Животът идва и животът си отива,
това е толкова нормално да се случи,
като луната, дето някъде изгрява,
и после с приливите на океана и морето се оглежда,
живота не е започнал нито с теб ни с мене, ...
Боже, как искам да го изпием това вино,
само двамата, сбъднати, и дори да горчи,
тази нощ искам да се напия със Албариньо
и да виждам желанието в твоите очи.
Няма нужда от чаша, от устните ти ще пия ...
Момини сълзи
Вървя към моето село Тополница,
едно малко селце сгушено в планина.
Отварям отново сам аз пътната врата,
няма ги дядо и баба, те сега са в небеса. ...
Възпитаните хора кротко стъпват,
не се намесват в чуждия живот.
От злоба и нахалство в миг потръпват,
но не отстъпват от планиран ход.
Възпитаните хора не заливат ...
Има нещо приканващо в нощта.
Завладяващ и обсебващ е мракът.
Отправяш далечен поглед в тъмнина..
и откриваш древен отпечанък.
Потръпва нещичко познато в същността, ...
У мен не се откриват пищни форми.
И блясъка на погледа изгубих.
Едва ли е останал даже помен
от някаква предишна моя хубост…
Това съм аз - без грим и без червило, ...
Не ти ли писна, хей, не ти ли писна
край мен да си, среднощна самота?
И месецът тъй глупаво увиснал
в небето. Да сме трима на света,
когато даже думите заспаха, ...
Всяко добро, умножено многократно
със зло... обжарено с злъч и отрова!
Нахално сочи със пръст, не търси
туй що е истина Свята.
Всичко е вече тъма ...оргия!? ...
Не мога да заспя. След тази нощ,
в която ти от моя дом си тръгна.
Небето ми? Съвсем без цвят и площ,
а спалнята с цигарен дим е пълна.
И този дим е свит над мен. Сега ...
БАЩА МИ СЕ ЗАВРЪЩА ВСЯКА ВЕЧЕР
… завинаги – или съвсем за кратко,
не знам, пък и не искам и да знам,
при мене се завръща вечер татко,
за да не пийвам винцето си сам. ...
Задряма ли за миг, кажи ми, Боже,
когато на света се пръкнах аз?
Та пътя ми – възможно невъзможен
не го ловят жалони ни компас.
Съдбата ми, кажи ми, как крои я, ...
Безпокойството не спасява от наболели проблеми,
но ни изправя пред още по-сложни дилеми.
Туширано правилно с добро настроение
изживяно да бъде с благодарно хваление.
Отредено е, знаем, на много нива... ...
Разкажи ми морето. Колко мокър е пясъка?
Разкажи го добре. Искам дълго да помня
как се слива с небето. Кажи ми за блясъка
на вълната по залеза горда.
Опиши ми звездите по изгрев износени, ...
Ветре, ветре
Отвей ме с теб
в низини неизмерни и равнини непоглъштащи
Окрили нозете ми и изпий болните ми тегави,натрапчиви мисли.
Отнеси страховете ми в Африка, ...
Да се отделиш от колективния разум,
да отхвърлиш всички тривиални клишета,
колективната заблуда да пратиш по дяволите,
да вилнееш в центъра на всички прецесии...
Всички да те мислят за луд, ...
Ти чувал ли си да плаче сърце,
с пронизителен писък да вика безгласно,
като счупено по време на буря небе,
да се блъска в гърдите и там да е тясно?
Ти виждал ли си сърце да боли, ...
Къде са днеска опълченците на Шипка?
И панагюрските въстаници, къде са?
Заглъхнаха топовните гърмежи
в сърцето на Европа и Одеса…
Сега мълчат под каменни фасади ...
На високото дърво, в една хралупа,
Катеричка Рунтавелка храница трупа,
готви се усърдно за зимните дни,
когато навън сняг навали.
На стилажчето отдолу орехите нареди, ...
Търгуваш с гнева ми -
като с вчерашна бомба.
Внезапно настъпил мината - гърмиш изненадан. Копаем окопите на отчаянието,
стреляме се с поглед.
Лекуваме се с усмивки. ...
Препускаме, забързани, търчим!
"О миг поспри!..." В тишина да помълчим!
Да усетим ароматът на телата,
онзи трепет на душата...
Слънцето да видим във небето, ...