В средата на стаята, с тъга по ъглите,
усещам безкрая...И сякаш стрелките
спрели са в нищото...нейде...вовеки...
Душата е повече, а по-малко - човекът.
Въже от тавана се спуска в безмълвие, ...
Щастието се крие в това –
да се радваш на малките неща,
защото в тях е скрита любовта.
Щастието се крие в усмивката,
в делата, в усмивката на любимата, ...
Все така потъвам в мислите си...
и мислено към себе си пътувам,
дали душата ми ще отрази светлината
която вселената към мен изпраща!
Дали с този светъл стих – ...
С разголена душа и без тайни непроизнесени
показвам ти каква съм аз и какво съм крѝла.
Познаваш моите рани и болките понесени.
В теб цялата нужна любов съм открила.
Готова съм за всичко ново и непознато дори. ...
Нека с теб да си направим Космос...
Толкова примамливо звучи!
Звезден прах дошъл ни е на гости
и е тъй затрогващо лъчист!
Той изгражда теб и твойте вени. ...
Стреляй от упор. Не чувствай вина.
Ловец си. Знаеш как се стреля по дивеч.
Ще изчистя барута във мойта душа.
Своята болка неистова – Сиреч.
То е същото – на дълбоко се прицели. ...
Душата ми е лято разпиляно,
пропито с весел смях, истории и глъч.
Едно цветче от слънцето огряно,
усмихнато – от сутрин чак до здрач.
Душата ми е благодарна ...
Понякога се случва така…
Той
Не я видях да се усмихва, не я видях да потрепери,
тя беше някак доста тиха и някак си не я намерих.
Макар да беше тя пред мене, макар и да я заговарях, ...
Сама – като вълчица, и без глутница се справям.
Щом паднах ме оставиха – ненужна и ранена.
Но оцелях, по женски, и всеки ден успявам –
с инстинкт, кураж и сила – аз съм непобедена!
При среща, с две думи от мен изтървани,
мечтите пред теб си разкрих...
Надежда и вяра във тях са събрани –
от обич ти стих посветих!
Но ето че случи се нещо, което ...
Шепа живот, само шепа живот ми остана.
Скучен и лош, скучен и лош, лош и скучен...
Но не го пускам и стискам юмрук като камък.
Впрочем от камъка има много какво да научиш.
Как да мълчиш, а да знаеш красива история, ...
Липсваш ми, несбъдната мечта,
липсваш ми, среднощна искра.
Ден и нощ в нощната прохлада,
чакам те с изстрадала душа.
Но ти замина, рееш се в чужбина, ...
Защото Бог ме надари с възможността
да дишам въздух, вдъхновен от вековете,
на Вдъхновението ми поникнаха крила,
за да летя над хълмовете с ветровете...
Окъпан в слънчевия дъжд през Май, ...
Навъзват се дните, като бримки на плетка.
Плетем си. Всеки своя жилетка.
Украсяваме с различни плетки
и ... идва момент, да я завършим.
Да затегнем конеца и да свършим. ...
Усойна пещера, човешки кости...
На входа – прашен череп всява смут.
Тук само мъртвите са скъпи гости.
Не би посмял да дойде даже луд.
Наоколо – дървета обгорени ...
Под ябълката стояло едно малко момиче, с бяла копринена риза облечено. Зуницата му — жива жълта змия с черни точки на гърба. На раменете му-малки сребърни крила, босо.
Ангел Каралийчев "Крали Марко суче самодивско мляко"
Преди да дойде вечерта,
хълмистата земя притихва
като уплашена кошута. ...
Бих ли я отрекла, бих ли я забравила?
Преди това ще се откажа от себе си...
Ще престана да живея под слънцето...
Защото сърцето трепти само за нея...
Всичко което му се случва, което изпитва ...
На тази пейка ние сме щастливи,
под свод зелен от клони и листа.
Ти винаги си странно мълчалива.
Загледан в теб не виждам аз плътта,
а двете арки нежни на веждите, ...
В тъгата ми не можеш да проникнеш –
море е от изплакани сълзи!
Не трябва точно днес да ме обикваш
защото, точно днес ми се мълчи!
В душата ми опитай да надникнеш – ...
Кой ще да заплаче със мен –
непохарченото да оплачем –
гладните нощи, немия рефрен,
мастилото – че за някого значим…
На кого да кажа за всеки мой ден ...
Не ме ли виждаш? Аз съм тук, до теб.
Далечината е мъглява –
замрежва призрачно очите с креп
и с любопитство те влудява.
Не ме ли чуваш? Въздухът трепти – ...
Днес изпълзях от старата си кожа –
змия́ безпомощно новородена.
Светът ми отесня и бе възможно
да си измисля по-добра вселена.
Зачеркнах стари, глупави привички: ...
Разсъбличам душата си… Много е слаба.
Всички груби следи си личат до една –
има белег до белег от стара проказа
и пътеки от тъмни петна…
Ала няма сега да ги крия от Тебе – ...