Красив си ти, нощта - невръстна
и двамата ще хванем по ръка.
Далеч оттук - с луна от пръсти,
целунах светлото докрай.
Преви се мигом, падна тишина, ...
Защо денем чувам птичи песни?
И нощем щурците се надпяват.
Защо старите понятия са неизвестни?
А мислите към новите прибягват.
Защо цветовете са толкова цветни? ...
Отиде си. Сега съм зимен плаж –
без смях на хора и без птичи стъпки.
Вълните се разбиват с тъжен плач –
прииждат до брега и се отдръпват.
Загребвам пясък. Ронят се, блестят ...
Всяка вечер лягам с обувките,
защото нощем ходя насън.
Ти ме чакаш в градината с праскови...
да танцуваме валс, под дъжда.
Всяка вечер лягам с обувките, ...
Любими мой, усмивката ти за
мен е слънчев лъч. Очите ти са къс
от небето. Устните ти са медена роса,
от които искам да отпия.
Любими мой, гласът ти за мен ...
От клоните на време безпощадно
отвяват сухи листи ветровете -
минутите, за глътка смелост жадни,
отиват в паралелен свят да светят.
Умиращи за делниците земни, ...
Дъх не ми оставяш, Спри!
А уж съм силна, знаеща и мъдра...
Не съм на себе си откакто Ти
Искра запали и в огън я превърна...
Ела, от мене всичко си вземи ...
С нощно дихание се сливат душите,
гарвани мъчно кръжат,
и бавно, като магия, умират звездите,
сърцата с утеха мълчат.
И нека скръбта да дойде да вземе, ...
Не ми мирише сутрин на мекици.
Кокошки тук не врякат за храна.
Да, има много сладкопойни птици,
но чужда ми е някак песента.
Тук всеки бърза в своята присъда, ...
Не си ми безразлична, но изглежда
сподавила си всеки спомен плах.
И зрънцето изсъхнала надежда
със времето превръща се във прах.
Не си очаквала, но всъщност си разбрала, ...
Дали ще бъдеш нещо в живота мой?
Дали с теб бих намерила покой?
Ще ме влюбиш ли в себе си,
както и в черните ти очи?
Ще ми сваляш ли звездите от небето, ...
Да си принадлежим
„Казват, че не дадеш ли вьзможност на миналото ти да умре, то няма да ти позволи да живееш!”
Прощавам се със миналото днес,
защото искам „Утре” да те има,
години преживях в тъга и стрес - ...