Стихи и поэзия современных авторов
Моралистка и пощальон 🇧🇬
по Бертолд Брехт...
Моралистката в квартала изпищя:
„Пощальонът наш, пияница е, хора!
Велосипеда му видях подпрян ...
Хиберния - 3 част (последна) 🇧🇬
и образи излизат от водата.
"Котелът ври, вода разлива
и бъдещето ни разкрива:
"Когато златната Арфа запее ...
Твоите две жени 🇧🇬
по всички писани закони.
Тя ти сложи пръстен,
който така затяга пръста ти,
че почти забравяш да дишаш. ...
Удавени в текила спомени 🇧🇬
сред безсметни глутници от хора,
седя на бара пак сама
и пак текила пия... без умора...
Каква ли мъка давя тази нощ? ...
Болка 🇧🇬
кръв до кръвта.
Сама пак остана.
А защо си сама?
Така ти харесва, ...
Антураж 🇧🇬
с огромен антураж от малки хора,
неразбиращи какво ще трябва да платят,
за да останат още ден във боя.
Колко болка причиняват ...
Водовъртеж 🇧🇬
Дойдох на Земята
като искрица от
буйния огън на Живота
Горях от чувства... ...
Атлас 🇧🇬
под възлестия крак на планината
с една жена и няколко овце
и къс земя на края на мъглата.
Той става много рано. Точно в шест, ...
Какво ме спира... 🇧🇬
какво ме спира да скоча в пропастта,
да издера до кокал своЙта кожа,
с кръв да залея вечността?
Лудост или смелост е това? ...
7:30. Гробищата... 🇧🇬
Бъди там навреме.
Зад смълчаните долища.
Живот погребан дреме.
Дъхът замира. ...
Чичо Гошо на рожден ден 🇧🇬
торта с ягоди и крем,
защото ще празнува
днес рождения си ден.
Чичо Гошо се прибра ...
Мъж си вече 🇧🇬
Роди се в кратка юнска нощ,
плачът ти изгрева посрещна.
Роди се, за да станеш мъж,
сила в теб да се усеща. ...
Разкажи ми 🇧🇬
се спускат тихо по перваза на душата ти.
За мен болиш и париш... Страдаш още...
Не си забравил огъня, пламтящ в сълзата ми.
Разкажи ми! По вятъра се нося като спомен, ...
Текила, парео и дъх на лимон 🇧🇬
не поглеждай под сомбрерото,
очите дръзки въглено прогарят
кожата ми нежна,
денят залязва ...
Сърдечно терзание 🇧🇬
Като ранен вълк
вие вятърът.
Сух студ
е сковал душата ми. ...