Пила съм с тебе отрова
бавно, на глътки, с тъга,
мислех, че съм обичана,
но заблуда е била любовта.
Умирала съм всяка минута ...

Посвещавам този разказ на Марго и Ваня – две слънца в моя живот.Обичам ви, момичета!

-Ела тук, Дани, стига си досаждала на хората!
Дани непрекъснато се губеше от погледа на майка си, обикаляше из парка, играеше си с непозна ...

Магично е, и магнетично!
Такава пламенна любов!
Изпълнена с най-нежната въздишка
и молещ стон...
Като ридание на падащатите капки, ...

"Десетте хиляди неща се въздигат и падат безспирно..."
Облачно утро.
Цирикат врабчетата.
Паячко плете...
Под облаците ...

Ето ме, идвам в зората разцъфнала,
като дюля узряла,тръпчива и жълта.
Във лъчите на утрото обич съм вплела
за да стигна, да докосна дланта ти.
За да помилвам с дъха си скулите ти, ...

>>>> У давени страсти, любови, желания,
>>>> М ечти недогонени, нежност, терзания,
>>>> И стини чужди, преследвах за себе си,
>>>> Р еки от безумства, коварства и ребуси...
>>>> А лчно се търсих! И тъй не намерих се - ...

Не искам да се влюбваш в мен!
Години дълги минаха от първата ни среща.
Тогава беше победител. Днес си победен.
Тогава ме отбягваше, а днес намираш нещо...
Не искам да се влюбваш в мен! ...

Обичай ме!
Но търпеливо.
Не бързай да ми се наситиш.
И аз ще ти отвърна с обич.
Полека ме целувай, ...

Капки кръв от сърцето отронени
са моите думи върху белия лист.
Всяка една е за теб.
И стихове тъжни, родени от тях,
се редят и описват бурите, ...

Не си отивай... Моля те! Не тръгвай
на онзи дълъг и самотен път,
от който пак, ще чакам да се върнеш,
от който пак очите, ще болят.
Ще поболея вятъра от думи. ...

Тъй сама
като капка сълза
бродиш по празна
улица
тъй чиста ...

Два свята се срещат...
Космически взрив... и душевен...
Свръхнова се ражда...
Усещат сърцата...
Подпури... напеви... ...

* * *
Животът тече си тихо, нормално.
Проблясъци някакви - просто банално.
Дните отлитат бавно, беззвучно.
Емоции няма! Без тебе е скучно! ...

* * *
Когато си много самотен,
без усмивки и длани добри.
Поспри се при старата есен.
При солените тъжни сълзи. ...

Денят съзира
трепетно нощта,
едва, когато тя
Мечтите му раздира.
Брегът приспива ...

Вървя след реката разплакана,
минавам през живота насън,
а душата ми стене,
нещо в мене кипи -
гняв, ...

Ако те целувах всеки път, в който исках, нямаше
да ценя толкова допира до теб!
Ако ти казвах всеки път "липсваш ми",
то тогава думите щяха да изгубят стойността си!
Ако поглеждах в очите ти и си позволявах да видя всичко, ...

Нов Ден
Изгрев нов, лъчите те озаряват
Очите ти след миг изгряват
Готова си за новия си ден
Готова си да срещнеш мен ...

Когато те видя,
започвам да крещя,
искам да се скрия...
далеч... може би в снега.
Не мога да те трая, ...

На любещата ти душа –
в тишината,
пребродих
тайнствена гора
и в срещата ми ...

Ти смяташ, че аз все още съм твоето малко дете,
остави ме, за малко поне!
Недей ме гледа така,
пусни ме, сега.
Не искам вече да съм при тебе, ...

Красивото
е цялост,
постигана
от две души,
които изживяват ...

Старото привидение се беше настанило удобно в любимия си люлеещ се стол и скърцайки с него, мислеше за отдавна минали неща. Роден в далечната 1840-та година с името Бенджамин Стюард, той беше член на голяма аристократична фамилия. Животът му премина в изтънченост и дисциплина, но не беше скучен чове ...

НЕокончателно решение на Човешкия въпрос
Години ...
...38,кристалната болка...век 20
нощ ...година 42, век 20
Сивият влак и вагоните. ...

В основата на тези драматични събития, са залегнали изключително мотиви от болната фантазия на автора. Главните герои са измислени - следователно, недостоверни! :-)
Но тъй като "новелата" е с отворен край, авторът обещава на измислените си герои, че ако го вдъхновят отново - ще ги направи звезди в с ...

Животът стане ли солен,
наведен пише без да спира,
нарежда стихове смутен,
а римата без край извира.
Радост с дъх на хризантеми ...

Две души
в късна,
морна доба,
възвишени
от чувствата лирични, ...

Лежа си на кревата
и си смучкам,
цигара сладко –
синакав дим
се стеле, ...

Забравете ме.
За малко бях на този свят.
Преминах бързо през живота ви.
Дали оставих някаква следа?
Помнете ме такава, ...

Аз, имам хиляди лица.
И хиляди надежди имам –
пулсират в мене сто сърца
и мисли, рой, неуловими.
Блуждая – ...

Отхвърлена от всички се навеждам
да събера частиците от себе си.
Събирам разпиляна много нежност,
а всъщност колко съм отнесла?
Не трябва да съм винаги добра, повтарям си ...

Напрегнат денят се отпусна
и наля си едно питие,
крак кръстоса, цигара запали
и ме загледа през лупа.
Завъртя над мен стъкълца разноцветни, ...

Рутинно работя,
така дори пиша.
Е, малко потя се...
когато издишам.
Понякога бързам ...

Горчилка. Изстрел. После кървава луна.
Кръвта била най-сладка при пълнолуние...
Живот, погубен от безумие...
Живяла някога една душа
в сърцевината на гърдата ти... ...

Виждам подигравката в стъклените ти очи
на миналото, гонещо настоящото бъдеще,
виждам лъжа, лицемерие, използвачество
безумно към невинна, наивна и бедна душа.
Не вярвах, че и ти си като тях – другите, ...

Молитва

(монолог на една отчаяна поветица)
О, Господи! Владетелю сенникоцветний!
С какво гнева ти черен аз събудих, ...

Светец
Не ме е грижа, ако светът ти свършва днес,
Защото така или иначе не бях поканен за него.
Каза, че имам вкус на известен
и затова ти нарисувах сърце, ...

Водевил
Всеки ден се будя
На грешната страна на леглото.
Няма да легна на пода,
Сякаш съм курва в твоята глава. ...