Минах през прага на много резета горчиви.
Знам, че залостен е някъде моят късмет.
Липсвам на себе си, даже когато съм жива,
но не продадох живота за купчина смет.
Спънах се в тежкия въздух, притиснал човека, ...
От изгрева денят е подреден
по графика на някакви задачи.
Избързва, който не е уморен,
а мързелът след случая се влачи.
Желание ли стъпва на педал? ...
Себе си имаме само като препятствие.
Да се надскочим – облага преди вечността.
И се приемаме с всичките си светотатства,
носим си жребия в понатежала торба.
Нощем не спим, а прехвърляме грешки ...
Изгревът е кацнал на дланта ми,
в парка диви кестени цъфтят,
момини сълзи рисуват свят,
в който сто усмивки вятър храни,
с капчици роса, с дъга небесна, ...
ЕДНО ЗАБРАВЕНО ДЕТЕ
... след веселата детска глъч нахълтах в Морската градина,
внезапно като слънчев лъч през мене споменче премина! –
уж, старец, тръгнал към стоте, изкретал своите два века,
видях се пак – добро дете! – развяло ризката си лека, ...
Аз не живея вече на земята,
от теб си тръгнах тихо, без следа.
Но ето ме пред твоя праг, в мъглата,
а между нас се спуска тъмнина.
Аз знам, че няма да ме видиш, ...
Ти няма да я чуеш тази песен,
че твърде много си заета днес.
И пролет да съм- все ще бъда есен,
в душата ми не виждаш интерес.
И да заложа цялата си чест, ...
Нека погледнем в тези зелени очи
Нека погалим с поезии, този който мълчи
има ли милост в свят без покой
има ли покой в свят без милост
има и зъл мост- ръка на "безгрешник" в застой ...
След час и утрото ще се пробуди,
ще пръсне в мрака нежна светлина
и въздухът с крила на пеперуди,
ще затрепти пулсиращ в синева.
С росни мигли ще дъхти тревата, ...
„В началото бе словото”… В началото
основата е важна за прогнозата.
Да прогресира всякое стъпало
измислили са мъдрите условията
и на света са дали правилата… ...
БОЛКА ОТ ЛЮБОВ
... да си Жена край толкова мъже, е просто повод Господ да те милне –
а аз – нали съм дърто неглиже – несръчните ми длани са безсилни,
протягам към косите ти ръка с надеждата – за миг да те докосна,
"Обичам те!" – готов съм да река, не зная друга думичка по-проста, ...
Писмо до онзи, който би те стъпкал:
„Животът е илюзия… нали… –
за нечия изстрадана прегръдка
за нещо, от което ще боли
и много ще прилича на омраза ...
В изкривена спирала върти ме безумното време.
Чужди грешки платих и темели иззидах от тях
на измислен затвор, в който тихо духът ми да дреме
и поставих на стража свирепият, дяволски страх.
Нямам спомен кога или кой е объркал конците ...
Искам да ти кажа нещо по-различно.
Искам в пауза, две думи да премълча!
Искам в тишина изгрева да ни обича!
Но в залеза на дните да те овековеча!
Изгревът ми носи утринната омара. ...
Докато те събирам във дъха си
чертаят булевардите синкопи,
а вятърът смирено нейде гасне
след устрема си див и антилопен.
Недей да ме болиш във тишината! ...
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ ЖИВЯХ!
... благодаря ти, Господи, че бях за миг един на този свят със Тебе,
че пих и пях, и плаках, и се смях, и в храма ничком падах за молебен,
че ни за миг не Ти изневерих – бях чист към Теб във всякоя молитва,
че всеки ден душата ми на стих – една красива Райска птица, литва! ...
Сега е тихо, крача през гората,
а вятърът е хладен и суров.
Събирам топлина, дошла в душата,
наред с онази, истинска любов.
Смрачава се и виждам спомен в здрача, ...
Стоя на брега, край безкрайното синьо,
присвила очи гледам морските пръски,
дето мокрят деня с цвят на златно мастило
и умират за миг. И за миг пак възкръсват.
Няма вятър край Влас. Тук морето е стъклено. ...
ТИ СИ МОЯТА БАВНА РЕКА
Аз те мисля – широка и бавна река
с брегове, подкосени от бързеи.
Аз те виждам – мълвиш ме из своите дънни навеи.
Ако спра и замахна върбалаците ти да отсека, ...
Разказвай ми, за своите турнири
по всички континенти на света!
И нека пак оркестъра да свири!
Додето капят мъртвите листа…
Аз искам пак, при теб да се завърна! ...