Човек е жив докато добрува: с птици, небеса и хора.
Но наивно му се струва, че идат добрини в простора...
Добрина и благи вести, май само слънцето подарява!
За другото-няма лесно, щом смъртта е жива забрава.
Илюзиите на съдбата: още живеят във вехто време. ...
Щом застанем над листата бели,
за да напишем една история,
споделяме какво сме преживели,
не оставяме място за теория.
В ума ни картините са необятни, ...
Светлината в окото на гарван се сви
и се спусна над къщите мрак посинял.
После почна небето от страх да кърви,
едри капки вещаеха бурен скандал.
Тишината крилата си бели прибра ...
В Е Ч Н А Т А П А Р А Д И Г М А
Зъбатите кучета на Господ от всички породи
приветливо махат с опашка към своя стопанин,
за човека са опасни всичките кучета-болести,
докато той не прозре същността на тяхното назидание. ...
И ален залез предвещава буря.
Стотици църкви - все са без адреси.
На долната земя ме прекатуря
скучаещ Бог. Усмихва се: Добре си.
А всъщност знам от вечност не Му пука, ...
Слънцето ходи на детска градина,
учи се врабчовци как да брои,
как по росата на пръсти да мине,
камък да стопли, дъга да скрои,
как на върбата венчето да сплита ...
Усетих нестинарското хоро.
И не с очи, то беше във кръвта ми.
Поела от жаравата искри,
по въглените хукна мисълта ми.
Попивах всяка стъпка със любов. ...
ПОМНЕТЕ ОТ МЕНЕ КАКВОТО СИ ИСКАТЕ
... и каквото е речено свише от Бога за мен,
ще го мисля из нощи, в които летя из Всемира,
ако Господ реши да ме стори сибирски елен,
ще рева през тайгата и небето над мен ще вибрира, ...
Как да ти пиша, та ти прекосяваш Китай.
Кой би смутил тази страст безпощадно лирична?
Срамно съм бяла, безцветна съм даже, признай
цветното тегли те искрено, твърде и лично.
Чиста случайност е, че те обграждат в зори ...
Улицата на тишината
Волята ми започва да се разпада,
тежките вериги заключили сърцето ми.
Мечтите които някога преследвах
се разпадат като рохкава пръст. ...
Тихо е, Защо ли, може би пред буря!?
Звезди искрят в тъмата на раздора.
Каша ама по от бабината ,загоряла...
и отново пак сме на финала.
Тиганът загорял предава привкус ...
Една калинка търси пролетта.
Намира я дори в изсъхнал слънчев лъч.
Намира я сред свежите цветя
и в избуяла от очакването глъч.
Тя радва се на малките неща: ...
В самия край на хаоса поспря се,
духът ми цял живот премръзнал, сам.
Намерих те и няма да те дам,
какво от туй, че кима несъгласен,
Всемирът? А страхът не ми отива. ...
Като есен потропват дъждовните капки,
а е пролет, пияна от люляци.
Любовта е лилава. Навред аромати…
В небето бягат разплакани облаци.
Сърдити и черни, Луната закриват, ...
ЧАКАЛНЯТА НА ЖП-ГАРА СОФИЯ
... последният трамвай ще ме изхвърли
на ЖП-гара София в среднощ,
където проститутките кахърни
вървят в комплект и струват две за грош, ...
Под цъфналите вишни минава котка.
Черна. Търси светлата си страна.
Поляга в тревата - готова за възхищение.
Приела е себе си, без угризения.
Цъфти с пролетта и минава през времето. ...
От всичките им козни* пих.Но с Дяволите съм още
на нож!И в неписан стих:чувствата будуват нощем.
Притворства,маски и грях!Блюда и напитки греят
в Гетсимански парк.И смях измамен в очите живее.
От прегръдките им наранен.И от целувки отровен-- ...
Въртиш дупето, като манивела,
въртиш и сучеш, готино и смело.
Кефиш мъжете, чупиш бариери,
ясно е обаче, че си за милионери.
Палаво показваш повече от бута, ...
Събудих се, неделята цъфтеше
през март като щастлива орхидея,
животът беше сънен, още спеше,
но всичко вече светеше през нея.
Помислих си, дали не фантазирам, ...
Прозорците са тъмни през деня –
навярно светлината са поели...
Един от тях поражда тишина,
от нея вае своите къдели.
Там чака Той изровил твоя лик, ...
С П О Р
Трима студенти разгорещено,нахъсано спорят
пред аулата на медицинския факултет
за евентуалната,незавидна,сполетяла го горест
на от далеч накуцващия към тях екс вече кадет. ...
Все някога ще проумеем, че ние сме си врага.
Тези дето сами водата мътим...и цупим се, Защо?
А иначе сме натокани...много точни.
Люти като чушки Арнаутки и защо?
Май любители на ,нека ни е зле. ...
,,Герой ли бях в твоите очи,
върховна мисъл и първи приоритет,
душевна облага и най-чист късмет
или просто фигурка от твой един момент?"
Не мисля си тъй за тебе, тате... ...
Обич моя, рано , много рано
ти пусна моята ръка и отлетя.
Останаха ми спомените само,
които ще ме топлят във студа.
В сърцето си аз вечно ще запазя ...