Стихи и поэзия современных авторов
nirvana 🇧🇬
ведро ненадеждни
за кипналия свят около нас,
излъхвахме най-явна безметежност –
той със цигарата си вечна, ...
Хайку 🇧🇬
на рамото на мечтата,
че е забравен...
Муза 🇧🇬
Уморени криле...
Оголяло сърце...
Крещи тишината...
върху белия лист... ...
Зле преведени сънища 🇧🇬
и сънувам толкова неща.
Но ти никога няма да разбереш...
Това бяха едни зле преведени сънища.
Ровех се из спомените си, ...
Забравено дете 🇧🇬
Съвсем само...
Почернено сърце...
Никакво добро…
Забравено съм да… ...
Оттекват стъпки 🇧🇬
и ние със тебе бързо вървим.
Оставам без дъх и усещам умора,
но нямаме време и само мълчим.
Пълна е стаята, вдига се глъчка - ...
Въпрос и след него пак въпрос 🇧🇬
когато сложиш края, преди да е започнало началото,
а фино загатнато е някога.
И финото е тъй незабравимо,
докоснало дори и най-скритите рецептори на същността ти. ...
Просия, молитва и истина 🇧🇬
Да попрося на тротоара грозен
в бяла дреха, истина една ще търся
и когато в снежна пелена
Бог отрече злото. ...
Събудих се 🇧🇬
По кожата разходих тишината.
Със устните ридаех по очите ти.
Сълзите си посявах във косата.
Дълбаех много тъжно във душата ти. ...
Мракът е жив! 🇧🇬
летях надолу и беше стръмно!
Стаила дъх и примряла от страх,
лъчезарното минало е вече прах!
Сега разбирам, че тъмното е живо, ...
Забравих за времето 🇧🇬
на ръба на самотата,
във фантазиите заживях,
дали забравих свободата!
Затворих се като отшелник, ...
Сърдит съм ти 🇧🇬
"А бил ли е Явор Перфанов весел човек?"
Не мисли, че постоянно съм прост
или дупката на малък геврек.
Аз родих те, за да създам поле, ...
Бяла пепел 🇧🇬
дърветата безсилни не оставя
и пепел бяла, като топъл вей,
как пада на земята, защитава...
Студена красота – вълшбна гледка, ...