И делиш радостта умножаваш си болката, в пъти,
за нищожния шанс да си чут, па и криво разбран,
цяла нощ улулици кикотят се вън – на ума ти,
на погрешния път си, човече! Тълпата е сган.
Интересът отдавна се знае и егото – тоже, ...
Най-лудата луна се взира в нас,
удавя ни в сребристото сияние.
Душите ни останаха без глас,
разделя ни секунда разстояние.
Един зад друг или един до друг, ...
В дълбокото е високо и светло,
в най-тихото се зачева живот,
обречени на своята святост,
душите отдадено сливат се с Бог.
Танцуват в енергийна спирала, ...
Сърцето ми е къща без адрес,
без табела и без собствен номер,
ни ограда, нито мъничък навес,
ни камина със домашен огън.
Сърцето ми е поща без писма - ...
Нека заключим завинаги горчивите минали дни,
справедливост и доброта в съдбата ни да се роди,
мъртъв спомен да са всички черни омразни беди,
непобедима бяла правда в животна ни да блести.
Нека с честни, достойни дела бъдещето си градим, ...
Самотни сме били в пустите души.
Звучи като игра нашата изгряваща мечта.
Колко много ни боли от тези злобни очи.
Стих след стих пиша аз да те обичам аз не спрях.
До последен дъх само теб ще търся аз. ...
Отдавна не пристъпвам през вратите,
през арки, осветени от неон,
от хляб и вино съм преситен,
от не един забравен в тъмното канон.
Защото не понесъл митоманска слава, ...
Ти виждал ли си майското зелено
в премяната на пищните дървета?
Тогава радостта е в тях вселена,
листата им приличат на пайети.
Годината е пети син родила ...
Регулярно охлабвам житейските стеги
с дозичка хумор, с премерен цинизъм,
инак дъхът ми отдавна би секнал,
впримчен от сух прагматизъм.
Не е достатъчно. Пак е компромис. ...
Те сълзите са на бялата зима,
пробили са вече твърдата земя.
Красиви нежни цветя, гледка любима,
на снопчета зелени украсяват снега.
Те са първите предвестници на пролетта, ...
Заваля снегът, а вън е непрогледен мрак...
дори луната се е скрила, не наднича.
Вятърът навява, раздава го айляк,
серенада свири, на влюбен ми прилича.
Прегръща всичко... дърветата от смях прегъват се, върхарите превиват, ...
Пиесата свършва, задава се краят
към действие второ няма антракт
зад завесата, търпеливо ме чакат
за моя финален момент
В торбичка си сложих новата дрешка ...
Обгърна ме със своята светлина,
бяла, чиста и по-бяла от снега…
толкова ярка и гореща като слънцето,
цветна, щастлива, по-цветна от дъгата…
Зася цветя и дървета по цялата земя ...
От гнева ни се впиват подкожно
сто парливи власинки копривени.
Мъжки свят и жена? Невъзможност!
Изтъня любовта ни, от скриване.
А копнежът е скупчен нехайно ...
Ела при мен, мое хубаво момиче,
когато тук си - снеговете се топят,
за тебе най-хубави слова изричам,
ела, ангел мой, лъчи от теб блестят!
Нежен трепет гали ми душата, ...
В косите ти, ветровете ще сплитам.
В дланите, спомени ще събирам.
А очите в тишини ще потапям
амброзия по устните ще се стапя
С две ръце ще те милвам безспирно, ...
Как-то, скучая, в кафе на бульваре Гоголевском,
Я вдруг открыла обетованный мир,
Он оказался света витрины отблеском,
И тот, кто в нём отражался, тот в нём и жил.
То ли от скуки, а то ли по поводу тайному ...
Защото вятър вън снежинки гони
И зимата, изпружила снага
Могъща, до сега и от сега,
Навлича в рухо бяло голи клони.
А вън върбите с кичести помпони, ...
Мога да съм…..всичко!
Личи ти искаш днес да знаеш, какво ще бъде да си с мен?
Не, няма смисъл да гадаеш, просто слушай тази песен!
Пр.1
Мога да съм като пролет-нежна и красива, ...
Любовта събира в себе си живота
с цялата му болка, желания, охота...
Да си влюбен, е равностойно да създаваш,
градиш и бориш се, но и отстояваш.
От малко зрънце тя израства в ураган. ...
Капе захар снежна, после се топи.
Радост белодрешна вътре в мен попи.
Бяла е земята в лек изящен студ.
Пада Снежко, пада – прелестен и луд.
Иска да го хване рошаво врабче, ...
Всичко ми е ясно,
но не виждам светлина.
Защо сега разбирам, че зад всяко щастие стои тъга?
Отдавна се отърсих от всякакви мечти и надежди,
затова гледам в миналото и пропадам в безкрайни бездни ...