Съдбата понякога зла е - наказва,
че нейните знаци въобще не разбираме,
че чуваме трудно какво тя ни казва
и често със нея напук се препираме.
Уж спазваме всички закони човешки, ...
Пантеизъм
Фенерчето на Саваот в Дървото свети,
там куп махленки ябълки седят.
Щом мине вятърът, флиртуват под носа светейши
и бузите им бляскат с гланц от резеда. ...
Години натрупах, прегънах гърбина
и болки във кръста ме теглят назад.
Не мога обаче с очи да подмина
красивото женско отпред и отзад.
Пропускам аз вече в играта глагола. ...
Животът и без друго е лъжа,
тогава нека с тебе да го споделя.
Нека се престорим, че сега започва
първата минута в любовта.
Нека се престорим, че е наша ...
КОМАНДНО ДИШАНЕ
Апаратът е включен. Последни секунди до края.
Диагнозата стряска. Под маска животът е заем.
Пропищява надежда - сирена от влака последен.
Огнестрелни куршуми от думи... Сърцето е ледено. ...
(из цикъла "Вицове в рими")
Приседнали във парка на сянка в този пек
бай Пешо и бай Мето обсъждат битието,
пак бистрят политика, живота си нелек
и чат-пат се закачат с мометата. Бай Мето ...
Далече... Толкова далеч остана любовта -
до някакъв завой на малка гара,
където смръщеният ден целуваше нощта,
приседнал на ръба на тротоара.
Една китара плачеше до тях с напевен глас, ...
Не съм от тези, които лесно забравят
това, което много трудно получават,
или от тези, които за среща се бавят,
а после да им повярват всичко дават.
Защо всичко свършва и надеждата пада, ...
Искаш да съм твоя сбъдната мечта,
внимавай, стъпваш по най-острата скала.
Искаш мен да галиш в цъфналата ръж,
внимавай, влюбена съм в Робърт Бърнс.
Искаш да съм топло слънце през нощта, ...
Денят бавно си отива вече,
последните лъчи със земята се сбогуват,
слънцето умислено поема надалече,
цветовете бурно в огнена заря пируват.
Прощален поздрав на сладкогласен славей, ...
Какво правиш? - попита ме тя.
Аз - Защо? Загрижена ли си за моята глава?
- Приятел в нужда се познава...
- Приятел няма как сърцето да ми утешава...
Предадено сърце, ...
Ако във въздуха се срещнем - ще бъдем две ранени птици.
От силата на собствената мъка ,,горчивото” в очите ни ще блесне...
Ако по пътя се застигнем – ще бъдем две деца изплашени.
В началото ще се обидим, но заиграем ли се, не е страшно...
Не сме деца и птичета не сме, по вятъра да пратим скрита мъка. ...
Оставям те на свобода, защото
ще ти трябва, за да ме обичаш.
Ще ти трябва и един самотен остров,
на който във любов да ми се вричаш.
Отлетяха бързо всички влакове, ...