Стихи и поэзия — любовная лирика, красивые и короткие стихи | Откровения

Пижамено парти 🇧🇬

Измислих си, да бъда малка.
На седем или пък на пет,
когато с розова близалка
примамих куклите от вред.
Поканих ги на парти нощно. ...

tanq_mezeva

Поэзия » Для детей

1.1K 3 16

Додето всичко стане мит 🇧🇬

Дъждът във клоните гърми
и мисълта ни се панира,
преди да тръгнем с теб сами
от Бунарджика до баира.
Дъждът си пръска гордостта, ...

Ревов

Поэзия

630

Шишарка за двама 🇧🇬

ШИШАРКА ЗА ДВАМА
... във жълта роклица – басма, шишарки есента си трупа,
и катеричка – сам-сама, ги хрупа в топлата хралупа,
на електрическия стълб в гнездо на щъркел гарга мъти,
и вятърът го брули – зъл, по-зъл от циганин със пръти, ...

Валери_Станков

Поэзия

435 2 2

Дъх на слънце 🇧🇬

Валят над хоризонта зрели кестени
и падат като дъжд над суха шума.
На облака на хребета обесени
висят самотни мигове-куршуми.
Все още имат дъх на слънце клоните ...

Самодива

Поэзия

812 7 6

Hарисувай ме с любов 🇧🇬

Усмивката ми е несръчна мазка,
художникът – внезапно ослепял
набързо в скица с въглен е надраскал,
последен спомен моята печал.
Очите си, художнико ти давам, ...

Patrizzia

Поэзия

629 2

Когато пали залезът кладни 🇧🇬

КОГАТО ПАЛИ ЗАЛЕЗЪТ КЛАДНИ
... от светлия медец на младостта останаха ми няколко лъжички –
да пиша книги, книги да чета, да пея сутрин с пролетните птички,
покрай морето мириси на йод да дишам със разперена душица,
с усмивчица на смешен идиот да подминавам тъпото на вица, ...

Валери_Станков

Поэзия

381 3 4

върху червеното.... 🇧🇬

Върху червеното шарено одеяло
на леглото: стиховете, хляба
и парите между тях.
Моите движения също се побират
в това разстояние.

ПетърТарамбичков

Поэзия

529

Щастлив морски миг 🇧🇬

Морето има летни ширини,
а изгревът е розов и потича,
соленото в копнежа ми сладни,
искрящите вълни как ме обичат.
Възторгът е взаимен, тих и бял ...

zelenaradost

Поэзия

469 2

Писмо до сестра ми в отвъдното 🇧🇬

Изпращам го по пощата на ангелите. Зная,
че то при теб със сигурност ще стигне.
Аз помня как до мен седеше в болничната стая.
Държа дланта ми… цяла нощ не мигна…
И помня те - студентка. Още малка бях. Тъгувах, ...

anabel7

Поэзия » Строгие формы

804 3 11

След „фейсбук“революциите 🇧🇬

Поискаха екстрена реабилитация
(за себе си) информаторите на диктаторите-
с аргументацията:
„И Демокрациите
вече се правят ...

Вълшук

Поэзия

427

Последна пеперуда 🇧🇬

И защо ли съм толкова тъжна, дори да не искам?
Пеперуди отглеждам... те в чужди хербарии спят.
Свят от думи градих... да ви стана позната и близка.
Шепа пъстри крилца, за заблуда на външния свят.
И защо ли блести моят смях – разпиляни мъниста? ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

501 3

Прибираш се 🇧🇬

Мълчи! Чайникът мълчи!
Чаят е сварен, звездите изсветляват...
Идва време за закуска, а къде си ти?
Идват светли дни, прибираш се!
Тиха е постелята ми и тя мълчи! ...

Dobr_1

Поэзия » Любовная

572 1

Когато пеят Третите петли 🇧🇬

КОГАТО ПЕЯТ ТРЕТИТЕ ПЕТЛИ
Не съм сюблимен, нито съм велик.
Далечe съм – не ме е милвал Господ.
Записвам всеки свой Божествен миг
с надеждата, че го живея просто. ...

Валери_Станков

Поэзия

428 3 3

Когато си единствено по Муза 🇧🇬

Когато си единствено по Муза
отдала се на творчески процес,
и вдъхновена си от липсата на секс,
ако пристигна даже и без роза,
без бял жребец и рицарски такъми, ...

mislitel

Поэзия » Пародии

634 1

Актьорите направиха поклон 🇧🇬

Усмихваш се. Душата се променя.
Сърцето се изчиства от тъга.
Излиза на паянтовата сцена
паянтовата дама – любовта.
Познатите мъже я придружават. ...

thedac

Поэзия

673

Излишни 🇧🇬

И З Л И Ш Н И
Суверенът е конгломератна компактност,
средната интелигентност актуалността определя на вота,
корупцията отпада от самосебе си, като вероятност,
ако цифровизацията на технологиите завладее всичките квоти. ...

krasio0109

Поэзия

356

Един Човек от друга страна 🇧🇬

В нашата България има крепост една,
крепост българска, на българщината!
Тя пази буквите наши от някога,
запазила е и за българите историята!
Един Човек, не българин, създаде това, ...

valcanyon

Поэзия » Философская, Гражданская

686

Душата на едно дете 🇧🇬

Ах ти родино
с твойтешумове и цвтове
Ти пробуди радостта в моето сърце
от мъка и тъга громна
в душата ми ...

ДанЛул

Поэзия » Пародии, Свободный стих

910 2 3

След лятото 🇧🇬

Под слънцето на този ден
стопи се лятото и тръгна,
като бездомен реквием
от есенни вълни прегърнат.
Угасна залезът, потъна - ...

exs_77

Поэзия

695 1 3

* * * 🇧🇬

Навън догаря залезът и тлеят
догарящите чернови на моя ден,
едничък стих, от тиха болка сътворен,
с грабливи пръсти къса суховеят.
Не виждам нищо. Тъжните са слепи. ...

Patrizzia

Поэзия » Любовная, Философская

473 1 3

В Музея на човешкия садизъм 🇧🇬

В МУЗЕЯ НА ЧОВЕШКИЯ САДИЗЪМ
Не знам в коя поредна възраст влизам.
Но – сякаш, че живея в мръсен виц.
В Музея на човешкия садизъм –
Треблинка, Освиенцим и Аушвиц. ...

Валери_Станков

Поэзия

412 2 3

В изгрева ще те намеря 🇧🇬

Морето – утре, днес и вчера
и в изгрева ще те намеря,
и по вълните ще пътувам
до там, където те жадувам,
в най-вътрешното настояще, ...

zelenaradost

Поэзия

819 3

Висока резолюция 🇧🇬

Потъмняха къпините
като кръгли очета на дяволи,
изпревариха гроздето и отбиха
безкрая от пътя,
а след първия облак, ...

RainaVakova

Поэзия

759 6 13

Последно раздаване 🇧🇬

Губя се в мислите
и тъгата си.
Изчезвам, бавно,
по малко на глътки.
Един ден ще съм- ...

kristalchetoo

Поэзия

588

По Божие подобие, но в кал. 🇧🇬

Природата ли, Бог ли? Аз не зная.
Едно и също ли, или са поотделно?
Светът не се замисля и нехае,
а вярата прилича на отшелник...
Какво ли вдъхновение са имали, ...

diesto

Поэзия » Философская

695 1 2

Аз съм 🇧🇬

Аз съм
Аз съм книгите, що чета,
в светове безброй летя.
Аз съм цветята в градината на село,
с рози, маргаритки, нарциси, зюмбюли. ...

Ivayana5

Поэзия » Другая

872 1 1

Мишлета във световната маза 🇧🇬

МИШЛЕТА ВЪВ СВЕТОВНАТА МАЗА
Понеже иде край на дните летни
и вехне в двора старата бреза,
изглежда, снощи някакъв несретник
заселил се е в моята маза, ...

Валери_Станков

Поэзия

352 2 4

Казвай, казвай.... 🇧🇬

Казвай, казвай, времето тече,
август за кой път превалява,
влюбен ли си още в мен, момче
или всичко само е забава?
Често във живота е така: ...

Аделаида

Поэзия » Любовная

754 1 4

Набедените "звезди" (по повод на един TV формат) 🇧🇬

„Звездите сигурно са полудели“
щом мъчат се над Африка
да заблестят
без в небето българско въобще
да са изгрели.

Вълшук

Поэзия

371

Най-лятно морско 🇧🇬

По-лятно морско се подрежда,
най-лятно морско ме обича,
морето в мен твори надежда,
вълните вътре са, потичат,
мигът се разширява плавно ...

zelenaradost

Поэзия

534

В паралелен свят 🇧🇬

В паралелен свят живее
моята добра душа.
Ту обича, ту се смее
в свят, изпълнен с красота.
Ходи ти на гости често, ...

MariaMustakerska

Поэзия » Любовная

566 1

Нищо ново под Слънцето 🇧🇬

Н И Щ О Н О В О П О Д С Л Ъ Н Ц Е Т О
Ежедневно ни галопиращо подминават
безброй варианти за стоп в промените на климата,
от ден на ден положението все по-тежко става,
на въглеродния отпечатък извисява се кривата. ...

krasio0109

Поэзия

383

Момичето с кехлибарени очи 🇧🇬

Стоя пред теб.Пред мен мълчиш.
Подобно степ гореща са твоите очи.
Стоя и вече знам,няма да се явиш!
Белият храм на съня ми не е фетиш,
който отвежда в чувствени страни... ...

Ranrozar

Поэзия

567 3 7

Болката ... 🇧🇬

Реже сурово животът – съдбовно,
ужасно, без отказ, до изнемога,
без жал дълбоко надолу и още…
С времето – орис безкрайно жестока,
рано чезнат сърца, толкоз обични… ...

dorageorg

Поэзия

777 3

Сълза от облак, който си отива 🇧🇬

СЪЛЗА ОТ ОБЛАК, КОЙТО СИ ОТИВА
Приижда есента и с дни мъгливи,
брега загръща, сипея му стърже.
При мен от пътя никой не отбива
и сивотата ме пленява бърже. ...

yotovava

Поэзия » Любовная

596 1 13

Август на хълма 🇧🇬

АВГУСТ НА ХЪЛМА
... с дълга мантия от вятър Август в залеза върви,
сякаш бавен Император! – ляга в жълтите треви,
в шепите на сто хетери чезне в миг, по-къс от вик,
казва ми: – Ела, Валерий? – лятото е само миг! – ...

Валери_Станков

Поэзия

385 2 2

Да плача така ми прилича 🇧🇬

Аз крайречна върба съм, от тези, които не плачат,
с мойте клончета вятърът тънички мрежи плете,
а край мене на плиткото тихо приклекнал е здрачът
и ме гледа учудено, сякаш е малко дете.
Аз крайречна върба съм - без сянка... Така ви изглежда. ...

Patrizzia

Поэзия

476 1 2

Два века нежност 🇧🇬

ДВА ВЕКА НЕЖНОСТ
… и – обладан от зверска суета, в която не намирам капка смисъл,
понякога сам себе си чета – какво, кога, пък и защо? – съм писал,
и кой съм бил из думите добри – и в римите? – безмълвни Ниагари,
нима натрупах слава, власт, пари? – във своите стиховищни хамбари, ...

Валери_Станков

Поэзия

432 4 7

Селфи с раче 🇧🇬

СЕЛФИ С РАЧЕ
... щом върбата тихо плаче над стишената река,
в подмолите дребно раче щипва моята ръка,
със мустачките си шава, сякаш казва ми здравей,
селфи правим си тогава върху моя стар дисплей, ...

Валери_Станков

Поэзия

360 3 3

Когато… 🇧🇬

Когато
жадни пиехме вода
направо
из под крана на чешмата
а гладни си отчупвахме с ръка ...

Yuri

Поэзия

584 6 9

Стихи и поэзия современных авторов

Пижамено парти 🇧🇬

Додето всичко стане мит 🇧🇬

Шишарка за двама 🇧🇬

Дъх на слънце 🇧🇬

Hарисувай ме с любов 🇧🇬

Когато пали залезът кладни 🇧🇬

върху червеното.... 🇧🇬

Щастлив морски миг 🇧🇬

Писмо до сестра ми в отвъдното 🇧🇬

След „фейсбук“революциите 🇧🇬

Последна пеперуда 🇧🇬

Прибираш се 🇧🇬

Когато пеят Третите петли 🇧🇬

Когато си единствено по Муза 🇧🇬

Актьорите направиха поклон 🇧🇬

Излишни 🇧🇬

Един Човек от друга страна 🇧🇬

Душата на едно дете 🇧🇬

След лятото 🇧🇬

* * * 🇧🇬

В Музея на човешкия садизъм 🇧🇬

В изгрева ще те намеря 🇧🇬

Висока резолюция 🇧🇬

Последно раздаване 🇧🇬

По Божие подобие, но в кал. 🇧🇬

Аз съм 🇧🇬

Мишлета във световната маза 🇧🇬

Казвай, казвай.... 🇧🇬

Набедените "звезди" (по повод на един TV формат) 🇧🇬

Най-лятно морско 🇧🇬

В паралелен свят 🇧🇬

Нищо ново под Слънцето 🇧🇬

Момичето с кехлибарени очи 🇧🇬

Болката ... 🇧🇬

Сълза от облак, който си отива 🇧🇬

Август на хълма 🇧🇬

Да плача така ми прилича 🇧🇬

Два века нежност 🇧🇬

Селфи с раче 🇧🇬

Когато… 🇧🇬

Очередь