Човекът, като дявол е лукав,
или пък дяволът лукав е по-човешки?...
Бе много общо имат те по стил и нрав,
и кой какъв е, често стават грешки...
Рога, копита и опашка - и без тях ...

Желязна съм!
Кована във огнище!
И калена в благородна жар!
Във люта зима с бурята притихнала,
изкована от обичане... ...

Бездарни са управниците ни
дори да възстановят
в първоначалния им, оригиналния,
вид и ред
на София „жълтите павета“ – ...

Да, зная и такива истории, не ме питай откъде. Не знам дали са истински, просто някога работех като санитарка в Кръвния център, а там се носят легенди , могат да ти настръхнат косите от историите, които се разказват. Където има кръв, има и престъпления, има и подвизи, има и спасени или погубени живо ...

В нощния покой...на слаба лунна светлина...
усещам се прегърната от нежна ръка.
В студената нощ, бавно, изгарят сетивата.
Неспокоен дух - огледало на жената.
За първи път, виждам, в две очи, поглед изпълнен с ...

Неразлистило се дърво, кафяво до черно, листи по парка, тишина от птица, ходещо дете...Студът разтваря душа от духа и тропа нервно по нараненото сърце.
Прах, задушливо отразява мислите.Езерото е като мислещ изполин.Пейките мълчат кротко. Небето твори история. Вървя приведена, слушам любимата си груп ...

Дали не съм аз вятър и мъгла
в света ти необятен като космос,
или съм стръкче есенна трева,
потъпкано от твойта безразличност?
Дали не съм угаснала звезда ...

Вчера е спомен от приказка бяла
в сърцето заключен със златно ключе.
Кукла парцалена, татко и мама…
Паяче от времето мрежа плете.
Първа целувка. Пролет напъпила. ...

Преди години, когато започнахме да ходим на Битака, той бе като разходка в различно измерение. Туристите попаднали във вулгарните му, мръсни, лапи бяха ценна плячка, рядко пощадена от грабеж. На такива места се чувствахме у дома си. „Местните“ също ни приемаха добре, някои от нас си мислеха, че е за ...

Когато вятърът заспива
и стане тихо, тихо,
една мечта към теб отива
и шепне мило, мило.
На пръсти се приближава, ...

В КОРОНАТА НА ВЕЧНОТО ДЪРВО
... когато покатеря се на клона в короната на Вечното дърво,
за мен ще пее попът от амвона и ще мърмори нещо, но какво? –
доде опечалените роднини един от друг запалват къса свещ,
със старичките мои мокасини към Господа ще се отправя пеш, ...

Музика и текст: Иван Ненков
Изпълнение Дует " Морскии струни"
Живка Митова и Иван Ненков
Арж. Бойко Иванов
Преди доста години направих инструментал на тази песен , а сега вече когато приключихме работата по диска на дует " Морски струни" , песента вече е факт. Според скромното ми мнение, диска стана ...

Усмирителни ризи две-три,
този свят ми надяна – присви ме,
из нормалното нейде се скри
лудостта. Без лице и без име.
И в килия стерилна стаен, ...

Живях във миг от приказка,
вълшебство някакво. Магия.
Там бях принцеса истинска,
но лицето не успях да скрия.
Бях на чуден бал със маски, ...

Бабо, аз винаги имам идея. Аз съм едно идейно дете!
Сбъднах си една мечта:
ден с любимо внуче!
Но не знам до вечерта
що ще ми се случи. ...

- Дъще, избирай внимателно бъдещия си мъж. Ето пример – баща ти. Майстор, със златни ръце. Каквото се повреди – грабва и поправя. Ремонтира, усъвършенства, поддържа…
Намериш ли подобен - никога няма да имаш нови неща…
хххх
Млада жена в кафенето:
- От тоя студ толкова дрехи съм навлякла, че едва се н ...

СТЪПКИ ПО ЗИМНИЯ ПЛАЖ
... зимата се върна с трясък, разтовари тарги студ,
по замръзналия пясък тръгна варненският луд,
и морето върху плажа просна дрипав пещимал,
и си смъкна макиажа залезът – от студ умрял, ...

Когато не мога да спя,
в небето танцуват звездите.
Когато не мога да спя,
в сърцето се раждат мечтите.
Когато е светла нощта, ...

/сериен хорър/
П р е м я т а н, р ъ г а н,
дран, клан – доклан,
в е к р а н а
л е ж а х ...

Животът е миг! Хей, побързай!
Като морска вълна изведнъж
той приижда, а после се връща,
тъй детето става и мъж.
Тъй мъжът после става и дядо ...

Щом затворя очи... виждам усмивката твоя.
Съдба, орисница, мъченица, майка на
неродени деца... Откровение, съблазън
Реакция, на ухапан от демон.
Рушаща се сила на обичан от страст... ...

От сочно грозде, грозданке, си родена –
кехлибар златен и мерло червено.
В тъмна изба и в бъчва дървена
отлежаваш, ти си от Бога дарена!
И стопляш ти на хората всякога душата ...

Юнитка пита баща си:
Тате, защо краставиците поскъпнаха толкова много. Те не са ли само храна?
Бащата: Зависи.
Юнитка: От какво зависи, тате?
Бащата: Дали са дълги и тънки или са къси и дебели. ...

Вън: снежно, приглушено, стаено
до без дъх затишие.
Птиче през ореха дори не прехвръква.
И ... все тая видимост –
до мръкване. ...

СТЪПКИ В СНЕГА
... през мъгливите полета
и през мокрите гори
с вой на 300 гладни псета
вятър вие от зори, ...

Започнах работа като преводач в завод и веднага ме пратиха във ВМЗ Сопот, да усетя атмосферата. Все едно ме хвърлиха в Северен ледовит океан! Нося си аз моя „Кратък българско-френски политехнически речник“ и още някакъв, двата в един джоб се побират, а колегите, „стара къща“, подредили цяла стена те ...

Погледът й -
срам го е да го срещне...
Целувал нощеска устните чужди,
В главата кошмари! С очи по всички
дамски тела шари! ...

Внезапно
времето е спряло
сред руините.
Не бърза вече
никой ...

Всеки ден зло, проблеми -
обиди, бой, завист, лъжи...
при малки и при големи,
докога това ще продължи!?
Звяра да направим човек - ...

В мрак обгърната Земята се разтресе
от сън събуждайки заспалите души.
С тътен мощен истина жестока им поднесе,
че за малко тук са, животът крехък е, уви.
Човеците се сепнаха, за кратък миг разбрали ...

Тя си имаше всичко, но пак завиждаше. На семейство Петрови – за плазмения телевизор, на Иванови – за новата пералня, на Христови – за джипа. Само на Захариеви не завиждаше: „те ходеха в някаква евангелска църква, но пък винаги бяха в добро настроение и децата им едни учтиви, винаги поздравяват, нося ...

ЗИМЕН ПАСТОРАЛ
... над селото се стелва дим,
и къщички в снега се гушат,
досущ един безплътен мим –
танцува дрипавият пушек. ...

ЕПОХАТА НА ОТЧАЯНИЕТО
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
В епохата на анемията на разума,
когато правителството поглъща духовно
това, което задушава човечеството и го отрича, ...