В сърцето мъка се сковава,
няма вяра,
няма нито пък надежда.
Ден подир ден вик извива се
във мен и търся пътя към ...

Невероятно нещо е живота -
един благослови като герой,
а върху плещите си свои
друг влачи цял живот хомота.
...

Какъв е смисълът на всекидневието? Защо е необходимо човек да се стреми, да влага страст, да убеждава себе си и околните в ценността на собственото си съществуване? Дали това е подсъзнателния страх от смъртта, към която, волю-неволю, вървим със бавни, но сигурни крачки?
Не знам.
Виждаш ли, до скоро, ...

В кръгли подноси
Сервират закуските си
Маскирани албиноси
Забравили цвета си
...

По улиците броя последните си крачки
Сядам и поглеждам хората
В очите им се крие страх
А стражите
Отвеждат старите и болните ...

“Решителност” –
Каза ми момичето от първия ред
И ми помаха за кураж и сила
Покажа ми, че все още е с мен
И ме помоли да я извикам, когато приключа с пиенето ...

Необятна синева, простори сини,
през тях препускаш, като пътник в самолет.
В надпревара с ветрове недостижими,
с минимален шанс, крепящ се на късмет.
А билетът вече е еднопосочен, ...

Криногенни обноски
обливат тълпата от спомени.
Прах полепва в душата,
страдална и лутаща.
Къде е спомена от бурните срещи... ...

Патриотична носталгия
по изгубено време
забелязах в очите на... мим.
Същия играеше приказно
своята роля... без грим. ...

Звучене на чувства
проникват в главата.
Познати партитури от огнени страсти
изгарят сърцето, тръпнещо
в надежда от побъркваща любов. ...

Присъстваш в моя ден,
който..
някак неуловен,
върви към утре.
Натам сме всички.. ...

Тишина, обсебваща стаята...
Самота, отнемаща мислите...
Студ, докосващ тялото...
Нощта е пак такава!
Пълнолунието, звездите, търсещи своето място там някъде ...

Целувка сладка си открадвам
от поредния прелитащ сън
и с кървави пръсти и се радвам
изхвърляйки сърцето си навън
в тъмна нощ ще спре да бие ...

Остани, имаш май още няколко минути
Преди розата в сърцето да умре
И хиляди думи да останат никога нечути
Вечният ми бодил, който ще дере
В безсънни нощи, грубо - без умора, ...

И някак си е мрачен този ден
облечен целия във черен лен.
И някак си тъгата ме прегръща
гали, шепне и със злоба връща
на пътища от миналото заличени ...

Lycki & Mojsei
-Моя Майко - мила, свята,
тука коленича - смаян:
мисълта за двата свята
ме преражда - друг, разкаян... ...

Как искам днес -
задрямала на плажа -
да вкусиш от солената ми кожа.
И колко нежно ме обичаш
да ми кажеш, ...

Аз съм Мария.Но не онази,
която роди сина ти, Боже...
Която уми нозете му и
която плака когато тълпата,
Го убиваше с ръждиви пирони, ...

Обичам те!...
Обичам те толкова много, а това за теб вече нищо не значи... и ме боли, сълзите напират в очите ми, остри стрели пронизват сърцето ми всеки път, когато те видя и всеки път ти си още, и още по-далеч от мен... ОБИЧАМ ТЕ с цялото си сърце, обичам те повече отколкото обичам самата себе си, ...

Сбогом!...
Не мога вече! Нямам сили да продължавам! Усещам как сърцето ми умира, прободено за пореден път от безмилостната кама на любовта... Толкова неизказани думи... толкова скрити надежди... толкова унищожени мечти... Душата ми вече е мъртва! Там лежи на дъното на океана от горчивите сълзи... Бе ...

Колко време със тебе изгубих
и сълзи за тебе пролях,
колко чувства на вятъра хвърлих,
сляпа и наивна бях.
Как вярвах на всички твои лъжи ...

Дрипа -
с нея бърша на безверието сълзите,
още една кръпка
и ще повярвам пак в мечтите.
Дриплива е душата ми, разпокъсана... ...

Чувствам се отново омотана
в здрава паяжина от лъжи,
с още незарастналата рана,
с болката във моите гърди.
Нищо днес не е като тогава, ...

Ти тръгна си и дъжд обля небето.
Ти ми открадна вярата в доброто.
остана пусто в самота сърцето,
а празно и студено е леглото.
Но някога ти пак ще закопнееш ...

1
Той знаеше, че всички са пътници. И че в известен смисъл щеше да му е по-приятно да извърви пътя си с компания. Но другите хора неизменно те забавят. Роднините - трябва да се съобразиш, ако някой се разболее, ако иска да си почине, ако, ако...Приятелите - "приятел в нужда се познава". Всеки път из ...

* * *
Пътеката, която може и да отминеш,
съм аз.
Тъничка и неясна, встрани от пътя,
тази, по която не тръгва и най-малкият брат, ...

* * *
И да ме хвалят, от очите ми мед не тече.
Аз съм от хората, дето обичат
в стъпките им вода да потече за жадните.
Аз съм от хората, дето все тичат, ...

Филмът на живота
бързо се върти -
като тъмни сенки
сменят се, минават
часове и дни. ...

* * *
Поет няма да бъда,
това е само младата ми душа –
морски възел развързана –
разплита ветровете в нощта, ...

Lycki & Mojsei
Към Етчи!
Етчи казва думи разни,
че съзира сенки бледи-
словото ни можело да дразни ...

Ти така и не разбра,
че аз наистина на теб държах
и захвърли с лека ръка
чувствата ми във прахта.
Не разбра моята душа, ...

Ти замина надалече
и ме остави сама,
да те чакам ме обрече
без да зная докога.
След теб остави самота ...