Ти си въздухът, с който дишам...
Ти си кръвта, която тече във вените ми...
Ти си всяка една клетка от тялото ми...
Ти си земята под краката ми...
Ти си слънцето, което огрява деня ми... ...
Защо, Любов, докосна сетивата ми
тъй нежно, като утринна роса,
омая ме, пропи ме с аромата си
и ме дари с вълшебна топлина?
Защо, Любов??? От устните му жадно ...
Доплувах ли тогава до сърцето ти
през хладните реки на самотата?
Развързах ли със нежности ръцете ти
от стегнатия възел на тъгата?
Докоснах ли душата ти с безплътност ...
Обичахме се скрито и незнайно.
Една любов- изваяна от тайни,
но... ние съградихме я такава,
защото искахме, а не защото трябва.
Не мислех, че ще стане помежду ни, ...
Дойде при мен в неподходящо време,
защото друг обичам безвъзвратно,
опита ти с любов да ме отнемеш
и мисля, няма връщане обратно.
Обичам ви и двамата, съвсем различни, ...
На сляпо рових тишината с пръсти
и винаги по нещичко пропусках,
в дланта, белязана от линиите гъсти,
изболяни думи порите просмукаха.
И всеки път си казвах: "Ще простя", ...
Писмо в бутилка
Въобще някога чу ли думите ми
или те бяха просто глас в пустиня?
Прочете ли някога писмата ми
или ридовете избледняваха пред очите ти? ...
Аз много плаках, всеки ден.
Валеше силен дъжд в моите очи...
Но теб не ще те има пак до мен
и вече трябва да не ме боли!
Аз толкоз време плаках и проклинах ...
Щастие
Бъди благословен с вяра и любов роден си ти!
Живей с вяра и щастието, може да те споходи,
но надеждата се скри. Търси го, недей да я забравяш,
надеждата, тя там е в твоето сърце, търси, търси... ...
Синьо утро. Още неразбудено,
с топлина на сънено легло...
Подранили птици, като въпросителни,
с мислите се смесват - сън ли е било?
Или истински съм те докосвала ...
Времето отне почти всичко от мен
и ме остави без ключ, да вилнея...
в сърцето ми спомен броди наранен
и ми се струва, че бледнея...
Кървав изгрев без посока ме свлича, ...
Някой ден... някой ден, но не сега... ще разбереш какво съм била аз за теб!
Някой ден... но не сега... ще разбереш колко съм държала на теб!
Някой ден... но не сега!
Някой ден... ще бъда там... пак до теб!
Ти помниш ли старата кръчма, където
осъмвахме с тебе щастливо в деня.
Пияни, но истински (еднакви за ехото).
Ти помниш! Аз вярвам, че помниш това!
Ти помниш ли всяка минута... в забрава, ...
Остави ме да поплача малко.
След бурята светът е прероден.
Не се страхувай, че ще страдам –
страданието пречиства грехове.
Не ме упреквай, че съм като облак, ...