Поетично самопризнание на един чиновник
Събота
Събуждам се, денят е слънчев, природата омайна,
оглеждам се наоколо, всичко е като във цветен сън.
Очи затварям, отпускам се като в прегръдка тайна, ...
Пожелах си да бъда щастлив!
Но щастлив да съм с теб – без тревога
всеки изгрев да срещам красив,
да ме стопляш с обичен огън!
Любовта ли отключи врата ...
Притихвам като сънена гора.
В косите ми изстинали полека вятърът се сгушва.
Уморена към нощта пристъпям.
Унасям се. Дочувам нежен шепот.
Край мен танцуват есенни листя. ...
Вървя към теб, а все не те достигам...
Усещам те, а искам ли да те докосна, си далече...
Боли ме с твойта болка, понякога дори умирам...
ту шепна си че имам време, ту не издържам вече...
Денят ми с мислите за теб зает е и върша всичко механично... ...
Всичко може да се случи...
Ееее, разкажи ми, моля, с думи прости!
Казваш... всичко може да се случи...
Така е! Може хубавец да дойде ти на гости
и за вечерта да си свободна да улучи! ...
Аз те гледам - усмихната и тиха,
а в мене бездна зее като ад,
... тръпки в кожата се впиха
от внезапно лъхнал хлад...
Надолу гледам и ми е дълбоко, ...
Как се люшна, от радост, Небето!
Седем дни, полудяло, гърмя...
Нов живот – дар свещен за детето.
Свидна рожба – на Майка Земя.
Бе угаснал денят вече в здрача. ...
Достатъчно! Измъчихме сърцата.
Да пуснем любовта от тази кула.
Изстрадала, тя чака пред вратата,
дори обувките си е обула.
Доверието в ъгъла стаено, ...
Лета двадесет и няколко и още,
само дъжд кожата ми гали.
Цъфтя сама предимно нощем
и прецъфтяват в мене чувства полудяли.
Обещах ти, че вечно ще те търся. ...
Не те обичам, лято. Вече не.
Такова си задушно, равнодушно...
А с твоето изцъклено небе
отдавна сме се хванали за гуша.
Не те очаквам, лято. Вече не. ...
Вървя по пътищата ти, Родино,
отвсякъде загребвам шепа пръст –
със дъх на зряло жито и на вино,
попила някога юнашка кръв.
Легенди шепне. Вятърът ги пише: ...
Мислите ми рисуват твоето тяло.
Желанието ми избира цветове.
Възторгът ми размества полусенките
Картината е по-истинска от тебе,
защото е родена от очакване. ...
Ще си тръгна по средата на нощта
с тихи стъпки, за да не те събудя...
Ще си тръгна, отново сама с разпилени коси
и без да мечтая!...
Ще скрия сълзите свои в дъжда... ...
Злодеят по презумпция проклет е,
и нас, добрите хора, отвращава
подобно на воняща тоалетна.
Със сигурност от него зле ни става.
И тук съвсем естествено желание ...