Аз съм твоята тайна. Спасителен бряг и пристанище.
За неказани мисли, прикрити с учтива усмивка.
За разказващи погледи, за пръсти трептящи и парещи.
За докосване вътре, под всекидневната твърда обвивка.
Аз съм топла прегръдка. От глас. Или изписани думи. ...
Не ще се измъкнеш от пороците.
За тази истина прогледнах днес.
Неведоми са на хората уроците,
докато не осъзнаеш, че са за прогрес.
Те блъскат те със сила по челото ...
Сърцето ми е старо... уморено..,
от интриги разни и от куп лъжи.
Сърцето ми е даже изхабено..,
мазоли хвана от безчувствени души!
Устните дори са занемели... ...
Мога ли да ти подаря любовта си,
но не само с плюшени мечета, писма и цветя?
Ами, ако вече те нося в себе си,
а ти още не си се влюбил в мен...?
Естествено, че мога, макар и както го мога... ...
Проникнала в кръвта му неусетно,
обсебила е мисли, сън, покой.
Зависим е, така че безпредметен
упрекът е за такъв развой.
Тече по вените като наркоза. ...
Винаги влиза усмихната в клас
И отсъствия пише със замах.
Първо за уикенда ще поразпита,
След това за урока ще ни препита.
Всички отговори с усмивка приема, ...
Споменът ме връща до пейката за двама.
Потъвам в погледа.
Изгубвам се в прегръдката ти.
Водиш ме към очакваната радост.
Горещата длан стопява болката. ...
Седи на златния си трон
Господ-Бог, загубен в самота дълбока.
Не провижда смисъл в безбрежния небосклон,
Непредвиден плод на божествената скука.
И мисли си великият създател, ...
Прииждат тихо звуците на есента,
на капещи листа, на време отлетяло,
замира всяка дребна живинка
в света на хора, без време овехтели.
Така коварно и в моята душа ...
Поетът и жената
Поетът обича всички жени в света,
харесва ги, желае ги, преди А и сега.
С чувство искрено и малко Тъга,
търси в очите им,в сърцата им Любовта! ...
Най-после заприличах на тъга,
която няма пред кого да си поплаче,
прииждаща наопаки река
от спомени, които вече нищичко не значат.
Най-после заприличах на тъга, ...
За мене думите ми – те са всичко –
с тях мразя и неистово обичам.
Разказвам на нощта за своя ден,
чета на глас писмата и до мен.
С тях свалям от гърба си всяка грижа. ...
Ах, колко много ѝ отива.
Виж само колко е грациозна, когато е с теб!
Виж начина, по който отмята косата си!
Виж искрицата в очите ѝ...
Колко силно блести, когато е близо до теб. ...
Не знам дали света ще свърши,
когато ти от мен ще си отидеш,
когато стъпките ти някъде заглъхнат
отвъд стрелките на отминалото време.
Когато звуците на ехото притихнат ...
Отиваш си, отиваш си, отиваш –
сърцето птица е ранена...
„Където и да си, бъди щастлива!” –
прошепват устни сякаш залепени.
Не мога да загърбя с лекота ...
Слушая "Scorpions",вспоминая тебя,
день изо дня закрываюсь в себя.
Мальчик с глазами "из самого синего льда",
что же-опять посмеялась судьба.
Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, ...
Дали, дете, крилато мислиш ти? -
Земята откога ли се върти?...
Дали залязва Слънцето за всички?...
А страдат ли животни и тревички?
Дали звездите през деня си спят? ...
В теб небето ти внезапно се смали,
сега побира се и в моята душица.
От обич ти не спираш да валиш,
ала болката не стихва със сълзите.
Така се стичаш в нощите от мен ...
Ще те обичам като тях –
безумни хорица, след не една молитва.
Ела да бъдеш сетният ми страх,
защото само аз ще те достигна.
Погледна ли в очите ти, ела. ...