Рассказы и проза современных авторов
Приятели 🇧🇬
Ще бъдеш някога обичан, ще бъдеш някога щастлив и щастие ще си намериш... щастие с друга, някой ден...
Ще минат месеци, а може и години, ще се срещнем пак някой ден...
Недей с омраза да ме гледаш, недей отминава ...
В бяло облечена... 🇧🇬
Дъжд навън вали, гаснат мойте мечти, отпивам от чашата с вино, но вече и то горчи...
Цигара отнова паля, но догаря в пепелника тя, слушам музика, уж щастлива, но в мен единствено звучи , че “любовта умира” ...
Размисли върху досието на... 🇧🇬
Внимавай! Границата е толкова тънка, че самото й достигане вече те е отвело от другата страна...
Диалог... не, ние нямаме такъв. Прекалено далече сме един от друг, доколкото това може да бъде някаква причина за липсата на комуникация между нас. Но е т ...
страст 🇧🇬
В момента искам просто да пиша, да излея душата си в следващите редове.
Когато ме погледна за първи път, когато ръката ми докосна твоята, тогава
разбрах, че не си просто обикновено момче, а дори напротив.
Ти си най-необикновеното и най-привлекателно момче, което познавам. ...
една невъзможна любов 🇧🇬
Не знам, но вината е изцяло твоя. аз те обичах повече от себе си дори,
но ти не го осъзна. Сега харесвам друг, но ти не можеш просто така да
изчезнеш от мислите ми, все пак те харесвах две години.
Мисля, че дори няма смисъл да пиша това, но просто исках да излея душа ...
Един тъжен край... 🇧🇬
Мъртвият ангел... 🇧🇬
Тя бе ангел, пратен от небето, но не защото бе съгрешила, а може би, защото раят бе твърде малък за да обхване безкрайната и доброта... Сякаш самата тя бе избрала да се върне тук, на Земята, да гази в калта на днешният ден, с единственото желание да прави хората около нея щастиливи ...
Приказка 🇧🇬
Искаш ли да ти разкажа приказка една, там геройте са двама, както ние с теб...
Един човек цял живот се скитал и живота си посветил, да охажва хубавите дами и на всички сърцата им разбил.
Но веднаж остана на улица ...
Тъжна есен 🇧🇬
Навън е пролет, навън има цветя,
а в душата ми е тъжна есен,
от нея боли и капят сълзите от мойте очи.
Аз обичах горещо, аз чаках от тебе дете, ...
ти си.... 🇧🇬
Това ме кара да се чувствам толкова нещастна и забравена от горчивата наслада,
наречена любов.
Защо няма да бъдеш мой ли? Отговорът е толкова прост и ясен -
защото си с нея. Вие сте най-сладката двойка в училище. ...
Отдалечен пътен спомен 🇧🇬
Някога някой ми беше казал, че всеки има своя път, който винаги те води, просто понякога този път много трудно се вижда. Пътища - колкото щеш! - тесни, широки, дълги, къси, чисти, мокри, видими, невидими, лесни, трудни... В началото всички те са еднакво примамливи. Всеки един ...
Историята с устните 🇧🇬
Най-лошият ученик 🇧🇬
Той се учеше от живота, аз нехаех за училището. Така дните ни летяха, а различието помежду ни растеше.
Понякога той притичваше, показваше ми пръст и установяваше, че се е опарил. Виждах в очите му гордост и победа. Поуките ...
*** 🇧🇬
Тя повдигна вежди.
- Не! Не ти ми го причини. Аз съм виновна! Допуснах грешката да ти кажа „ Да” – тя се усмихна, но всичко беше фалшиво! Всичко, освен думите й.
- За грешка ли го считаш?
- А не е ли? – гледаше ...
Рейс 🇧🇬
Две сърдити баби се качиха в рейса. Коментираха последния епизод на обедния сериал. От тях дочух, че Хуан не е син на дон Фернандо, а на дон Габриел. Очакваше се с голямо нетърпение утрешната серия, в която наистина щеше да се разбере дали наистина Марсия е сестрата на Лаура.
Ех, живот, живот! ...
18+ Нагон 🇧🇬
Орлите се "раждат", за да летят, но те не знаят това и трябва да бъдат научени 🇧🇬
. да напиша този разказ.
Разказът е написан с помощта и редакцията на Белоснежка/Гергана Шутева/.
/
Това е поздрав за всички дами послучай 8 ...
Дано ми прости 🇧🇬
Моята надежда... 🇧🇬
Видях мъж, в толкова окаян вид, че ако не беше в тази лъскава сграда, бих го сбъркала с бездомник, просещ по улиците за капка милост и парче хляб...
Да, бе мъж, и то красив, но необръснатата брада прикриваше нежното, но изпито от времето лице и му придаваше озлобен, а може би ...
ЦСКА-Левски, 1:0 за Джоката 🇧🇬
Затова, когато минаваше покрай нас, Джоката непрекъснато ме навиваше да кажа "Само "Левски!" Аз обаче, от страх да не ми се кара баща ми, героически отстоявах моето "Само ЦСКА!"
Получаваше се нещо подобно:
- Кажи, само "Левски"!" ...
"Балкан"-ски неволи 🇧🇬
Но освен пощальон, беше истинки извор на оня здрав, малко простоват, но винаги св ...
Неочаквано добра комбинация 🇧🇬
Овъглени криле за спомен... 🇧🇬
Историята на едно приятелство 🇧🇬
Слънцето все още грееше ярко, и птичките все още си летяха нагоре надолу, и изглеждаха някак щастливи.
Беше един прекрасен следобед, до тогава, докато не разбрах най-страшното нещо в живота ми.
То беше нещо обичайно, нещо съвсем естествено, нещо, което и ...
Поток от спомени 🇧🇬
музика от тонколоните на компютъра.
Седя тихо на стола и държа навлажнена салфетка. Очите ми са зачервени, а сърцето ми тупти стремглаво.
Гледам колието, което той ми подари. Колието, с което никога не с ...
Моето ходене на мач 🇧🇬
Речено-сторено... Кой, кой, кой? ЦСКА-Литекс...
Нали си падах нещо цесекарче...
Ако някой е ходил на мач, знае какво е. Обичайните слънчогледови семки, хлапетиите, които си дерат гърлата, целите накичени с червени шалчета, нататуирани, пи ...
Тази неуморна скитница 🇧🇬
ТАЗИ НЕУМОРНА СКИТНИЦА
Цветан Бекяров
|
Дъжд се сипе отвсякъде, шуми в листака, в натежалите клони на дърветата и пее своята извечна песен. Водата шурти, тропа по пътеката и събрана на потоци хуква надолу в гъстокафяви ручеи към овалните камъни на близкия бряг. Притъмнялото м ...
Изповед 🇧🇬
Но вече знам - не всичко се върти около мен!
Беше хубаво тогава, помниш ли?
Онази слънчева разходка със приятели...
И ти беше там. Завиждах ти. Завиждах ти, защото всички бяха около теб. Защото всички те ограждаха с вниманието си. А аз бях излишната... поредната теглилка, ...
БАРБИ 🇧🇬
ІІ ЧАСТ
- Може би моето - предложи Плюшеното мече. - Оттук се вижда половината улица, а пък и аз съм на най-горния рафт.
- По-добре моето - изджафка Голямото черно куче. - Оттук мога да виждам кой влиза, кой излиза и какво става на съседните щандове.
- Особено на щанда за шокол ...
БАРБИ 🇧🇬
І ЧАСТ
В магазина за играчки беше тихо. Продавачките отдавна си бяха отишли, а вратите - заключени. Само старата сребърна луна любопитно надничаше през прозореца.
- Утре ще дойдат да ме вземат - важно каза куклата Барби, която стоеше на най-видното място на щанда. - Видяхте ли ...