Стихи и поэзия современных авторов
В деня на Страшния съд 🇧🇬
над прегорелите треви.
И спукало внезапно язва,
презряло слънцето кърви.
По земните открити вени ...
Среща с Хадес 🇧🇬
че все съм жаден, без храна...
изминаха и няколко години,
откакто храни ме една жена!
Просяк аз за нейната милувка, ...
Без нас 🇧🇬
ще светят ли без нас звезди
ще светят ли?
или светът се случва само
в човешките души?
Неверие 🇧🇬
(по мотиви от Н. Й. Впцаров - „Вяра”)
Да, дишам.
Но съм безработна.
Е, все пак живея. ...
В мислите ми 🇧🇬
а теб всъщност те няма...
Всеки ден аз мисля за теб,
а ти си далеч...
Всяка нощ аз те търся в леглото до мен, ...
Прошката 🇧🇬
Със тази дума може би се прекалява,
а просто трябва ний да сме добри
и да можем да си кажем - прости, прости...
Прощавайки и пак, и пак, ...
Майко невинна 🇧🇬
би ли понесла чуждо дете като свое?
Както Господ е кръстил теб –
всепрощаващ, безмълвен, покоен...
Както аз те посрещнах – пречистена в чужда утроба, ...
Ти Си 🇧🇬
и луната на моята нощ.
Ти си щастието за мен
и смисълът на моя живот.
Ти си сбъднат сън и мечта. ...
Строфичен бонзай 🇧🇬
Природата през май
на ступор чупи грима
и вишнята бонзай
премяна цветна взима. ...
Назад, към примата! 🇧🇬
Мисли Ганчо и се чуди!
Накрая решава.
Твърде скъпо му излиза
да живей в държава. ...
Днес няма дъжд 🇧🇬
Непредсказуемо небе!
Препускат чувствата ни боси
и трън в петата ги боде.
Стерилни, мислите ни чакат ...
Среднощна несъобразителност 🇧🇬
уж почит за мъртвите
а тъпчем живите треви
ВИП 🇧🇬
Централният ни комитет се е събрал -
с братския ни цигански квартал…
Събира усърдно каймака в чиния,
а той се оказва – мръсна помия… ...
Самотна църква 🇧🇬
във църквата самотно се разхожда.
А Богородица от окадената стена
пространството с мълчание пробожда.
И плачат свèщите със восъчни очи, ...
Безцветни пеперуди по пътя ми 🇧🇬
Преструват се че спят
Да ги препарирам ли или да ги стъпча
Както мен са ме тъпкали
Двайсет и осем години ...
Детска Мечта 🇧🇬
на старите детски мечти?
Защо не спирам да бягам
от гласа, който казва ми "спри".
Детето в мен отдавна умря, ...
Ти си... 🇧🇬
ангелът в моята душа си ти,
болката в моето сърце,
стрелата, пронизваща го на две.
Ти си моето небе красиво, ...
Може би 🇧🇬
То беше навик, също като предварително известен
десерт след еднообразието на вечерята." Гюстав Флобер ("Мадам Бовари")
.............................
Моите устни по навик целуваш, ...