Първо нарисувах недоимъка на думите. И времето.
Бяха кехлибарени стрехите и натегнали от мед.
Слънцето товареше впрегатните планети на вселените,
дребни като семки на изчоплен от децата слънчоглед.
После пуснах лятото. И къщите. Откъснатите страници. ...
Истина сред всичките заблуди
животът днес си продължава,
и една лъжа – че всички да учуди -
човекът “създава”, “притежава”…
“Истинският свят” е построен с лъжи ...
ТОЙ: Спаси ме, отче! В мене грях голям
напира с дива сила и със плам!
СВЕЩЕНИКЪТ: Какво Ви мъчи, Графе, в този час?
Кажете ми! Ще Ви изслушам аз!
ТОЙ: Една жена сърцето ми изгаря! ...
Как искам животът да си тече
равно и бавно, изпълнен със смях.
Как искам да си до мен – мил, любящ и сърдечен.
Как искам със теб неуморно да дишам,
да бъда малко момиче, ...
Колко грама тежи болката от лъжата?
Скърцат тежки клепачи като входна врата.
Сълзите са сякаш звезди в тъмнината,
но солена е тяхната светлина.
От куршум е по-бърза и от нож по-ранима. ...
Защо да се измъчваме така?
Самотни си обрекла - ти, ръцете ми,
а мястото ми в твоята душа,
тъй тясно е за влюбено сърце...
И спира ми дъха от въздихание. ...
Шш-т – махнете ми се от главата, моля!
Досадата е прекалено много.
Обслужвайки самотната си роля
художникът е сам във диалога.
И не е нужна никаква реклама. ...
Колко още, могъл би да бъде побъркан светът,
колко нови безумия би имплантирал в съдбата си!?
Навигация има - чудесно, но има ли път,
който следваме, просто и без суета, със сърцата си!?
Как преплитат се в сложна игра добродетел и грях, ...
Трябва да тръгна отново натам,
където сърцето решава,
отдавна прелива от нежност и плам,
готово любов да раздава.
В зеници дълбоки потъвам без свян, ...
Тя, обичта, не е жест романтичен.
Мисъл и грижа в деня прозаичен
е за човека, живеещ в сърцето.
Сигурно почва от там, откъдето
твоето аз слиза тихо от сцената ...
Ти недей да ме хулиш, че искам
на орлите, просторът голям.
Ще летя до звездите по-близо,
но от там, пак любов ще ти дам.
И недей да пресичаш мечтите ...
Като щастието кратък е живота,
звездата ми на залеза стои,
изпълнен съм с чувството на скота
изживяващ последните си дни.
За живота си съм спокоен, ...
Живота е една дълга партия Шахмат,
Всеки следващ ход, допринася обрат!
Дали с офицера, коня.. или пък с пешка,
Играта и за двама ни, може да е тежка?
Оставяш си време и тактиката си обмисляш, ...
За какво ми е тази сетивност?
Като птиче ранено се гуши –
ако плиснат сълзѝте проливно,
предизвиква в сърцето ми суши.
За какво ми е плахата нежност? ...
В шепите ти се събирам
като въздишка на увяхнало глухарче,
съблякло и последната си риза,
захвърлило мечтите си по здрача.
От луната кротка си отчупвам ...
Тя беше Отверка от шведска стомана.
С изпънато тяло и връх със звезда!
Със гумена дръжка - удобна... голяма!
Модерна Отверка с магнитна глава.
Тя, не разбираше - от нули... от фази. ...
ПОСЛЕДНИТЕ ТРОХИ ОТ ТВОЙТА ОБИЧ
Тръгни си с тишината на ноември,
облечен в шлифер от мъгливи думи.
Недей да се обръщаш за последно.
И с мен дори недей да се сбогуваш. ...
Живея в сънищата, а поезията е път,
по който те се сбъдват за живот.
Понякога мълча, а думите без плът,
летят без полет в самолети без пилот...
Не ме разбират, или го правят грешно - ...