Стихи и поэзия современных авторов
Диалектика на тъгата 🇧🇬
по устните
чиито брегове ще издържат
Сядай, август, приятелю 🇧🇬
свойте златни главици. В полето трепти мараня.
Сядай, август! Ще сипя по чаша от ланшното вино,
с капка обич – дано и света полудял променя.
Много дълго те нямаше питах, разпитвах за тебе, ...
Рай за откачалки 🇧🇬
и да има, не желая да съм в тъп, сладникав рай.
В ада като мен не взимат. Твърде луда ли съм? Вече?
Шеметният микроклимат... Не душа, а стих – предречен.
Триста откачалки крия, всяка е със собствен стил, ...
Kрила за мелници 🇧🇬
мечтите си, аз знам, че пак ще ме хързулнат.
Как се живее, щом не вярваш в чудеса?
Как може любовта да бъде богохулна?
Дори да искам да не съм така добра ...
Песен през плющящите трансмисии 🇧🇬
... ако ме видиш, ще се ужасиш,
сега съм леко трезвен, сам и хрисим –
приличам на излъскан стар каиш,
изплют от социалните трансмисии, ...
Когато те заровят във земята 🇧🇬
оставаш само ти и твоите дела
Това, което си събрал в душата си
ще бъде твоят капитал сега.
Парите, притежания и материалност ...
Авитохол препуска през степта 🇧🇬
който в светъл ден ще се яви.
Изплете самодивата венеца...
- Ковачо, меча славен изкови!
Светкавица митична улови ...
Мравката и слона 🇧🇬
И гушни го, за топлина то мечтае.
Попий я, че с тази сълза,
по-чиста душата ти става.
М. Н. ...
Простих на самотата 🇧🇬
ме стискаше до задух в тишината,
и колкото жадувах свобода,
все повече заробвах си душата...
Но някак си - внезапно уморена ...
Нова заблуда... 🇧🇬
харесах си нова заблуда.
Сега ще си я доизваям,
ще омекотя чертите и,
ще я изпълня с трепет: ...
Мълча с големите Поети 🇧🇬
... в мълчанията на света прозорецът ми тихо свети –
какво са казали – чета, живели преди мен Поети,
обичали са този свят! – и са го мразили до ужас,
и аз, нали съм техен брат, във черквицата тяхна служа, ...
Хвърчащият човек 🇧🇬
и от него никой не страни.
Това ли е всичко? Нима?
Всеки иска да полети.
Иска широко криле да разпери. ...
Само напред 🇧🇬
В поезията обратен път няма,
не можеш,да се върнеш,откъдето си тръгнал,
преминал веднъж през лъжа и измама,
осъзнал я,ти вече си я загърбил. ...
Из неизказаната реч на един политик 🇧🇬
а иначе е... много добродушна...
По интелект съм си голяма нула,
но иначе речта ми е научна...
Корупцията е второто ми аз, ...
Автограф от пролетна авлига 🇧🇬
Светът ми е от край до край орисан
да бъде свят на обич и добро,
и – ако в мене още шава мисъл,
да ви я пиша с ангелско перо, ...
Роден дом 🇧🇬
когато бях малко невръстно дете,
стоеше усмихнат сред цветни градини,
бе горд, че детето ти вече чете.
Не беше ми лесно от дом да се дèля, ...
Неизплакана балада 🇧🇬
а скромна, тиха, сдържана наслада.
Дори за посребрената коса
настъпва неизплакана балада.
Ненужните капризи изхвърли ...
На лъчезарния поет 🇧🇬
Ъгъл – отрязък от време – ни отдалечава.
Чар на усмивка в лице лъчезарно открих.
Етика фина, в синхрон със душа величава.
Знания трупа човекът, додето е жив. ...
В един друг свят 🇧🇬
можеш да си направиш свят,
един друг свят.
Когато ти писне от грижи,
от скандали в големия град, ...
Мълвата за една сирена 🇧🇬
че по бреговете му измамно зове,
всички клетници една зла сирена,
опасна, мрачна, блудна, но смирена.
Със своя глас злокобен, ...
Кълнове 🇧🇬
когато мъдростта ми беше още кълн,
и никога не преброявал дните,
да знам, че времето е кратък сън.
Да забраня суровата действителност, ...