Стихи и поэзия современных авторов
Бръснач 🇧🇬
Но си легнах с бръснача.
И ако се събудя на другия ден.
Поне няма да съжалявам.
Можеше да си легна с теб. ...
Буря 🇧🇬
която ме застига не видях.
В очите на стихия златокоса
на синьото магията познах.
Внезапно с тъмни облаци ти идваш, ...
Боклуци 🇧🇬
от кучета или от тераси разпилян.
Две мнения няма тук.
Редът куца, чистотата блян.
И да се смеем ли, да плачем ...
Пролет в полет 🇧🇬
се стече по стръкче тревица.
Ще я изпрати с букет пролетта
от люляк, минзухар и иглика.
Ще се завърнат птиците от юг ...
Голямата нужда 🇧🇬
Как газта да изпусне тази клета земя –
с дъх от кремълски устни или в щатска пръдня.
Все едно, ще мирише на хибридно гюбрè –
туй на всички езици не влияе добре. ...
Господи, лечител си! 🇧🇬
Лечител на раните ми...
Превръщаш в реалност мечтите ми.
Отърваваш ме от беди!...
Утеха даваш, ...
Невръвеж у Северозападо 🇧🇬
Схванало ма а от петите до челото.
Ич ми неа таферно, цепи ме главата,
ма сили сбрах и станах от кревата.
Климатику не работи. Тока пак са спрели. ...
Крееща мечта 🇧🇬
да има двор и зеленина.
В простора да се влюбя
и да чувствам свобода.
А то с бомбени гърмежи, ...
И грее пролет с радост неприкрита 🇧🇬
и с "котенца" върбите кити пак,
и славей се захласва от възхита.
Сълзите бърше и тъга нескрита,
очаква тръпно миротворен знак ...
Защо все още страдам ли? 🇧🇬
Това, което най-много дълбоко
и плахо в себе си крих, потисках,
сякаш просто не можех да кажа.
Твърде много доверие, надежди ...
Неистово желание 🇧🇬
и аз потрепвам от вълнение,
странен шепот ме завладява,
на прегарящо слънце, мечтание.
В баладична мелодия унесена, ...
Яйчица 🇧🇬
лепенки си взех от леля Пена.
Баба Гинка тъй добра,
даде ми торба с яйца.
Взех и кошничка красива, ...
Раздяла 🇧🇬
С две думи ти отвърнах аз.
Не знаеш ли?
Две думи само значеше раздялата за нас.
Обърна се, косата си отвяла ...
Евини вълнения 🇧🇬
Не съм жена, а недоразумение –
в смокинови листа – цял храсталак!
Преядох с ябълки – благодарение
на райската змия – мой верен враг. ...
Целунат 🇧🇬
Нямаше кой светлината да счупи.
Думите галеха пукнатините,
сладки целувки пороят натрупа.
Сляха се пръстите, стръвни бръшляни, ...
Да си надскоча сянката 🇧🇬
Просрочих кредити,
препятствия заспали замъглих...
И множество врати затворих...
И множество мълви затрих... ...
Отключени двери 🇧🇬
Кой издраска в небето най-нежния есенен стих?
И кога ли натрупа валма акварел върху хълма?
От вечерното вино на здрача така не отпих.
Но го гледах, дордето бокалът му гроздов се пълни. ...
Водна каскада 🇧🇬
През дървета растения и храсти
Прекосих с лодка реката
За да стигна до скалата
Там е водопада високо горе ...
Онази съм, която съумя... 🇧🇬
подпирам пак небето над войника
да можех малко да смекча поне,
сърцето на войната многолика.
Жена съм, но по нищо не личи, ...
Небесен хляб 🇧🇬
отдолу пак любов ще се подава".
Пепа Петрунова
Аз жена съм. Не раждам убийци.
Свободата взривява миражи. ...
Огледало 🇧🇬
Изградих образа ти в огледало.
Очите ти да търсят само мен,
сърцето ти за мен да е изцяло.
И някак си почувствах се добре. ...
На зазоряване (Украйна) 🇧🇬
Вик
А после взрив
Прекъснат миг от нечии надежди.
Туптяща земна твърд и счупени стъкла, отломки от стена, осколки, кръв. ...
Знакът на болката 🇧🇬
- Тръгнах, дядо, спасение да диря, сам с една торба въпроси, обикалям из света. Боли ме нещо в ляво в мене, ала сърце ли е, уви не знам. То тупа много бързо, понякога прехлопва през нощта. Понякога въобще не ми се връзва, че лекарите ка ...
На вахта 🇧🇬
Когато машината бясна стоманена песен поеме и горещи потоци вода се стичат от мен.
И нощем, и денем.
Като сол при солта.
Ден след ден. ...