Ще ти дам мечтите си на заем.
Но само на заем. После ми ги върни.
Под луната притихнали да мечтаем
неуморно как свирят щурци.
В мечтите ми любов ще откриеш ...
Не знам как се чувствам, когато те видя.
Буря изпепеляваща се завихря,
желая в твоята прегръдка да се сгуша и скрия.
Страстната ти гореща усмивка
прониква бавно в мен и посява чувства кипящи, ...
Вървя сред цветна есенна реклама,
по-пъстри листи не познавам, няма,
сезонът от лъчи плете си дреха,
преди дъжда да донесе утеха
за всички жадни за дъждовна ласка, ...
Прелестна и малко пиперлива,
гледам със очи - пъструшки.
Скръстила ръце под ъгъл на деветдесет,
позирам, а камера ме снима.
Надарена с чар и красота, ...
Пак се вдига зад ъгъла на смъртта томахавката,
демон хили се пъклено – вкупом иска ни, всички
и се свеждат в безмълвие, на страха си пред хватката,
уморени от ужаса и покорни главички.
Ново робство предлага се, на пазара на времето, ...
Ще помълча, накрая на съдбата си.
И после ще говоря с вятъра...
Ще си постеля, в края на гората
и може да открия светлината.
Ще се обърна, ще запомня себе си. ...
Отдавна заспали са спящите хора,
сънуват живота си, докато спят.
Сънуват кошмари, любови, умора,
сънуват, че вечер си лягат да спят.
Сънуват, че сутрин се будят и тръгват ...
Не ти харесва, зная, тази роля -
на примирението пред съдбата.
Ала прогонваш силната си воля
и се страхуваш ти от свободата.
Не искам да съм прав и пак се моля - ...
Когато ти вратата си затвори
какво почувства? Болка или хлад?
Със безразличие ли ти го стори
или пожертва своя чуден свят?
Увяхна ли насила този цвят, ...
Бяла чапла лети и перце от крилото отронил
реши вятър златистите тънки върбо̀ви косѝ.
И осъмва човекът загледан в предзимните клони
и се ражда бял стих, и поет си, дори да не си.
И небето е лист и почти до последно изписан, ...