Стихи и поэзия современных авторов
Изкуствен интелект 🇧🇬
на стол приседнало един ---
не гордо, в битка сред житата,
а крак прегънало преди
на птиците да се опълчи. ...
От сребърници вече ми горчи 🇧🇬
била съм и от нищите по-долу.
И его нямам, и ги преболях
по сто камшика. Жилещи. На голо.
Навярно бе скроена (с план такъв) ...
Мъжка орисия 🇧🇬
Тогава казват, че си истински мъж.
Плачем, проклинаме , но без глас.
Защото не ни е присъщо да плачем на нас.
Мъжете викаме , но на ум. ...
Изгубена надежда 🇧🇬
когато градът все още мълчи,
отваряха се цветовете на едно малко цвете,
в тревна площ до пътя нейде.
Бореше се за малко светлина, ...
Под дъжда 🇧🇬
Не искам да се прибирам! Там е пусто.
Няма никой да питам къде си ти сега.
Ще стоя тук, на тази пейка, под дъжда.
Ще те чакам да дойдеш с чадър в ръка.
Орисница 🇧🇬
на този свят от обич сме дошли.
Орисница с вълшебен прах от злато
изрича думи и добри, и зли.
Предсказва бъдещето на съдбата, ...
Роденият в бурята 🇧🇬
друг да му проправя път.
Ще крачи смело той и в мрака,
дори да знае, че го чака смърт.
Роденият в бурята глава не свежда, ...
Клокотница 🇧🇬
В сън съм самотница – литнала птица.
Дъжд над Клокотница – в дни – върволица.
Плитка – рекичката, в злак – и приижда.
Път – вдън горичката – нищо не вижда. ...
Календар с желания 🇧🇬
си направих календар.
С най-любимите картини
под небесния олтар:
Жив и здрав - през януари ...
Сбогом, моя Есен! 🇧🇬
… защо ли си провождам есента? – та тя със мене беше тъй красива! –
научи ме как шалче да плета от листопада – вейнал кротка грива,
как да напиша някой светъл стих със дългия дъждец върху асфалта,
и да изпратя припека с „Ап-чих!“ на Седма пейка – пълна откачалка, ...
Само ти и любовта 🇧🇬
между страстта и любовта,
в света желан на красотата,
в света на тъжната мечта,
всред сънища неповторими ...
За тиквата като Троянски кон 🇧🇬
със същества разумни от раса свръхразвита,
неспирно обикаля звездица много стара.
Tя скоро ще загине, във черна дупка свита.
Изпращат полк войници и учени големи ...
Костюм за лицемер! 🇧🇬
бавен жест и безразличие
диалог уж дълбок
повърхност от въздух по-прозрачна
Няма флора ...
Плач 🇧🇬
в билки и обреди мълчаливи.
И отричана, с душа от рана
силна си с усоите си диви.
Кърваво проплакват върховете ...
Знаците на есента 🇧🇬
(За нея колко стихове изписах…)
Не би могла да върнеш младостта си…
Кой времето назад е върнал? Никой!
Ти топла, щедра и добра се случи. ...
Протуберансите на злото 🇧🇬
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат ...
Красотата е светлина в сърцето 🇧🇬
Тихо-тихо вятърът шепти.
А отгоре, от небето
слънчева светлина струи.
И говори вятърът за красотата, ...
Влакът към зимата 🇧🇬
... край прозореца на влака бягат пустите селца,
дядко мъкне от дъбака във каручката дръвца,
три овчици – живи мощи, блейват ми едва-едва,
спънат кон в полето пощи осланената трева, ...
Най-лошото 🇧🇬
Къде ли си?
Къде ли бил си?
Да си щастлив?
За себе си ли? ...