„Обичах те безумно, но ти не ме разбра.
Помисли ме за малка и с мен се подигра."
И все още те обичам, за мен си всичко ти,
ала пред всички аз отричам и пред теб дори.
При срещите случайни извъртам аз глава, ...
В такава нощ е тежко да си сам:
когато в пазвата ти светлина живее,
а няма на кого минутите да сгрееш.
В такава вечер тежко е да бъдеш сам:
когато носиш такава топлина в ръцете, ...
Светят във синьо хиляди екрани
от хиляди примамващи витрини...
Поглъщат в себе си изгубените погледи
на хиляди изгубени души...
Незнаещи да гледат в себе си сърца ...
Висулки ледени красят тез клонки,
потръпващи от студ едвам, едвам.
Светят лампички по вси прозорци,
а аз сладко коледните вкусотии ям.
Видях там горе, горе, ...
Не ми позволявай да те ранявам.
Обичай ме дори без глас да крещя.
Не мога, не искам за мене да страдаш.
Ще те обичам. Бога ще моля, докато пресипна... умра.
Не ми позволявай да си ида. ...
Родих се...
И тебе ще родя, наследнико!
Велик! Свиреп! Оглозган до незнайност!
На човек не приличащ до костите,
където тлее искра вечност в безкрайност. ...
Твоето мъжко тяло е моята тайна бърлога,
където се крия от всички, грижите щом ме притиснат.
Там е уютно и топло. И съм щастлива, че мога
да се възползвам от него, винаги, щом ми се иска.
Тегне ли някаква мъка, страх ли внезапен витае ...
Сега съм сама, изоставена,прелъстена
излъгана, тъжна и наранена.
От очите ми не могат да спрат да капят сълзи,
сърцето ми не може повече да мълчи.
Иди си сега, докато те пускам, въпреки всичко, което причини, ...
Паля цигара след цигара,
но не се превръщат чувствата във фас.
Отварям бутилка след бутилка,
но в празните чаши чувствата остават на дъното.
И така седя на пода ...
пораснат в душата ми най-хубави цветя.
Сънувам цветни сънища отново.
Духът е винаги по-силен от плътта.
Отново съм на кръстопът
с раницата ми - единствената къща. ...
Стояхме с него двамата в нощта
и гледахме се като братя .
Погледът ни, срещнал се във мрака,
разказваше за дневната тъма.
Разказваше за нощни битки, ...
За мене бе и въздух, и вода.
За мене бе живота и смъртта.
Отиде си - какъв си не разбрах.
Отиде си и всичко пропиля.
Отиде си, но времето не спря... ...
Денят се разплака с тихичък дъжд.
Небето измито синьо се вгледа в мене.
Намигнах му -
под нежните ласки на летния дъжд,
целувка по въздуха пратих му. ...
Отключих ти вратата! Влез и всичко ми вземи.
Недей да чакаш! Взимай живота, красотата,
надеждите, смеха ми. Мечтите ми разбий,
но моля те, крадецо! Не пипай самотата...
Искам просто да те мразя.
Ако може, да не те познавам.
От мен, сърцето в тайна да те пази.
И тази тайна, никога да не узнавам!
Искам винаги да съм щастлива! ...
Колко трудно е понякога да си кажеш - спри?
Когато виждаш, че от онова, от което се нуждаеш, само боли.
Колко трудно е понякога да си кажеш - не издържам?
Когато виждаш, че душата ти на адски огън се пържи.
Колко трудно е понякога да си кажеш - не искам? ...
Душица
Нищо не разбрах, защо ли полудях,
искам аз да ви напиша за мойта мъничка душица.
Тя е мъничка пчелица, непораснала дори,
не знае как и да полети, ...
Празно бе последното ни сбогом.Празни бяха моите очи..........Гледам те и нищо не напомня,колко се обичахме преди! Татуирахме си грешки по челатаи прощавахме си с половин уста.Никой не признаваше винатаи никой не осъждаше това! Дали сме уморени от обичанеили умора бе стаена в любовта?Допуснахме кова ...
Отново сам във къщи аз седя,
и скука чак до кости ме пропива,
за мигове изминали тъжа,
ах, искам днес да има пак такива!
Къде са моите приятели сега? ...