Оазис е, когато споделена с теб е любовта –
бонсай, лечебен за душата ми безплътна.
И мир изпитвам всеки ден със мисълта,
че мой си – както вчера кротко ми изтъкна.
А днес, заспивайки под хиляди звезди, ...
The Man:
I define myself as a mere bolt — with stripped threads.
Useless. Not fit for a dowel, let alone (God forbid) a flute… or a violin.
Worthless. Dust. A leftover shard.
The Creator: ...
И всички кръстове – за мене изкования
и още няколко ги носех. С лекота.
В стиха си кътах слънчогледови желания,
луна, щурци любов... За хиляди лета.
Сред всички зими – все в сърцето ми вилнелите, ...
Проблясват леко юлски лунни струни,
оплели в паяжинен плен света.
Дали е знак за следващо сбогуване,
ведно с надежда нова? Аз не спя!
Копнежните ми страсти пак се реят ...
При радост, човекът работи и пее,
от болести сам оздравява,
в хармония с Бога щастливо живее –
Бог тялото му подмладява.
Каквото захване – довежда до края, ...
Не си мисли, че си незаменима,
о, колко много все така се лъгаха...
И по-добри от тебе (много) има!
И колко много преди теб си тръгнаха...
Не си мисли, че си единствена, последна, ...
Защо са драмите на нашите тийнейджърски
(на юношеските) години?
Защо са хилядите ужасяващи скандали без истински причини?
Защо е туй усещане, че всеки, покрай нас пропъплил, ни е крив,
че е животът у дома безкрайно скучен, сив; ...
Отдавна си във вечността …
На някой облак дали цигара си запали?
По димът изпрати ли ми любовта?
А от там сълзите ми видя ли?
Няма те … от толкова отдавна… ...
Аз съм тук, пристигнах от никъде,
за да бъда море от мечти,
за да дипля и пренареждам животи
с безкрайни и всевъзможни похвати.
Раснах с младите филизи буйни, ...
Искам да бъдем с тебе, където
пясъкът пръсти заравя в морето,
гларуси с викове носят на гръб
денем лазур, нощем млечния път.
Там на брега, дето стъпил е раят. ...
Затрупан съм от много си аз,
които ме преследват не от вчера...
А иска ми се хей така - от раз,
спонтанно в многото да се намеря!
Но какво ли има в повече у мен? ...
Веднъж Маруся купи си прекрасна риза
от бял сатен с якичка – кадифе,
тя тясната пола нахлузи
и спусна се към близкото кафе.
В обречения час на първа среща, ...
На бога Янус копия двулики,
надскачат сянката си... Спри, човеко!
Животът ни измерен е до миг и
от гроба не ще стигнеш по-далеко.
И гледам ги – паун са до пауна, ...
ПО-НАТАТЪК Е ПУСТО
Има ли някой отвън? Кой на вратата почука?
Ти ли ми идваш насън? Кестен ли тропа в улука?
Подлезът мрачен в града дом е за тъжни графити.
В рисуваните гнезда вятърът мъти звездите. ...
Над всичките ви глупости и сложности,
луната тази нощ се смее. С мен.
Помага ми да вярвам в невъзможното
ликът ѝ грее. Огненочервен.
Стоя. Не дишам. Вие спите. Спете си. ...
Искрица тревожност и доза тъга –
очите ти вече игриво не светят.
Защо любовта ми отмина сега?
Далечни сме – сякаш различни планети.
Пристанищни срещи, вълшебство и зов, ...
ЕДИН КРАСИВ И САМО МОЙ ЖИВОТ
... аз никога не си кривя душата, доде съм жив, така ще продължа –
за мене – щом е Истина, е свята! – и ми е гнусна всякоя лъжа,
животът ми към своя край възлиза, но мене от смъртта не ме е страх –
преминах по света със бяла риза през преспи, локви, кал и туфи прах, ...
Посветено на 148-ата годишнина от клането в Любенова махала (тогава Гюнели махле) през Руско-турската освободителна война на 14 юли 1877 г.
Мъртвешка тишина настъпи на село,
помня адските мъки, безчовечното дело,
юлска жега беше, слънцето сипеше жар,
животът за миг чезнеше, клаха ни без жал, ...
Душата си събрах в една тетрадка,
годините белязах, стих след стих.
Радостта ми беше тиха, кратка,
а тъгата в строфи въплътих.
Разлиствам я и спомени се вдигат, ...
Вихрушката от страсти ме прекърши.
Очите си от сухите сълзи ще бърша.
Ще бъда скитникът живеещ след изгнание
и просякът - неволен символ на страданието.
Загърбил всяко същество човешко, ...
Бурята в душата си да потуша опитвам,
от виното на моята любов отпивам
глътка по глътка, за да запомня
сладостта, тръпчивостта да вкуся.
В сърцето си дълбоко аз ще скрия, ...