Стихи и поэзия современных авторов
Напред към спомена 🇧🇬
Открадни от скъперника време.
Преброени са дните за вземане,
и за даване вик се подема.
Забрави за въздушните замъци. ...
По пътя 18 🇧🇬
Малкото грахово зрънце на Принцесата,
скрито под многото пластове от Материя,
е предизвикателството фино за поетите,
от Бездънния Безкрай на чувствата Истина да отсеят. ...
It must be gone - said the imposture 🇬🇧
I want to unveil the true one you are,
the one you're hiding behind that shell.
I want to see the unseen
to untangle the tangled ...
Нишки 🇧🇬
невидимата нишка е съдба,
кълбото на живота е голямо
и дом е то на мисълта.
Обличам се със вяра - златна, ...
Автопортрет с рими 🇧🇬
... понякога съм сам и гол, дори костюмът зле стои ми,
седя си в неудобен стол – и пиша неудобни рими,
не зная кой си ги чете – и връзва ли с тях двата края? –
с тях вече стигнах до стоте, но не пораснах над кравая, ...
Нелепо 🇧🇬
от неизказаните думи.
Света обиколих
по неведомите друми...
Видях добро и зло. ...
Събуждане 🇧🇬
Иззад баира слънцето изгря
Омайни мириси се носят надалеко
На пресни билки и цветя.
Там птичка някъде изчурулика ...
Отчаяние 🇧🇬
празни надежди се нижеха в дните ми.
Търсих разбиране
в срещи безсмислени.
Вглеждах се в образи ...
Адресите на чувствата ми 🇧🇬
откупила мечтите си стаени,
гадаех как да им поставя стреме,
а после да препусна с тях към здрача…
Тътрузеха се черните ми мисли, ...
Отвиквам 🇧🇬
причините да търся според всичко
и пряко сили да си обяснявам
как чудото на грешката прилича.
Отвиквам от крилати постулати, ...
Фейк, но не само нюз 🇧🇬
Усет ако имаш даже малко,
виждаш колко срамно, колко жалко,
примирено свели сме глава,
между вечно свити рамена. ...
Танцът на огъня 🇧🇬
танцуваха по мен.
В нозете ми олово
и на греха във плен.
Гърдите ми са в скоби ...
Сърцето ми още те чака 🇧🇬
Навън е красиво и лятно,
омайват ме нежно цветята
и времето сякаш е златно,
трепти от любов синевата. ...
Светла Магия 🇧🇬
Думите не идват, а душата ми отнесено за теб трепти
В копнежа на мислите и в сънищата - блян отново си ти ...
Като безкраен цветен пейзаж разкошно омайна,
Свеж утринен полъх в китна пролет сияйна. ...
Стъпки 🇧🇬
неспирно умираш и раждаш се
в неистова битка с празнотата проклета.
С гърди опънати бориш се - дъх по дъх
и всяка глъдка свещена е ...
По пътя 17 🇧🇬
Н А А Л Е К О
Продължава и днес с апломб,да ехти,
прескочил Пространството и Поривите на Времето,
на Бай Ганьо умнишкия,смущаващо изразителен смях, ...
Ела сега, животе 🇧🇬
Животе мой, не жаля нищо. Взел си, взел си.
Бе влакът стар, а неподдържаните релси
се виеха към пропаст и валяха камъни...
Ако погледнех скришом другите, трапезите, ...
Моята любов… 🇧🇬
тя ме обича и ме слива с нея.
Тя прави сънят ми реалност,
успокоява ме и ме укротява.
Тя живее в мен, сякаш отпреди, ...
Нека друг на света те разказва 🇧🇬
... ти си облаче в лятно небе, ти си вятър в момчешко хвърчило,
из брадата ми – дим от кюмбе, с 10 пръстчета ровиш тъй мило,
светла птица, се връщаш от юг, и е толкова топъл октомврий! –
ти си капка от пеещ капчук, уж в летеж! – а морето те помни, ...
Печални бели кораби 🇧🇬
... а тук валя проливен дъжд и взеха да гърмят неоните.
Вдовица – пламнала за мъж, увисна есента на клоните.
Свалиха я на заранта – и метнаха я във линейката.
И – сякаш псе, се разскимтя ...