Стихи и поэзия современных авторов
Ако можех... 🇧🇬
На Nikol, тя знае защо...
Ако можех, щях да те прегърна,
да те отмъкна някъде в безкрая,
ребрата на Адам до кост да върнеш, ...
За произхода на брюнетите 🇧🇬
Когато хората се появили,
отпърво само светлокоси били!
Понеже всички хора били руси,
разбирали се много помежду си. ...
Раздаване 🇧🇬
Отивам на Луната, че и много по-далече.
Недей превръща в навик старостта ми!
Недей прибира на насекомо крилата му!
Художник луд съм, актьор играл все себе си. ...
Да изплачеш до сухост очите си 🇧🇬
Тя разказва и протрива си пръстите,
загрубели да чистят из кръчмите.
Вече знае какво е носталгия:
"Да изплачеш до сухост очите си". ...
За мълчанието 🇧🇬
със шамар от безразличие
и най-чувствителната струна
във душата ти се скъса,
когато думите се блъскат ...
А може би така ме имаш 🇧🇬
и незнайно как,
отрази се като слънчево сияние
една усмивка.
Казва, че е отдалеч... ...
Искам песента ти 🇧🇬
Кацни на съществителното горе.
Запей ми влюбено, нали си птица,
а птиците за песен не се молят...
Нека те усетят всички думи, ...
Тръгни си! 🇧🇬
събличай грях след грях
и остави ме...
Нека бъда гола!
Така съм чиста, ...
Опит за любов 🇧🇬
се завихря недоверието
от небето паяжините висят
уютът си излита
от предверието и комините ...
Потърси я... нежна... 🇧🇬
Там. Някъде.
Приседнала край потока
със спуснати коси,
увлечена в своите мечти. ...
Не беше край, а нужда... 🇧🇬
когато баба тихо си отиде...
Съвсем потъна в този ямурлук,
очите му се впериха в комина.
След време се потули във хамбара ...
За теб...! 🇧🇬
когато прекрача прага на вратата, виждам теб,
когато вървя по улицата, виждам теб,
дори и заобиколен от много хора, аз отново търся теб!
Търся те в отпътуващия влак, минал бързо покрай нашия перон, ...