Бе твоят мях, о, нощ, пак пълен с джин и водка!
Изплашвайки дори и уличната котка,
нетрезвият герой пред входната врата,
макар и с "Жекови" да вижда два бутона,
звъни по домофона. ...
За миг си помислих, че съм специален,
за миг аз почувствах някой до мен,
за миг се замислих... за миг уникален,
накрая отново останах кретен.
За миг си помислих, че ме желаеш, ...
И ето стоя отново пред празния лист
и търся истината... и търся спасение
Листът стои пред мен, очакващ
желанията съкровенни да излея върху него
утеха на потърся, и прошка ...
Седя на чин и слушам тъпотии,
а старшината все реди като робот,
натъпкахме се от зарана с гнусотии –
тъй гнусен е и нашият живот.
Вместо жена, аз стискам автомата ...
Косите си руси до дъно ще срежа.
Очите зелени в червено ще паля.
Ръцете момичешки кръв ще донасят.
А устните алени... няма ги... няма ги...
Гласа ти ще губя. ...
Венчилото боде и не приляга
на моята осанка, а грози.
Задавена, косата ми, се стяга...
Махни го...моля те...боли...
Знам, казах „Да”, и исках адски силно ...
За какво ти е да ме разбираш,
аз просто обичам и прощавам.
Чувства имам, които ти убиваш,
все пак мога лесно да забравям.
Ти никога не ще узнаеш любовта, ...
Момче от краен съм квартал.
Израснах сред мъже - без ранг, без титли.
Но с достойнство, честност, мъжество.
(Загърбили лъжа, пошлост, наглост,
лицемерие - роби на дума и доверие) ...
Все още слънцето във двора се е спряло.
От запад черен облак си тълпи.
О, сякаш всичко е наоколо горяло…
И огънят на лятото край мен дими.
С конете си в небето е Свети Илия... ...
В този водовъртеж от добри намерения
как се случи въобще да изплува това?
За любов взимам болка, за вяра – презрение,
за приятелство – злоба, за изкуство – лъжа...
В този водовъртеж от добри намерения ...
До днес не бях я забелязал даже,
на улицата гледал съм през нея
и явно се е сливала с паважа -
била е като дреха на алеята...
Стояла е все там, замислена ...
Бъди моята пътека, по която аз вървя!!!
Бъди вятъра, нежно разпилявай косите ми!!!
Погледа ми, за да бъдеш в мойте очи!!!
Бъди сълзите ми, за да поплачеш заедно с мен,
за една любов голяма!!! ...
Тя е просто жената, за която е дяволски лесно
като вечна кралица да върви сред разбити сърца,
да приема с усмивка на поетите нежните песни,
да реди икебани от стотици човешки лица.
Тя е просто жената, за която не е невъзможно ...
На лутането из мислите стиха
Да си сам не е работа шега,
сам със мислите да си,
мислиш си ти за това що е съдба,
за какво ги има парите или женската суета... ...
Когато Бог я взе, не ме попита
ще мога ли без нея да живея,
превърна я във ангел – да долита
подобно на вълшебна фея.
Когато Бог я взе - ми взе душата, ...
Своята почивка вдишвам бавно, със наслада.
Издишвам с благодарност напрежението от деня.
Очи затварям, тишина и тъмнина ме обладават.
Енергията нежно вплита се във моята душа.
Музика от дишане в хармония със тишина. ...
Тя почука разпалено - като пролетен дъжд,
по стъкла, натежали от чакане.
Вътре в тъмното сянка на някакъв мъж
си доливаше в тъжната чаша.
Тя нахълта в душата му, мълчаливо го спря ...
Топя се от разпалени копнежи
Топя се от разпалени копнежи
и с поглед следвам стъпките ти нощем.
Ръцете силни, но до болка нежни,
как искам да усещам дълго още... ...
МЪДРОСТТА НА ВЛЪХВИТЕ
Роден съм Козирог сред зима хладна
– щом кажа “януари”, мраз ме лъхва, –
но и при мен в едно студено пладне
дошли отнейде трима странни влъхви. ...
Някога мислила ли си какво ни събра?
Дали бе магия, или просто така?
Кога бе моментът, в който разбра,
че движим се заедно... ръка за ръка.
Дали любовта ни вечно ще си остане? ...
Научих се да губя много битки,
да падам и да ставам без сълзи,
по мъжки да отпивам едри глътки
от виното, дори да ми горчи!
Научих да прощавам изневери, ...
Из кървави следи във нощи черни
заскитах с самотата си неверна.
Заслушано в прибоя на морето,
отчаян ритъм следваше сърцето!
Една цигулка на щурец ме стресна, ...
На този свят и в земния живот
успехът е оста на колелото.
Но не виси на клонче като плод –
към него стръмни пътища те водят.
След първия успех какво последва? – ...
вдъхновено от Есенин
В Страната си на сенките – не може
да се събудиш в този полумрак:
какво че съвестта ти се тревожи–
оставаш неразбран или глупак! ...