Мостът е дълъг и готов да се счупи.
На него един, виждам семки си люпи,
друг се опитва да стигне му края,
но трети го дърпа. Защо ли? Не зная.
На моста - тълпа, но не да премине. ...
Измамници в расо за вярата говорят,
за шепа светещи монети те се борят,
за влияние- бронзова подкова се борят,
кой от това ще изпита питам се умора.
Измамници в костюми в нещо те убеждават, ...
Вълничките плискат, а гларуси пляскат,
небето чисто, Слънце припича.
Влюбени двойки по плажа се мляскат,
а някаква русалка отсреща ме привлича…
Крещят дечица, пък майки ги гонят, ...
Потънал в сенки замък. Мрачна зала.
Тук стъпките отчетливо кънтят.
Окръглена Луната е изгряла.
Дори и призраците вече спят.
Старинно огледало на стената, ...
Поезия от сламки и тревички
и разни други скъпи джунджурии,
но пълна е с любов – любов за всички,
и прихва в смели детски лудории.
Поток от смях и слънчеви – ръцете, ...
Той:
(Странно)! Този мъж... той бе арогантен!
И ледено твърд, студен като сняг.
Как предизвиква стихиите! Властен!
Мокър сън. Див и желан. Като грях. ...
Ще бъде само миг, да те докосна,
да те вдишам и да те погълна,
а след него ще настане после,
когато пак в сълза ще те превърна.
И само лъч в зеницата ще е родил ...
Луната ей я, грее пълнолика,
а аз ти под прозореца стоя.
Чух майка ти отвътре вика:
„Не вземай си с тоя луд беля!”
На времето с баща ми уж се взела, ...
Не се влюбвай, когато дъхът ти замре -
само спазъм е тих и ответен
на останал от някога стар мизансцен
от спектакъл с финал неизвестен.
И дори да препуска сърцето в галоп, ...
Правенето днес на планове
е уравнение неразполагащо с отговор.
Екскурзиите се превърнаха в митове,
а домът от крепост в затвор.
Приятелите ръка не си подават, ...
За Прошката, и как, колко и кога Сега е...
На душманите си всички ще простим на края
на Времето си, щом простим на себе си Сега.
От началото му все мечтаем си за Рая,
а с Ада вътре в себе си се питаме Кога! ...
Като мартенски сняг закъснял
крехка е твойта последна усмивка,
а очите ти търсят зад мен,
нечия чужда и сладка милувка.
Не, недей ме поглежда отново, ...
Намерих го паднало в някаква ниша до входа.
Измачкано, цялото в стъпки и мръсни петна.
Не зная какъв шантав вятър го беше довяло,
но нямаше марка и липсваше адресат.
Видях че е тънко, по-тънко от детски хербарий. ...
Вдишвам аромата на живот* –
слънчев е, щастлив, възторжен, сочен,
сладък, зрял, преизобилен плод,
вино е от нар, с любов ще скочи
в миг тържествен, за очите скрит, ...
Любовни думи... с мирис на измама...
Омайващи със пипала от нежност...
Звезди небесни свалящи, но няма
във меките им ласки... грам сърдечност...
Излизат от устата сладострастно, ...
Нарисувай ми слънце, че навън така е студено
и сърцето е станало късчета ледена скреж. Нарисувай ми лятото жарко, морето солено,
бели чайки, вълните и бриза - полъхващ и свеж.
Нарисувай ми песен, че в душата е толкова тихо
Нека звънне копнежа за истински ярък живот. ...