Душата ми стене за теб , но отворих очи за да те докосна.
Ще те потърся , оставих любовна стрела на юг , но стопли едни чувства в градът ни.
Помня света как ни озари, всичко блести....
Знам някой ден ще си с мен, много далече си ти, събрах болка в душата ми , а ти ме сграбчи в една песен.
Моята мечт ...

„Оженете се. Ако случите на добра жена, ще сте
щастлив. Ако случите на лоша, ще станете философ."
Сократ
Накрая му се случи да я срещне.
В началото бе някаква мълва, ...

Времето минаваше убийствено бавно. Сякаш нищо друго нямаше значение. Чин Хае беше извървял дълъг път, но усещаше, че като че ли едва сега всичко започва. Селската идилия сякаш му даваше сили, за да се приготви и да изчака онези главорези на Сео Юн. Истински маниаци. Хадонг беше място, където човек л ...

От цикъла „Любовен триптих”
През синия небесен филистрин
видях очи по-тъмни от Вселени.
Стопирах време, страх оборих
в безупречна себеполемика. ...

О небе синьо и прекрасно
толкова красиво и сияйно,
под теб морето бурно, ту спокойно
обширно и безкрайно,
като го погледна тъгата в мен се спира. ...

Танц на любов
Любовта има ли последно танцуване
или сетен трепет в душите ни,
има ли последно тленно целуване
или е път, фар на съдбите ни?! ...

Любовта..
Не намираш я в човека.
Не намираш я отсреща.
Спокойно!...
Решение има, спасението е близо! ...

- Наздраве! – надигна кратунката седящият до канарата.
Останалите трима мълчаливо се чукнаха с държаните съдове – кой с гаванка, кой с безформено парче печена глина, кой с остатък от нещо тенекиено, после отпиха без видимо удоволствие.
- Е, не се мръщете, де… Не е ракия, ама и отрова не е – продължи ...

И защото…
И защото в сърцето те нося,
и защото със мене си ти,
тази нощ неусетно разтваря
всички бледи далечни звезди. ...

Като сериал върти се живота,
върти се и като че ли,
в бурканче сълзите си събирах...
Не знаех на къде отивах...
Дявола гризна ли си сладко ...

На двойна маса,
очи в очи
не ти понася.
Знам. Личи.
Чувстваш страх, ...

Хич не му се пише добро на обикновения човечец.
Светът отново силно се поляризира. Злободневният въпрос е:
Ти с Украйна ли си или с Русия? Какъвто и да е отговорът,
следват гневни реакции. Политиката тотално се профанизира
и немислещите хора, отново ги водят за носа. Пак става дума за пари, ...

Тръгни си и назад не се обръщай,
недей подклажда чувства изгорели.
От толкова причини да се връщаш,
сега сме две частици онемели.
Съдбата бе решила и присъда ...

Блага вест си ти в живота мой,
бягат надалеч облаците тъмни.
Видях аз звездите безброй
и така докато навън съмна.
А ти от тях си по-красива, ...

Нетърпеливо чакам аз телефонът да позвъни,
от другата страна да си ти,
и гласът твой нежно да зашепти,
а сърцето ми да затрепти.
Нетърпеливо чакам аз твоят нежен глас, ...

Не, не помним от своето минало,
не започваме с ново начало,
всяка бездна, устите раззинала,
някак грубо е нас разпознала.
И пропадаме в тъмните пропасти, ...

/Рецепта-Стоичков/
Трудесет години един цървул
киснали го в оцет.
От промянта се надул
и цъфнал най-отпред. ...

Всеки път, някъде отвежда
до търсене на обич и желания,
не случайно някъде ни среща
до потъване в илюзии от мечтания.
И пак нахлува в неслучайни грешки ...

КОЛКО КАФЕТА
Колко кафета крадеш от деня,
колко кафета делиш със нощта?
Имаш ли огън, кафе на зърна,
мелничка златна, джезве от луна? ...

Някакво лято се ширна в съня ми.
Март е и гизди дръвчета още.
Стъпки оставят- почти талъсъмени
дългите, без звезди, ледени нощи.
Как го сънувах? Отчайващо синьо. ...

Животе, какво си ме зяпнал тъй нагло в очите?
Откакто се помня в нечестна игра се въртим.
Надменно повтаряш, че ти си страхотен учител
защото си скъп, и си свят. И си само един.
Защото Асата раздаваш на който ти падне ...

Твърде закъсняло, истинско, изстинало..
Пред кого, да, позна пред никого, няма пред кого..
За тях това отдавна е отминало, наситени, наживели..
Няма кой да ти завиди, няма кой да ти се възхити, няма кой да се зарадва и да мечтае за себе си, така както ние сега..
От тях.. ...

Скачай си на ластика и свиркай,
куц и кривоглед живот е, сив.
Сухите бодили не умират,
който прав е, слагат му го крив.
С радост, здраве, тежката гърбина ...

Понеже ми е тъжно, много тъжно
сама ще се разсмея, ей сега.
Рисувам с думи вятърна окръжност
и си изплитам люлка от дъга.
Понеже ми е черно, почерняло, ...

Създадени сме тъй несъвършени.
Случайни. Генерични. Като пешки.
От рехав плат и дързост сме скроени.
И цял живот се спъваме във грешки.
Виреем в този свят почти надменно. ...

4. Как Мичка Емпиричка алармира службите за одеската мина
„Иска ли една слаба във военно отношение страна да бъде независима, трябва да стане зависима от някоя силна страна или от някой алианс от добре и модерно въоръжени страни. Пътят към независимостта минава задължително през зависимост. Това ще ...

Преплитат клони бухнали липите
в тунел зелен по уличката малка.
Пендари слънчеви във тях са скрити –
надолу спускат се като в пързалка.
Очи отваря сънено кварталът ...

Гръмовният глас на селската камбана,
разглася своите тъжни празненства
и разтърсва замрялата поляна,
сред която е живяла младостта.
И всеки нейн удар за смърт известява, ...

Очите ти се взират в мен.
Изпепеляващ поглед
предвещава края.
И чакам тихо утрешният
ден. ...

Нощ някак различна.
Кървави облаци, здрач.
Саблен вятър – студен.
Вода, огледало, небе.
Стъпки- самотни пътеки. ...

Не ми се плаче никак! Тази щедрост,
навръх носа ми винаги излиза.
Усмихатите юди ведро, ведро,
отмъкват и последната ми риза.
Обръгнах, да ти кажа, все е тая, ...

Любовта е съдбоносно събитие,което съзрява във всяко човешко създание.
Човек осъзнава чувствата си с един древен повик на инстинктивно съхранение още от времето на пещерата. Нагона на живота превръща индивида в едно търсещо същество.И не само физическото оцеляване,но и зова за продължаване на живота ...

Фатмаците, наричани понякога старшини и полковници, са носителите на последен чин в армията. Те си знаят – нагоре път вече няма, надолу надали ще слязат.
И затова са със свободен дух. Демек, не ги вълнува нищо, освен собствените интереси. На които много държат…
Класика е историята, разказвана за кой ...

Имам аз нова надежда,
Надежда, която
по нови пътища
ме завежда...
Само при мисълта, ...

Броих, броих, но пръстите не стигат,
заплитат се и в спомени улисани
разлистват пак житейската ми книга,
по редовете криви незаписан е,
поредният ми стих дарен на всички, ...

Във силна буря, в силен дъжд
за теб си мисля неведнъж
и ти си с мене несъмнено.
Във летен ден и светлина
при мен е цветна любовта, ...