Където пожелаеш ти с мечтите
можем да отидем. Сред звездите
заедно ще полетим в Безкрая.
С любовта ще бъдем даже в Рая,
ще се любят сливащо душите. ...
По-тихо е, когато се разсъмва,
петел не пее, куче не гълчи,
а печката отдавна е студена,
под пепелта и въглен не тлеи.
Запуснат двор, обрасъл в щир и троскот, ...
Жената е огън. Жар-птица.
Грешница, но и светица.
Тя има божествен глас. Красива, сияйна,
примамва мъжете с песен омайна.
Когато се чувства самотна, ...
Не следва правилата на салонните лъвове,
накратко не се припознава в нелепости
и избягва да бъде позната навсякъде.
Позира и пози, и стойки знае всякакви,
от недомлъвките ще измисли още повече ...
Продължи. Нямаш време за губене,
за заслони и тайни леговища.
Приеми– имаш сила за влюбване.
Открехни си света за съкровища
неоткрити, отлагани, чакали ...
Тръгваме рано. А баба, подквасила
млякото снощи, ми казва: - Сколасала
вече съм, Мите, след туй ще почивам.
Исках да пратя на Евито. Свива
ми се стомаха за вас, че изкуствени ...
Ще се отбивам пак, ще се отбивам
на спомена в залязващия здрач.
Дойдох за миг. Дойдох и си отивам
среднощ като нестихващ плач.
Бих искал само да си поговорим, ...
Не ми прощавай! Няма да те моля
за прошката ти, нито за пощада.
Гръдта си, цялата, ще я оголя
и укорявай още, до отрада.
Виновният ще бъда пак, ще страда ...
Огън пламнал е във моето сърце
Разпален от любов неугасима
Подхранван от две протегнати ръце
Обхванали ме във прегръдка силна
И от две очи загледани във моите ...
Малко сърчице в ръцете ти тупти,
гушнало се в теб и сладко си спи,
обич и сълзи от очите ти искрят,
мили думи тихо мълвят.
Обещават му, че винаги ще го закрилят, ...
Да се бунтуваш, да не се навеждаш,
опасно, главоболно е това.
Да си смирен и тих - у нас изглежда
отдавна най-удобно е така.
Но съм различен и не съжалявам. ...
Молитвата...
Там нейде в лоното на планината
в сама́та съкровеност на гората
разправят: има манастир столетен –
„понатежал“ в години... Достолепен... ...
Стопи се този дъжд в ръцете ти,
след есента очите ми блестят.
Изпи от тях на болката куплетите
и капките тъга, превърна в смях.
С прегръдка ме погали- малко цвете. ...
Тишина е... Двамата мълчим.
Между нас стена ли днес " градим " ?
Посивя небето, не мечтае.
Няма нежност. Самотата вае
призраци от лед, с лик нетърпим. ...
Сенките вече бягат от мене,
но далеч е все още новия ден.
Влачейки с мъка своето бреме,
по стръмния път пристъпвам сломен.
Това не съм аз! Аз живял съм отдавна - ...