Защо е сладко виното не зная.
Какво е скрито в неговата топлина?
Защо така примамливо ухае?
И приласкава ме със нежност в тишина...
Защо кураж ми дава с дух геройски ...
Заплата моя, моя ц(б)яла заплата,
още непреведена, непразнувана,
само в розови сънища сънувана,
как минaваш близо покрай портмонето,
но не спираш нито бруто, нито нето. ...
Тишина изплетена от тънка мъгла.
Божествени чувства в душата,
полетели с вихъра мечти красиви
и сърце огряло от искреност.
Единствен мой, в унес от тишината ...
Приятелите
Приятелите, ако са истински, остават,
в трудни моменти не те забравят.
В болест и радост държат твоята ръка
и стоплят с думи твоята душа. ...
Очите желаят, за всичко мечтаят!
Сърцето бленува. Като море се вълнува!
Ръцете докосват. Нежно оглаждат...
Умът ми прегрял е. Мечти го охлаждат.
Потъвам във рими, картини и чувства. ...
(Монолог на ласкателя)
Да, четката! Това е инструментът,
в живота който най-добре ми служи.
Спасява ме в най-сложните моменти,
и за успяване е много нужен! ...
Говори ми! Говори ми за любов!
Вечната! Единствена и святата!
Изпепеляваща! Изгаряща и тлееща!
Възкръсваща отново! Прераждаща!
Съдбовната, нечакана, запомняща, ...
Бутилка вино, чаша и цигара
на масата сред лепкав полумрак,
и скуката приседнала на бара,
кръстосала нахално крак връз крак!
Тук най-добър другар е самотата: ...
Болезненият грохот отшумява
със собствен дъх на минали копнежи.
Гласът в теб мелодии припява,
фалшивост скрита без да забележи.
Осмислящ звук от минали познанства, ...
Днес обух си само в кожа краката,
и просто така тръгнах бос по тревата.
След първите крачки погали ме клонче,
погледна ме весело хубаво конче,
цвят с тичинки ме леко поръси, ...
Три котенца боричкат се в цветята
под погледа на майка си Писана.
Размахват лапички и се премятат,
едничко цвете здраво не остана.
Понякога опашките си гонят, ...
Спрях да мечтая за велики неща.
Нека аз съм великото нещо.
Дадох покой и сълзи, и сънища...
Изгубих се и спрях да бъда вечност.
Нека не съм съвършена жена. ...
Лети снегът, танцува и затрупва
във нежният си танц на дядо ми стобора...
И в стаята догаря тънка свещ.
Студено е за кучето във двора.
самотно, гладно, но кравайче свито– ...
Автор: Генка Богданова
Пробуждат се очите ти заспали.
В сърцето ти топят се ледовете тежки.
Разкъсани са мрачните воали
на безразличие и грубост – твои грешки. ...
На високо гледам всеки ден
и ти си всеки ден пред мен,
не искам живота да е уреден
и всеки миг от нас да е изгорен.
Попадам в паяжината ти всеки ден, ...