Стихи и поэзия современных авторов
Едва деца 🇧🇬
сега проливаше сълзи от печал.
Уви, никой не е вечен-
отдавна бе го осъзнал.
Немощно държеше безжизненото тяло, ...
Сите ѕвезди од моето небо 🇧🇬
Сите ѕвезди од моето небо
На кого сега да му ги подарам
Кога бескрајот ме исцрпува додека одам
И за кого сега пеат тие нежни симфонии ...
Зовът ми 🇧🇬
или словата от вятъра понесени
нейде ще се разпилеят
в безкрайнстта на тоя свят?
Ще различиш ли стъпките ми ...
Транссърфинг 🇧🇬
че те има - безкористен,
светъл и благ.
Не те търся – в мене си,
в пчелното жужене ...
Любовна абстиненция 🇧🇬
дъжд на зачатието...
За нов живот -
осъзнал себе си.
ххх19 🇧🇬
Една дъждовна капка
ме близна по лицето.
Една милувка кратка,
прищявка на Небето. ...
Клошар 2 🇧🇬
дъжд все го залива.
И тъй цял живот
светлина го не облива.
Малък жест да му направим ...
Лятна вечер 🇧🇬
Рисува песни мойта мандолина,
прегласят и момчешките гърла!
Сърцата тупат в малката градина-...
разперва Младостта крила... ...
Порция умора 🇧🇬
-поникнаха ми и мустаци,
чакайки почивният ми ден..
На прага на дома -отдъхвам,
най-накрая малко време и за мен. ...
Дали? 🇧🇬
дали ме видя, или за мене помисли,
дали се промъквам в сънищата ти потайно,
или стоиш буден - съзерцаващ безкрая...
Дали и ти потъваш, гориш и се въздигаш, ...
Еженощие 🇧🇬
и славеи в клони запеят
и звездно небе зазвезди се
и руйно се ручеи леят...
И светят във лунна сребрянка, ...
Тъмно 🇧🇬
по улиците на душата ти,
из малките тунели
на сърцето
бродя смело, ...
Малката цигуларка 🇧🇬
Паважът – измит от дъжда заблестя,
тук-там запроблясваха локви златисти,
но тя ги прескача, дори полетя,
развяла опашка със сини мъниста. ...
Приказка за тайнствения остров 🇧🇬
той съкровище открил
и без карта, и без знаци
тайно някъде го скрил!
Търсили са го пирати, ...
Статистиката е неумолима 🇧🇬
ако приемем,
че България е цяла,
когато неговият син ще се роди,
тя с две десети ще е намаляла. ...
Пиано, създаващо любов 🇧🇬
(на една приятелка)
Една душа, красива и щедра
въздъхна и смело засвири:
нотите сама композира- ...
Път 🇧🇬
Свежа трева избуява.
Вятър вее във потаен кът
и душа ми тамо се успокоява.
Че животът път е, макар нелесен ...
Искам времето да спре 🇧🇬
вселени;
сред Космоса издирвах
твоя лик.
На любов в жарава бяхме все пленени, ...
Другият свят 🇧🇬
Мил, галантен и престорен.
Принц не си. Нито принцеса съм аз.
Нито всичко е цветя и еднорози.
Здраво стъпили сме на земята. ...
Оцелях 🇧🇬
и професор с наистина златни ръце.
С насъбрани у тялото черни горчилки,
довели ме тук на това дередже.
Под упойката бързо отпусках ресници, ...