Пулсира сърцето
очите блуждаят
с поглед изпива я "той".
Краката омекват.
"Не трябва", си казва ...

И когато тъгата и самотата сложат
отпечатък вечен на свежото лице,
припомни ми ти за дните, когато
жълтите стотинки тъй прецизно
ний бройхме и въпреки всичко ...

I am a victim of my time
A product of my age
There’s no choosing my direction
I was a holy man but now
With all my trials behind me ...

Помниш ли, мили,нашето лято?
Вълните...
на чайките крясъка.
Колко щастливи бяхме,когато
тичахме боси по пясъка. ...

Като обречена амфибия
се лутам в сивото пространство от бездушие.
Не мога да поема въздух.
Разпръсквам между пръстите смирение,
за да простя на греховете техните създатели - ...

Имали ли сте усещането, че не изпитвате нищо към никого? Не изпитвате нищо, освен една голяма, безгранична празнота? Безкрайна апатия към всичко. Дали за обич сме родени днес на този свят? Като бъдем наранени, гасне всичко в нас. Сигурно се е случвало на всеки. Случи се и на мен. Убиха надеждите ми, ...

Ето, че отново вървеше по същия прашен път, такъв, какъвто го беше оставил преди десет години. Къщите наоколо бяха покрити с дебел, пухкав сняг, а над неговата се виеха грозни гарги, които не вещаеха нищо добро. Застана на прага и се загледа в необичайно красивия коледен венец на вратата. Всички про ...

-Какво е той за теб?-ме беше питал някога,преди.
-Въздуха,водата,земята,толината,добротата,небето и морето...любовта.
-Какъв е той за теб?-ме пита пак преди,
а аз пък отгооворих:
-ВСИЧКО! ...

И усмивките отново грейваха,
както светнали в нощта огньове на самовидите.
И целувките отново жадни пиеха,
както уморен селяк по жътва.
И ласките отново страстно гонеха, ...

На стария диван, потънал в прах,
седеше вехт спомен с китара в ръка,
китара напукана с олющени струни,
а по между им ехти тишина.
До прозореца мръсен, олющен, ...

Руша стените ви!
Не мога да ви спра да ги строите,
но мога да спечеля капка свобода.
Какви строители!
Запълвате живота до смъртта! ...

Аз месеци наред за тебе плаках,
бях силно огорчена и сама,
думичка добра от тебе чаках,
а ти убиваше моята душа.
Боли ме, защото чувствата ми чисти, ...

When A Man Loves A Woman
by Michael Bolton
When a man loves a woman
Can't keep his mind on nothin' else
He'd trade the world ...

Ожени се за мен,
след толкова
чакани нощи,
след толкова
сънища будни, ...

Ето сега пиша, седнал под едно дърво с патронче флирт отляво и парти-кола за разреждане отдясно. Защо пиша и аз не знам, защоо искам да документирам смъртта си...?
Въжето пред мен е готовоыпреметнато на един клон на дървото, на което съм се облегнал и пиша. Все още нямам смелост, все още не знам дал ...

Не мога ... просто ми се плаче ...
А и навън е мрак и самота .
Защо в гърлото по странен начин
заседнали са мъка и тъга?!
Стегни се , запали цигара ...

МОЛБА
Боиш се да ме срещнеш даже,
с усмивка да докоснеш моите очи -
като крадец ръце притулил
отнасяш спомена за мен. ...

Прости , че пак заплаках...Без да искам!
Не се опитвах да те впечатля.
Че нещо ще се промени дори не мисля,
но просто.. тежко ми е ...затова.
Познавам те , харесваш флиртове и риска. ...

> Капка дъждовна,
> от небето пристигна...
> Пуст е пясъка !
>

>> Свърши - РОДИ СЕ !
>> От сега ще започне
>> неговата смърт .

'Сбогом' казах
Времето отлита.
Дните отминават.
Слънцето се ражда и умира,
само спомени остават. ...

Когато ме няма
Обичал ли си някога някого толкова много,
че да се бориш за него?
Не на думи,не,наистина да се бориш за него?
Когато знаят,че те са твоето сърце ...

ПОСЛЕДНИЯТ ПРИСТАН
Последният пристан мълчи
в последни минути на почит.
Ние впиваме влажни очи
надолу, в студената почва. ...

Всяка сутрин ставам с мисълта за теб.
И оставам аз във твоя плен.
Красотата ти ме топли нощ и ден.
Тази сутрин отново се родих.
Обичам те!Това открих. ...

Крила ми ти дари да литна..
Да литна в чудни небеса.
Да се почувствам аз обичана..
Във тези странни времена..
Ти намери в мен жената, ...

Все едно дали съм с теб или със друг,
все едно дали си далече или тук.
Не ме разтапят думите ти, те са фалш...Нереална красота!
Не ме трогват чувствата ти, те са лъжа!
Не! Не искай да играя твоята игра! ...

Сама се лутам в тъмното..
И търся светлината в дългия тунел..
Всичко е толкова странно..толкова страшно..
Тъмнината ме плаши,
А все още не виждам светлината.. ...

Да!Аз отново те сънувах,
Как позна..?!
Докосвах те..Целувах те..Желаех те..
Но те познах,макар и във съня..
Ти бе човек със топло пак сърце ...

-И тъкмо излизам извън града, карам си полекичка с колелото, и гледам на двадесетина метра от пътя някаква църква. Нали знаеш, че ме кефят такива неща, реших да спра да поогледам. Можеш ли да си представиш, оказа се, че е строена през 14 век, поне според надписа до нея. Самата сграда много ме накефи ...