Стихи и поэзия современных авторов
Колко е часът? 🇧🇬
... това се казва кеф и половина,
най-после да задишам с пълна гръд! –
жена ме спря във Морската градина
и каза: – Чичко, колко е часът? ...
Самурайска игра с философски въпросителни 🇧🇬
бе по-вълнуваща от страйк-а.
Играехме на самураи.
Аз – самурай. Ти – самурайка.
И всеки имаше си меч, ...
Песента на щурците 🇧🇬
Не ме оставяй сам-
сред блясъка тъжен-
на звездите!
Не ме оставяй сам – ...
Последното ми есенно листо 🇧🇬
… защото ми е есенно, защото ще хлътнем скоро в тежки бездни студ,
последното листенце от дървото слетя прощално в твоя топъл скут,
ти ахна! – ти бе толкова красива – че аз за миг изгубих ум и дум,
това листенце много ти отива! – показаха те в тъпия Newsroom, ...
Размишление 🇧🇬
нещо свое нарежда,
а светът е безумен,
с много криви надежди,
с много смели завои ...
По мярка 🇧🇬
За мостра взех
мечта.
От нея очертах
вселена, ...
Най-сетне помъдрях 🇧🇬
… изглежда, напоследък помъдрях –
защо ли? – просто нямам си идея,
глупакът все избива ме на смях,
пред мъдреците почвам да немея, ...
Безкрайна болка 🇧🇬
Не знам за кой път –
стотен или хиляден.
Знам само, че не мога така.
Не трябва така. ...
В жажда живее, в кал Той умира 🇧🇬
да пийне "от извора" глътка водица.
Ала от жажда даже не вижда,
колко е кална онази ръчица,
дето пои го... Ама не хае ...
дъното на пропастта 🇧🇬
и скоро ще ни трябва Кредит.
Бензин догоре газ до дупка
сирени идват давай чупка.
Куките ни гонят; правят ни засада ...
Животът 🇧🇬
скептик с угаснала
в очите ти
жерава.
Живей на таз Земя и нека ...
Черен гологан 🇧🇬
животът е страдание излишно.
Нормално ли е, според теб, това
изкуствено, половинчато дишане?
На кладата на дните си сложи ...
Сънят на будния 🇧🇬
Или..след пиянска нощ, махмурлука ме удари.
Бедният ми ум! Съвсем се скапа.
В главата ми свисти локомотивна клапа.
Не знам защо душата ми е болна. ...
Ела да пийнеш с мен едно кафе? 🇧🇬
В неделя сутрин сядам на кафе.
И тихичко за тебе си мечтая –
как с черното палтенце – кадифе,
ще влезеш във самотната ми стая. ...
Завръщане 🇧🇬
Песен на Васил Найденов, по текст на Михаил Белчев
Старинният градски часовник
отмерва отминали спомени,
в които съм просто летовник, ...
До теб не стигнах 🇧🇬
Поисках слънцето, поисках небесата,
поисках вятъра, поисках красотата!
Докоснах болката, докоснах радостта,
докоснах леката въздишка на деня! ...
Снежно 🇧🇬
дори не усетих,
как всичко поръси,
ухае и свети.
Щастлив и небесен, ...
Краят на циганското лято 🇧🇬
Мръсна вълна на фъндъци тръска гъстата мъгла.
Ято късни пъдпъдъци в трънките се опетла.
Зайче в миг уши навири – и опашката си сви.
И по неговите дири хлътнах в жълтите треви. ...
Между фаза и нула 🇧🇬
... гледам тъпи сериали, смуча бира като смок,
в мъртвите ми катедрали тъй не слиза моят Бог,
ден година спря да храни, и – самотен като псе,
със пияните акрани блъскам цял ден сантасе, ...
Прахосница на дни 🇧🇬
а златната ми рибка бе мираж.
Дали да тръгна, тъна в колебания,
или да чакам новия пасаж.
Дъха си затаявам до пулсиране, ...
Внезапна среща 🇧🇬
Прекрасен ще е днес деня
Задето се присъедини
Ти към колектива ни.
Пристигна в офиса ни днес, ...
Отвъд... 🇧🇬
за всичко, което на мен ми е нужно -
да съм щастлива,
около мен - и хората в мир.
В зародиш работя зърното, ...