Български слуга
Къде си, българино? Някъде по света.
В чужбина, навел главата си сега.
В душата с огромната Тъга,
поднасяш блюда на богати господа, ...
Войната свършва тук и днес. Сега!
Войната свърши! Ти си победител.
Аз вече нямам сили за това...
От днес нататък ще съм само зрител.
Щом смяташ, че така сме по-добре, ...
Видя във мен безгрижното дете -
да вярва, че ще полети с мечти-хвърчило
и че животът - щуро захарно петле,
не трябва да остава изядено наполовина.
Видя ме да строя и мой си лунапарк - ...
Навярно ще осъмна луда,
но няма да разбираш чудесата ми,
а градските небета ще се будят,
щастливи ще тършуват за крилата си
и някой ще се вмъкне през прозореца, ...
Удавница - душа
Удавница съм аз на твоите сънища и кошмари!
А ти не искаш да се събудиш! Просто не можеш, уви!
Не си представяш коя съм! - Ангела и демона в теб!
В ръцете си държа сърцето и същността ти! И теб! ...
„Под сянката на цъфналите вишни никой не е странник” Кобаяши Иса
Дочух от нейде нежният акорд
прорязъл тишината зажадняла.
Усетих го. Бе спомен тих, но горд
останал във сърцето, след раздяла. ...
Молитва за съвест изригва от нечия гръд.
Едни усвояват, а други бездушно мълчат...
Тътнежът навред разпростира се в миг и кънти,
А, значи - молитвата блъска по всички врати.
Фенери и фарове, слънце и вие - звезди, ...
Листата през пролетта се раждат.
През лятото се наслаждават на пек.
Есента подли номера им погажда.
А зимата ги обгръща за век.
Листата са надеждата пролетна. ...
Ще се срути небето всеки момент,
ще се срути, окото му няма да мигне.
Помътня като дяволска глътка абсент
и протяга ръце – до земята да стигне,
да зарови лицето си в рохката пръст, ...
Не може в тоз живот човек да е еднакъв,
по чуждите следи знам не се върви!
Живееш! Изглеждаш като мъртъв,
нещо друго душата неспирно ми мълви.
Не може да си туй което искат хората, ...
Сладка думичка. Душевна мъка.
Среща в мрака, сетне миг покой.
Утро сънено насочва в мене лъкове,
но нямам цел, а само тих прозорец.
Скърцат мислите, политат малки лястовици, ...
Аз чувам воя им протяжен и неистов -
препълни се с чакали този свят,
озъбени муцуни на Мефисто,
дошли да сеят хищния си глад.
Днес с образи на преродени Юди, ...
Пепеляшка е с трън във пантофката.
Спи върху грахче Царкинята.
А земята се моли за дъжд.
И... му е тегаво в рая на Господ.
Но се спусна по оста на Земята ...
Душата остава зад предела на времето –
броеница от съдби и участия.
И някъде там, на ръба на проблемите,
пресъздаваме своето щастие.
Сърцето ни – мъдро следва промените, ...
Това, което искаш ти...
Гледаш ме в очите, сигурно и надменно,
разказваш и знаеш всяко нещо за света,
говориш с тоновете и мимиките на твоето его...,
живееш като крал, но не пазиш твоите кралства! ...
Времето е относително понятие,
отнема ни последната минута...
Като част от древното проклятие,
да живееш като куче, по принуда...
Да броиш секундите до края, ...
Приплъзваш ръцете по моето тяло,
пронизваш ме с поглед в очите,
разплиташ ме с ласки, поглъщаш ме цяла,
единствен ми сбъдваш мечтите.
Разтапяш ме, галиш, потъваш, ухаеш, ...
ГОРЧИЛКА
Животът поднася ми чаша след чаша.
Изпивам ги всички - една по една.
Но често остава мътилка и каша
след тях във душата, със трайна следа. ...
Ето на! Защо ли, а?
И ето на!
В деня днешен - безропотно отново пъпля тук!
Ей така на раменете си понесъл скуката.
Семки чопля в пликче - мислейки почти на глас: ...
Искам, когато плача, да мога
на нечие рамо да положа глава.
И с искренна нежност, неугасваща обич,
да видя от друг ъгъл света.
Копнея, когато съм духом сломена - ...