Ммда! Още ме боли...
... но ти никога няма да го видиш в моите очи...
там тъмна мъгла за теб се спуска,
че едва ли с най-светлия фенер да осветиш,
пътя към сърцето ми отново ще намериш.. ...
Понеделнично...
Като контролно без лист от началото на тетрадката.
Като несресана съученичка след буйна неделна вечер.
Леко учебно, леко домашно-битово.
Чустваш се като удома си. ...
Много пътища има пред мен, ала своя сред тях не откривам
и, от лутане днес уморен, пак до стария път се отбивам.
Ще приседна за миг, само миг... Тъй студен е крайпътният камък,
чак боли! А душата със вик си припомня за стария пламък...
За следите ни в нашия път, днес обрасъл със тръни и храсти... ...
Неразсънено влюбена
Знам, непознати! Ти пак ще дойдеш, нали обеща?
Чакам те! Ето - виж, вече изброих всички мигове.
С теб ще направя насън всички онези неща,
които, повярвай, дори не бих и посмяла наяве. ...
По дяволите, влез във мене, мрак...!
Стадо коне, уморени и прашни,
препускат по черния гръб на тъгата ми.
Гъвкави мисли разплитат ме пак,
лъч ме пронизва и пие остатъка ми. ...
Земята е само точка в безкрайната вселена,
а ние, земните жители- какво сме?
Прашинки може би или нещо по- дребно,
съвсем невидими за телескопа.
Затова пък се мислим за велики, ...
ЯРОСТНО ПЪЛНОЛУНИЕ
Пронизва въздуха стаено електричество
и тишината с взрив е заредена.
Библейска нощ, езическа, епическа
– поле като огромна бяла сцена, ...
Всеки трябва да помни, да знае
ще дойде и за него някой ден,
когато друг пред него ще се кае,
в миналото към него бил безличен.
Трябва само лицето си да измие ...
Не, не трябва да чувстваш вина
или просто да се отчаеш
от това, че изпитваш ненавист,
от това, че просто повече знаеш.
Да, най-трудни сме просто градивни. ...
Когато някой си отиде от ръцете ти,
остава чувството, че той е още там,
като ампутираните пръсти, които
можеш да помръднеш и обгърнеш
всяка част от малките моменти заедно, ...
Ще тръгнеш ли по този път без мен?
Самотен и сърдит ли ще вървиш напред?
Вземи ме, нека да дадем живот на всеки ден!
Хвани ме за ръката, та в сянката си да виждаш и моя силует!
Разсърдих те, в душата те обидих. ...
Тази нощ луната е огромна и сияйна.
И над мен небето е потънало в звезди.
И е тайнство лунната пътека към безкрая.
И е лудост шепотът на белите скали.
Тази нощ притихват в мен предания и притчи. ...
Сега ще си мълчим. И после пак.
Обичам да мълча, но само с тебе.
В цигарената тишина на този мрак
от думите да се спасим навреме.
Защото няма смисъл никак в тях. ...
Ти обичаш ли ме още?
Всички кръчми вече са изминати,
всичките мегдани са пометени,
с краката ни са бързо те обходени
на танца в стъпките преплетени. ...