Последният зов на душата, която търси...
Търси без ограничения, без правила...
Търси любовта...
Тъгата, отчаянието и темпото на сивото ежедневие...
Класика в жанра на моя живот... ...
Стоя в предпразничната нощ сама...
очаквам те, тъй както много нощи,
загледана във непрогледната тъма -
ще чакам... и ще се надявам... още...
Отворена за теб е пътната врата, ...
Листа от рози ще положа в краката
и свещи ароматни покрай нас запламтят,
ще вплета дъха на теменужка в косата
и звезди в очите ми ще заблястят!
... ...
ЛЮБОВ
Любов си ти, защо те срещнах късно,
когато съм излишна в твоя ден?
Защо допуснах те в света си безгранично,
когато знаех аз, че няма да си с мен? ...
Ти ще си отидеш - няма как.Чакат те пространства и събития.Вече тръгваш, махаш ми с ръка,аз оставам - тъжна и прикрита.
Някъде те чакат, бързаш, знам,времето ти вечно е разчетено.Но при мене ще те върне пакмойта обич, всичко е предречено.
Тръгваш си, в очите ти личи -искаш още малко да останештук , ...
Един образ ме накара да се върна в миналото си.
Аз обичах луната, която грееше мойте снежни коси, а моето тяло се топлеше от нежни целувки от зората.
Много тихо слязох от колата, погледнах за миг образът на един мъж.
Застанах на място.
Една песен ме накара да се замисля за реалностите в живота. ...
Първо: Съд дълбок на масата сложете,
листенца от мушкатото пуснете,
копърът на вкус го прибавете,
усмивки ваши добавете!
После: Вземете чаша с натурален сок, ...
Притча за сладостни нам възприятия,
вселени от сребро, изливащи се в мен,
безверни, уж непорочни зачатия
ме тласкат към свят по-студен.
Парещ восък от високо пада на корема ми, ...
СпрЕха тока. Излагация.
Това е гавра с празнуващия,
няма кой да внася и отнася -
всички май от тъмно се страхуват.
Телефонче дръннах на пристигащите - ...
Слана попари твърде рано любовта.
Още в зародиш - така ранима...
Непроходила бе тя, а пътеката с цветя,
чакащи да бъдат откъснати за любимата,
пустее от тъга... ...
Плаче ли ти се мила? Плачи, плачи...
Сълзите са искрени, но крехки, уви,
обгръщат сърцето ти с ледени пръсти.
Усмивката си помниш ли? Когато те гушках.
Любов си родихме, отгледахме я сами ...
Човек и добре да живее, се венчава,
едно след друго и децата се родяват.
След това, на свой ред, то се ръзумява,
тръгват децата, внуците се появяват.
И ето внучката ми мила, най-любима, ...
С теб аз заспивам и с теб се събуждам,
ти си страдание, копнеж и мечта,
искам те истински, нежен и влюбен,
не само в съня, в реалността...
Гордостта ли е тази, която ни спира, ...
Откри ме в миг нечакан, неуловим.
Дали бе миг греховен и неукротим?
Грях? Та ний душите си творим
и мислено опиваме... горим...
Есен е. А зимата ме срещна ...
Как бързо се изгубих без да искам...
Вървях на някъде и слепотата
се спусна бавно пред очите ми,
денят прегърна тъмнината.
И търсех пътя, и крещях, ...
Зима иде, скачат всички,
кончета, мравки с ръкавички.
Снежко на двора с бели цървулки,
оглежда се и се любува на снежните висулки.
Коледно парти в чест на гората, ...