Стихи и поэзия — любовная лирика, красивые и короткие стихи | Откровения

Добротворко и тайнственият опонент 🇧🇬

Живееше на тайнствена планета
едно обичано, усмихнато момче.
Зовеше се от всички Добротворко,
радостта не слизаше от детското лице.
Ако някой го погледнеше накриво, ...

АлбенатодороваИванов

Поэзия » Для детей

762 3 6

Обет 🇧🇬

Затрупва вече ежедневната умора
приглушения отблясък на мечтите.
Направих грешка и не бива втора,
чета на дъщерите ми в очите.

krvelkov

Поэзия » Философская

480 1

Вълна 🇧🇬

Вълна щом си от морето,
напред от вятър устремена,
брегът ли е на пътуването краят?
Скали ли устрема ще развенчаят?
Вълна – от земята наранена, ...

Miro_Кrastev

Поэзия

444

Od makovog sam zrna manja 🌐

Pa nikada i nije bilo
do drugih. Srce sme i nesme,
a svako leti jedim krilom
i kriju ljubav tužne pesme.
Sve je do tebe i do mene ...

Patrizzia

Поэзия

402

Лудостта ми ще ви каже само 🇧🇬

Аз пиша много. Питате ме: Как?
Да знаех, та да мога да ви кажа.
Зеници да ви дам, за онзи знак
луната що рисува на паважа.
Слуха си, чуващ онзи вятър тих, ...

Patrizzia

Поэзия

423 2

Предколедно 🇧🇬

предколедно
са пуйките
печални -
защото си
предчувстват ...

rhymefan

Поэзия

552 2

Мечта 🇧🇬

На този ден само преди една година
планирах и мечтах чак за догодина,
разхождах се спокойно без маска на уста,
какъв ли ще бъде след година светът?
На работа и домакиня една година мина ...

Nivelina

Поэзия » Философская

563

Монолог на горския човек 🇧🇬

Част от стихосбирката "Оправдание за съществуване", наградена с приза "Владимир Башев" за 2025 г.
Монолог на горския човек
Ще оставя за кратко живота, ще затворя очите -
под товара от скръб ще поискам почивка.
Умът ми нека да пусне всички думи невнятни ...

DenisOlegov

Поэзия » Пейзажная, Философская

590

Бетонния терор 🇧🇬

Тъй затулиха някога със сивочер
похлупак Слънчев бряг, та
морето, Черното почерниха чак.
Сега, пак същите алчни примати
посягат с бетонен саркофаг ...

Вълшук

Поэзия

363

Прочит 🇧🇬

Разчети ме тогава,
щом е толкова лесно.
Дали наистина съм такава,
за каквато ме мислиш?
На кое цвете се радвам като дете ...

ДаянаАтанасова.1

Поэзия

522

Обща светлинка 🇧🇬

Отидоха си всичките премеждия.
Опитът ни за тях бе твърде скромен.
Лъжехме се, че са надежди, а?
Но от надеждата да ги преминем няма помен.
Сега се движим по хлъзгавото дъно. ...

BeBeLove

Поэзия » Любовная

597

Hебе за църква 🇧🇬

Не си ги слагам очилата и почти,
живея опипом. С наивността подсъдна
и сляпа вяра в нереалните мечти,
които само с чудо могат да се сбъднат.
Не правя сметки. За кога? Светът гори, ...

Patrizzia

Поэзия

479

Когато прекипи дъждът 🇧🇬

КОГАТО ПРЕКИПИ ДЪЖДЪТ
Надцакваме се – сякаш на белот
заложили сме сетната си риза.
Изнизва се проклетият живот
и мами ни високата му миза. ...

yotovava

Поэзия

560 4 4

Мистерията на министерството 🇧🇬

Министрите си даже един подир друг
нокаутирва,
та камо ли на гражданите
здравето да опазва.
Безпогрешно-спешно единствено ...

Вълшук

Поэзия

434

Забравата е ново щастие 🇧🇬

Мълчат камбаните на словото -
*пълчища от любими ме обгръщат -
възпявам електрическото тяло,
а аз самият невъзпят съм.
Мълчат и смелите, когато: ...

Петър1

Поэзия

785 3 11

Песен за моите дъщери 🇧🇬

Голяма корона имам Аз на главата,
Да съм майка знам ми е съдбата.
От дете да съм майка мечтая,
дъщерите ми за мен са кътче от рая.
Сърцето ми е волно като птица в небе, ...

ПолиЕротеева

Поэзия » Авторская песня

589

Бягане 🇧🇬

Бягах много дълго време,
и не забелязвах какво имам
до себе си, и осъзнах, че
това, което правих е нямало
смисъл. ...

angelskiogyn

Поэзия » Любовная

460

Той 🇧🇬

Той
за любов да говори… не умее добре.
Не го бива и да "разтяга локуми".
Но още с първата за деня ни чаша с кафе
всъщност, казва толкова много... ...

ДаниелаВиткова

Поэзия

590 14

За кой ли път 🇧🇬

любов - за кой ли
път ощастливяваш и
пресътворяваш
любов - за кой ли
път - и озаряваш - и ...

rhymefan

Поэзия

548

Жътва 🇧🇬

Песен пее сама,
жетварка насред нива.
А слънцето мърда едва,
в житата лудува самодива.
Жътва е. Хляб се пече. ...

ЖивкоДелчев

Поэзия » Пейзажная

676 2 1

Една различна година 🇧🇬

Отива си една много различна година.
Светът тя промени, маскира и срина.
Дойде желана, а затвори ни всички,
лиши ни от близост, скъса привички.
Заглъхнаха концертни зали, кина, театри, ...

Nivelina

Поэзия » Философская, Гражданская

553

Упорство 🇧🇬

Където и да си, ще те намеря.
Какво като не ме позна дори.
Залостил си дебелите врати,
преследвам теб, не твоето доверие.
Ще съм ти спътник. В твоите следи ...

svetlitschka

Поэзия

620 1 6

Край 🇧🇬

Разговорите за екзистенциалната криза,
за живота, за смъртта, за времето помежду
и за времето, когато намираме време за любов.
За искрата между нас и за загасения пламък помежду ни.
Готовността за страст и директното разкаяние. ...

ЛилияКалинова

Поэзия » Свободный стих

613

OCD 🇧🇬

Естествено, че няма да усетиш,
не трябва да вървиш по тази пътека,
ти имаш мечти да гониш смели,
ти трябва да ги гониш с душа лека.
Остави ме мен да пълзя бавно ...

ДаянаАтанасова.1

Поэзия

521 1

Как си, приятел? 🇧🇬

КАК СИ, ПРИЯТЕЛ
Как си, приятел? Пак чувствам във тебе тъга,
може би плаче от болка, ранена снага –
с нейните болки отдавна привикнахме май,
и че , уви, всичко има начало и край! ...

ВаняИ

Поэзия » Философская

652 1

Спокойно, дишай 🇧🇬

В средата е това половинчатото,
почти е есен, още не зима.
отчаяна надеждата, а лятото,
не знае дали вече ще го има.
Тълпата ли? Обича уравнените. ...

Patrizzia

Поэзия

478

Неканеният гост 🇧🇬

Неканеният гост е призрак влюбен
и влиза замечтано в твоя дом.
В света реален, може би, изгубен
старае се с най- нежния си взлом.
С най- нежния си взлом те обладава ...

agferdousi65

Поэзия » Любовная, Строгие формы

578

Tрябва да се случи... 🇧🇬

И как ли не забравих ни една
красива дума? Лошите са плява
и ако няма в нощите луна,
с любов от звезден прах ще я направя.
И как ли (ами просто хей така) ...

Patrizzia

Поэзия

466

Пред Рождество 🇧🇬

ПРЕД РОЖДЕСТВО
На покрива луната се закотви
в седефена безкрайна тишина.
И профилът на бяла сънна котка
застина в огледалния ѝ гланц. ...

yotovava

Поэзия

512 3 3

Коледните чудеса на България 🇧🇬

КОЛЕДНИТЕ ЧУДЕСА НА БЪЛГАРИЯ
Коледният Дух отново трепти над България
също като през осемдесет и девета година
на последното размирно столетие
от Милениума,който се търкулна,отмина ...

krasio0109

Поэзия

450 1

Урок 🇧🇬

Егото в пъти пак ни заграбва,
адът ни връща се мощно в ума.
Съ̀лзите вече са част от лицата -
свалят дебелия слой от вина.
Правя ли нещо, с което блокирам ...

ГерганаЖелязкова.1

Поэзия » Любовная

916

Аз, маската 🇧🇬

„Аз не съм това, което се случва с мен, а това, което съм решил да стана.“
Карл Густав Юнг
Захлопваш рязко старата врата –
светът очаква твоята поява.
Усмихваш ли се?!… Имам новина, ...

jenyivanova

Поэзия

634 7 10

...и моят Бог не е на всички Богът... 🇧🇬

Не нося на тълпи и на крещене,
не мога глупостта да понеса.
Неонът заслепяващ и студен е,
а простичките, пъстри чудеса
душата моя в мрака си ги къта ...

Patrizzia

Поэзия

492 4

Еньовден 🇧🇬

Топла, жълта луна,
като бабина, сладка погача.
Жаба прокряква едва,
бръмбар сламка си влаче.
Мирис на билки и лято. ...

ЖивкоДелчев

Поэзия

669 2 2

Повод за празнуване 🇧🇬

Не страдаш ти от вагинална сухота,
тъй както аз с простата съм оки.
И флората във нашите черва
не ни тормози с напъни жестоки,
или пък със онази крайност друга ...

mislitel

Поэзия » Пародии

759 4

Не се кръстя (Здравей и Сбогом) 🇧🇬

Здравей, предвечност необятна,
как твоите очи са тъжни!
Мълчиш – да, в спомените няма
една усмивка с обич пълна.
И сбогом, ти, душа надземна, ...

Несъвместимият

Поэзия » Любовная, Философская

596 2

Безусловно 🇧🇬

Светлината бавно се предаде
Музиката нежно замъча
Поезията безусловно се отдаде
на музата, да ѝ се насладя

krvelkov

Поэзия » Любовная

748

На части... и цяла 🇧🇬

Айсберг
да беше –
да те стопя...
Огън
да беше – ...

Violet_86

Поэзия » Свободный стих

2.1K 5 6

Усмивка ми дай 🇧🇬

Дай – усмивка ми дай – до край –
пареща, сияеща, тъга не знаеща.
Чертай – с устните си начертай
красива мисъл, на теб ухаеща.
Грей – над спомените тъмни грей, ...

Miro_Кrastev

Поэзия

631

... аз с цветя от скреж ти пиша стих... 🇧🇬

Да не те обичам няма как,
в този свят – и зъл, и безсърдечен.
С белотата на нечакан сняг,
в твоя сън валя. И всяка вечер,
аз с цветя от скреж ти пиша стих, ...

Patrizzia

Поэзия

495 3

Стихи и поэзия современных авторов

Добротворко и тайнственият опонент 🇧🇬

Обет 🇧🇬

Вълна 🇧🇬

Od makovog sam zrna manja 🌐

Лудостта ми ще ви каже само 🇧🇬

Предколедно 🇧🇬

Мечта 🇧🇬

Монолог на горския човек 🇧🇬

Бетонния терор 🇧🇬

Прочит 🇧🇬

Обща светлинка 🇧🇬

Hебе за църква 🇧🇬

Когато прекипи дъждът 🇧🇬

Мистерията на министерството 🇧🇬

Забравата е ново щастие 🇧🇬

Песен за моите дъщери 🇧🇬

Бягане 🇧🇬

Той 🇧🇬

За кой ли път 🇧🇬

Жътва 🇧🇬

Една различна година 🇧🇬

Упорство 🇧🇬

Край 🇧🇬

OCD 🇧🇬

Как си, приятел? 🇧🇬

Спокойно, дишай 🇧🇬

Неканеният гост 🇧🇬

Tрябва да се случи... 🇧🇬

Пред Рождество 🇧🇬

Коледните чудеса на България 🇧🇬

Урок 🇧🇬

Аз, маската 🇧🇬

...и моят Бог не е на всички Богът... 🇧🇬

Еньовден 🇧🇬

Повод за празнуване 🇧🇬

Не се кръстя (Здравей и Сбогом) 🇧🇬

Безусловно 🇧🇬

На части... и цяла 🇧🇬

Усмивка ми дай 🇧🇬

... аз с цветя от скреж ти пиша стих... 🇧🇬

Очередь