо ...

Дали обикнах те аз, в мига, във който те видях, защо ли иначе така се радостно усмихнах, в настроение ли бях?! Дали, най-вероятно усмивката ти ме е покорила и с блясъка си зашеметила?! Дали характера - тъй нежен, тъй мил - с лека дума ме е запленил?! Защо ли другите си мислят, че сърце от камък имаш ...

>>> * * *
>>>
>>> И като свещ на вятъра...
>>>
>>> И като паяжинка на дъжда ...

Пролетта дойде с радостни лица,
с красивите цветя и с весели деца.
Слънцето с усмивка на уста
посрещна пойните ята.
Красив килим от полски цветя ...

Роб на свойта свобода
затворен, окован във самотата,
която бе достойна уж цена
платих я да избягам от тълпата.
От тази черна смесица от хора, ...

Сълза прегръща и полага си глава
остригано детето в белези и рани,
на грубите си майчини бедра
с които се изхранва тя и него храни.
Покрити с бельо от бял сатен ...

Винаги ще нося в паметта си
сухите листа на есента,
снежните дървета на скръбта ти
и вълните в тъжните очи;
модри нощи, повей тих на обич ...

Нощта съблича свойта дреха тук,
за да отстъпи пред деня.
А от душата ти – ни стон, ни звук.
Но аз не ще те укоря.
Така замлъква често в някой миг ...

на ефенди - с любов! :)
Не спираш да ме гледаш с обожание
и искаш твоите очи да ми дадеш.
През тях да видя твоето желание
и този, полудял по мен, копнеж. ...

Седя на пейката в училищния двор. Слънчево е, топло е... дори прекалено топло за януари... Сякаш тази година пролетта е решила да измести зимата... откраднала е трите месеца, които й се полагат...
И въпреки хубавото време и приветливата песен на птичките, в моята душа цари мрак... Тъмен и студен... ...

Тя погледна часовника: беше десет без пет. Знаеше,че трябва да си тръгне, но никак не й се искаше. Сърцето й се беше разляло върху меката възглавница, душата й се бе вкопчила в розовия сатен на чаршафите...
Тринайсет годишната Евгения лежеше в огромна спалня в президентския апартамент на един от най ...

Сив, безлюден... мълчалив деня е днес. Самотни въртележки в безкрая се въртят. Детски смях, отминаващ в тишината, обгърната в мъгла, спомени и кървава тъга. Градът е мъртъв, по улици от прах се скитам, без светлина в очите тъмни, забравили зората. Вятър мълчалив, след мене сиви клони заговаря, а те ...

Казват, че между приятелството и любовта
има една крачка.
Ние с теб я направихме и не съжаляваме.
Но съдбата беше жестока за нас.
Раздели ни. ...

Убиват мислите.
Топка от бодли.
Отвън навътре.
Помръдна ли – боли.
От острото. ...

Ще си отида във очакване
ще си отида преди изгрев,.
преди да побелее утрото.
преди да го дочакам.
И няма да съм тъжна- ...