С такава нежност те събличам,
каквато даже и не знаех, че я имам...
А как с целувките си те обличам,
а после за пореден път те взимам
в обятията си, и прониквам ...
РАЗБОР НА МИНАЛАТА ЗИМА
Ръждясаха тополите отвчера.
Небето се разбрида в сива слама.
Покри се с пелена от мъх и пепел.
И залезът мъждукаше – без пламък. ...
Понеже съм те искала до случване -
се случи да ми бъдеш вдъхновение.
Вън вятърът скимтеше като куче,
и търсеше на прага ми спасение.
Събираше на купчини листата, ...
На постоянен адрес живея бездомен.
Смехът ми е с болка и сълзи пропит.
Будуваща сянка от дремещ спомен,
ме наказва да дишам, отдавна убит...
Денят ми е черен, със знак пълнолунен. ...
Защото ли очите ти искрящи
пронизваха ме с блясъка лазурен,
сега се взирам в звездността блестяща
на мартенско небе ... безумно влюбен!
Или защото вятърът в косите ...
Избелели следи се изправят сакати,
по-високи от ръст и закриват небето,
не достигат орлите страховете обяздили,
ни скалите далечни издълбани със длето.
Само тихата бездна си остава реална, ...
С пришки покриха се вчера ръцете ми.
Свърших с дървата, но имам на двете.
Спах като къпан. Така уморен, че
чух във просъница баба как рече:
- Мите, съвсем си останал без сили! ...
Не ме е страх да те загубя. Не!
Съдбата тъй ни вкопчи с тази среща.
Живота ми разбира се ще спре,
и пак ще те изстрадам, като грешник...
Но казвам ти - не ме страх! Наистина! ...
Протягам бавно тъжните ръце –
сухи клони на пречупено дърво,
към тебе Слънце да ме отдеве
и изгори последното ти зарево.
В мен повече не ще разлисти ...
Желаех да ти кажа толкова неща -
о, как исках да ме разбереш!
Но по-добре бе да изчезна в нощта,
да се стопя, като малката свещ,
плахо мъждукаща в твойта ръка, ...
Крачка встрани, и мостът изчезва,
светът се превръща във бездна...
Крачка встрани - и вече не си ти:
сам си си чужд, гледаш се отстрани...
Крачка встрани - небето се срутва, ...
Ръцете ти са благословени. С каквото и да се захванеш можеш да се справиш. Не го забравяй!
Бъди променлива, бъди буря и стихия. Бъди непредвидима, усещай болка и тъга, за да може истински да се насладиш на радостта. Бъди мразена, за да познаваш любовта. Бъди отрова, за да те използват , като лек. Кр ...
Не слънце е, а кошница с лъчи,
които се разпръскват по земята,
където паднат, светло е, личи
така, че греят други в миг нещата.
Макар и февруарски този ден, ...
на сестра ми и нейния съпруг
Мила моя сестричке, откъсна ли зрели смокини?
Натежаха ли в двора гроздовете, пълни със сок?
Всяка вечер се моля, разплакана в скута на Бог,
да си дойда при теб! У дома да остана завинаги!... ...
Там, зад девет, обрасли с трънаци, земи,
зад гори, от тегло озверели,
обградена с бодили, кралицата спи
върху твърда, неравна постеля.
Не сънува ни принц, нито фея добра, ...
За искрица щастие в пепелта ровиш
в изгасналия огън с надежда се тровиш,
но там отдавна няма топлина и жар
за чужди хора си ги пренесъл в дар,
а сили за ново начало няма ...
Спасявам книги, книги ме спасяват.
Засядам лошо в прашните корици.
Редя камари, слагам във редици –
навярно знаеш – хиляди ми трябват.
Градя си кула псевдовавилонска, ...
Мое мило, шеметно момиче, замечтано,
не пускай ръката ми тъй рано.
Нека сбъдна всичко дето беше обещано.
Остани да те целувам, нежно, страстно,
Не тръгвай, заклехме се да е прекрасно. ...
Безкрайна приказка си ти за мен.
От всяко твое слово съм роден.
Звезда си ти в мечтите ми- сияйна...
В съня ми нежна фея си, омайна.
Живота ми окриляш ден след ден. ...
Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: Тъй както ручеят пенлив в гората
от тежък път възпира всеки в жад,
така и аз - тъй прелестен и млад
те спрях на устните си с аромата! ...