Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Съществото 🇧🇬

- Eeeтааа...
- Тук съм!- извика уплашено момичето.
- Ееетааа...
Гласът я обгръщаше и праввеше сякаш част от безплътната си същност. Ета тичаше към него, искаше да го стигне, да види чий е. Тичаше, а под краката й се срутваше сякаш цялата Земя. Мъглата се стелеше около нея и притискаше гърдите й.
- Е ...

eX_girl

Проза

2007-01-06T01:16:15+02:00 1.1K 2

Куклата 🇧🇬

Спомням си, когато бях на 10 години... Толкова беше хубаво тогава – светът беше идеален, можех само да играя и не знаех какво е това истински, належащ проблем. За мен тогава това беше да изгубя на дама или да не мога да нагбягам някого. Не знаех какво е болка, не и душевна, не знаех какво е мъка... ...

SnowTiger

Проза

2007-01-06T00:57:21+02:00 1.1K

Пансион 🇧🇬

Стените в стария триетажен пансион бяха олющени, подът скърцаше, а светлината в коридора, по който крачех не достигаше. Стая 113 изникна точно срещу мен.
Три мои потропвания бяха оставени без отговор. Ослушах се, вече не чувах дори похъркването на портиера два етажа по-долу. Самотно място с не повеч ...

чезал

Проза

2007-01-06T00:52:45+02:00 1.1K 1

Цикъл от разкази " Сън" 🇧🇬

ИЗНЕВЯРАТА
Силен вътър се разнесе и дъждовни капки започнаха да се стичат по улицата, когато последвалият шум от влизането на Сибил в бара, не се отрази добре на Едуард.
Протягайки ръка към чашата си, той изпи обещаващо малкото питие, останало в нея и с неприязън погледна към жена си.
Предните някол ...

Slaveya

Проза

2007-01-04T21:30:21+02:00 1.3K 7

От всичко, от всеки 🇧🇬

От всичко, от всеки
Помниш ли, че ми обеща да гледаме заедно залеза. Да, така беше... Ти беше моето слънце, а аз - твоя залез. Да, така беше...
Огледах се. Всички около мен оживено обсъждаха нещо. Само аз мълчах. Това беше удобният момент да се отклоня от пътеката. Така и направих. Поизостанах малко ...

Dreeam

Проза

2007-01-03T13:37:58+02:00 1.3K 1

между лубовта и страстта 🇧🇬

Виж го там на бара стои и чака поредната си жертва... Поредната единствена, на която да дари единствената реална нощ във живота й... Стои сам и чака...но тази нощ чака мен... да ида ли? Да се обрека ли на сладкото мъчение, което ме гори вече толкова нощти... Да ида ли? Да се поддам ли на греха... По ...

darata

Проза

2007-01-03T01:12:54+02:00 2.2K 1

Малкия финал 🇧🇬

Малкия финал
(хроника на една друга история)
Има истории, защото има хора. А хората най-често, без да искат създават истории, които ги надживяват. Забъркват се в нещо, предзвикват го наужким и така се раждат хартиените скулптури за памет на героите им. И както хората, така и историите са различни. П ...

кмето

Проза

2007-01-03T00:58:05+02:00 1.2K 3

ХВЪРЧИЛА 🇧🇬

Х В Ъ Р Ч И Л А ... (1)
(приказка за възрастни )
1.
Таткото блъсна вратата и закопча колана си.
- Тръгваме, - каза той - готови ли сте, сложихте ли си коланите?- и потегли, без да дочака отговор. Още не беше направил завоя к ...

Samodiva

Проза

2007-01-02T01:01:42+02:00 1.5K 8

Той Тя и Страхът 🇧🇬

... Мрачно време. Буреносни облаци ... Кани се да вали или, може
би, Слънцето е умряло. Той и Тя (героите в този филм) .. Той и Тя с небрежна ,
отпусната походка отиват по една пътечка към брега на пуст плаж. Сякаш имат
много да си говорят, а не продумват и думичка … Отиват там, където знаят, че им
...

Melanholia

Проза

2006-12-30T20:19:33+02:00 1.7K 1

Интернет история 🇧🇬

Всичко започна откакто си купих компютър и си вкарах Интернет. До този момент животът ми си вървеше еднообразен, монотонен. Работа, след нея срещи с приятели. Купони, запознанства с момичета. Но се промени след като и аз се вписах в армията на потребителите. Един мой познат ми показа кое как е и с т ...

Романтик

Проза

2006-12-30T11:16:25+02:00 2.6K 17

Тъжна приказка за любовта 🇧🇬

Живеело някога едно малко момче на име Джон. Той бил десет годишен хлапак, останал сирак от бебе. Бил много палав, мързелив и дори зъл. Доставяло му удоволствие да се подиграва на съучениците си, да ги обижда и натъжава. Всички деца се страхували от него. Никой не го обичал и не искал да общува с не ...

~DaRk^AnGeL~

Проза

2006-12-30T10:37:18+02:00 3.8K 3

Избор 🇧🇬

Избор
Беше свеж летен ден, обикновен като всички останали. Нищо не подсказваше, че ще се случи нещо, което ще промени живота на Джон Смит завинаги. Той беше решил да използва свободното си време за да се наслади на една отпускаща разходка в парка. Грееше слънце, което нежно галеше с лъчите си цветят ...

phantomlord

Проза

2006-12-30T00:56:26+02:00 1.3K 1

Бели Рози 🇧🇬

Седемнадесет бели рози. Красиви са. Ти си най-нежният човек на света. Господи и друг път съм изричала тези думи, само че не на теб. Какво е това, кръговрат? Ето ме пак в началото, само че сега аз не съм това, което бях тогава, защото става въпрос за сега. Дали те допускам до себе си, защото ми напом ...

Moira

Проза

2006-12-30T00:54:59+02:00 2.1K 8

Тя 🇧🇬

Тя
Татко, всички прилики с реални лица в този разказ са случайни.
Нищо че срещу мен, в телевизора, се готвеха някакви сръбски ощипци (аз бих ги нарекъл каймета), продължавах да си мисля за нея. В нея имаше магия, не, тя беше изяла един змей магии, за хубост. Че и повече. Затова мислех за нея. Колкот ...

кмето

Проза

2006-12-30T00:52:52+02:00 1.2K 2

Истинските седем лица 🇧🇬

Истинските седем лица Всеки има тези седем лица. Някои ги извървяват за седем дни, други за един живот. Но всички ги имаме, да отричаш означава вече да чертаеш осмо лице. Имаше убийствен план за следващата седмица. В понеделник щеше да излезе от затвора, във вторник – да е клошар, в сряда да продава ...

кмето

Проза

2006-12-30T00:52:10+02:00 1.2K 2

Коледна приказка 🇧🇬

Имало едно време един симпатично закръглен старец с дълга бяла брада и радостни, добри очи, в които винаги бляскали весели пламъчета... Обличал се винаги в ярко червено, а на любимата му шапка неизменно имало пухкав бял помпон. Дядото имал толкова много имена, че с усилие ги запомнял всичките, но лю ...

gentle_soul

Проза

2006-12-27T20:40:48+02:00 16.9K 1

Блестящия разпад 🇧🇬

Блестящия разпад
Още не бях сигурен дали всичко е свършило, не знаех и как мога да разбера. Може би времето щеше само да ми отговори. Или да отговори само на себе си, ако не му пука за мен. Все се запитавам дали времето е в мен или аз в него. Дали сме в тандем с него или се противопоставяме едни на ...

кмето

Проза

2006-12-27T20:21:10+02:00 959 3

Конечната любов 🇧🇬

Няма как да не сте чували историята за “тъжителките на вечната любов”. За ония три жени, които тръгвали от гори и идели в села, а там оплаквали краят на любовта, който винаги неотвратимо настъпвал. Духът унивал, а сърцата се свивали, защото рано или късно, всички разбирали, че трите жени пророкуват ...

чезал

Проза

2006-12-27T17:13:58+02:00 1.3K 4

АКО ... 🇧🇬

АКО ...
“...Нека да те има, тук до мен на този свят...”
Посягам към теб като към горски плод – стипчиво е, но истинско... незаменимо с нищо удоволствие. Прав си – изкушенията са затова, за да им се отдаваме.
Вкусвам го насре ...

Нобел40

Проза

2006-12-27T11:43:03+02:00 1.4K

САМОТА /весела миниатюра/ 🇧🇬

Самота /весела миниатюра/
Плача. Кумшийката вика:
-Що плачиш?
-Щот съм самотна - викам.
-Върви у НЕТА. Там ша намериш мъж. Ем са ентелегентни, ем разбират ут секс. ...

LONTANA

Проза

2006-12-26T13:50:20+02:00 1.1K 7

СКУКА /весела миниатюра/ 🇧🇬

Скука / весела миниатюра/
Плача. Кумшийката вика:
- Що плачиш?
- От скука-викам.
- Върви у НЕТА. Там има игри и забавления. ...

LONTANA

Проза

2006-12-26T13:49:26+02:00 1.1K 7

По Коледа 🇧🇬

Мелинда събра нещата си и за последен път огледа стаичката, в която беше отраснала. За няколко милионен път се питаше дали постъпва правилно и дали трябва да я напусне. По някакъв странен начин беше привързана към мизерното помещение, обзаведено само с едно легло и няколко стола. Дори котлон си няма ...

eX_girl

Проза

2006-12-26T01:41:31+02:00 1.3K 1

не разбра,защо излъгах те... 🇧🇬

Писах си със него... не го познавах, но успя... в сърцето ми да влезе и да не мога да го махна аз сега... излъгах го... да, на профила ми беше друга снимка... не бях аз, а друг беше ликът...
Но той със мен си писа... аз бях тази, която казваше "обичам те", той беше този, който отвръщаше на тези думи ...

vesyy

Проза

2006-12-25T09:27:05+02:00 2.3K 1 9

2 х 4 - Алхимикът 🇧🇬

“You labeled me
I'll label you
So I dub theе unforgiven”
Metallica
Менхир вдигна колбата пред очите си, разклати я и видя, че този път е успял. На дъното нямаше утайка, чиста течност блестеше пред ясния му взор. Fons signatus – заключеният кладенец – вече беше достъпен. ...

чезал

Проза

2006-12-23T21:21:00+02:00 1.3K 2

Прозорците 🇧🇬

virginblack

Проза

2006-12-23T09:49:06+02:00 1.7K 3

Дали е просто случайност 🇧🇬

Един ден той излезе и тръгна по една улица. Дори краят й не се виждаше.
Докато вървеше размишлявше за нещата от живота, нещата, които ценим или недооценяваме. Около себе си виждаше много хора, които се радваха на хубавия ден, говореха и се смееха с приятели. Тои се чудеше кое е това нещо, което ги к ...

lost_hope

Проза » Другие

2006-12-23T07:04:28+02:00 1.9K

Тъжния Бог 🇧🇬

...в началото беше светлината,озарила целия всемир,без дни и нощи,без време,без пътища
безкрайни,без живот и смърт,без добро и зло,без мисъл,една абсолютна светлина белязала
раждането на Тъжния Бог,родил се от нейната сянка,в една безкрайна пустота на вечната
тишина,където отекна първия звук на пове ...

Sirius

Проза

2006-12-22T20:43:39+02:00 1.3K

Една зимна вечер 🇧🇬

Вървиш по заскрежените улици и си мислиш как ли ще прекараш предстоящите празници.Вървиш,мислиш си,но не забелязваш обстановката около себе си.Зимният пейзаж сякаш се е подредил,така че да създаде усещането за абсолютна идилия.Но дали и в действителност е така...
Леко позамръзнал,но и развеселен от ...

lost_hope

Проза

2006-12-22T20:37:06+02:00 1.3K 2

Просто ме погледни... 🇧🇬

Слънцето се къпеше в морската вода. Играеше си с вълните и правеше замъци от снопове розова светлина. Едно малко облаче с оранжева усмивка ме гледаше любопитно. Само аз бях останала сама, седнала в пясъчния престол на брега. Морето се опитваше да ме докосне с пенливите си устни и да ме обгърне в сол ...

Lady_Temptation

Проза

2006-12-21T22:48:03+02:00 1.7K 3

Мнемоза - болест от пъкъла 🇧🇬

- Докторе, защо сте дошли в обителта?
Отец Юродива беше прекъснал поста си и преждевременно напусна параклиса. Душата му все още изпитваше блаженствата на молитвата, но разсъдъкът му вече се бе завърнал тук, в преддверието на манастира.
- Той е болен, отче. Много е болен.
Доктор Меркант се потеше из ...

чезал

Проза

2006-12-21T14:38:02+02:00 2.1K 3

КОЛЕДЕН ОБЯД 🇧🇬

Навън бе студено и неприветно, с малко сняг. Беше започнало да вали снощи, на Бъдни вечер, и изглеждаше, че ще има снежна Коледа, но през нощта снегът спря. Облаци се стелеха по небето, духаше вятър, който оголваше асфалта на паркинга.
В пицарията бе топло и уютно. Сепарета от цветно стъкло разделях ...

Чинаров

Проза

2006-12-21T11:39:04+02:00 1.5K 9

Ода за любовта!!! 🇧🇬

АЗ БЯХ НА 20, А ТОЙ НА 30, ЛЮБОВТА НИ БЕ ИСКРЕНА И ЧИСТА КАТО
КАПКА УТИННА РОСА, ОВЕСИЛА СЕ НА ЛИСТОТО НА ЛИЛАВА ТЕМЕНУЖКА, С БЕЗБРОЙ КРАСИВИ ВЕНЧЕЛИСТЧЕТА
И НЕВЕРОЯТНО КРАСИВИ ТИЧИНКИ, ПО КОИТО ИМАШЕ ПРАШЕЦ, КОЙТО ХИЛЯДИ ПЧЕЛИЧКИ СЪБИРАХА И ПРАВЕХА ОТ НЕГО НАЙ-СЛАДКИЯТ И НАЙ-
ВКУСНИЯТ МЕД В ЦЕЛИЯТ ...

izmislenatapoetesa

Проза

2006-12-21T06:47:13+02:00 3.8K 2

Таксито под дъжда 🇧🇬

Краката на пешеходците правеха резки махове в своя бяг по начупените тротоари. Бездомните кучета и котки, отдавна предусетили случващото се в момента, бяха заели местата си под високите стрехи. И хората по автобусните спирки се бяха скупчили един до друг, в общото сухо, подобно на новородени птички, ...

Zimed

Проза

2006-12-21T05:32:34+02:00 1.4K 3

Но с общо начало 🇧🇬

Но с общо начало
Тя затвори очи. Не можеше да гледа ясно, беше прекалено бяло, беше прекалено светло. Снегът покриваше уличните лампи и те бяха като чадърчета, готови да приютят измръзналите от студа.
Беше тихо, нищо не се осмели да наруши този покой. Тя тръгна бавно по затрупаната със сняг пътека.. ...

Dreeam

Проза

2006-12-20T17:15:19+02:00 1.2K

Направи сам 🇧🇬

Н А П Р А В И С А М
Билковият чай вдигаше ароматна пара, а кекса, дето го забърка снощи, примамливо ухаеше на ванилия. Ружа Сербезова отпи глътка чай, гризна кекс и доволно вдигна крака върху табуретката. Ето, това е живот ! ...

zara

Проза

2006-12-20T17:05:05+02:00 2K

Българинът и философията 🇧🇬

Българинът продължава да се плаши от философията. И има основания за това, защото тя – философията продължава да тъне в своето идеологическо лоно…макар и не съвсем…Щом чуе думата “философия” на нашенецът му прималява под лъжичката, още повече пък ако е минал университетското образование, очите му по ...

MOJSEI

Проза

2006-12-20T15:04:05+02:00 1.5K 15

без "сбогом" 🇧🇬

- Свърши.- каза той, като отваряше вратата. В ръцете си държеше не голям сак.
-Не - каза тя. - Никога няма да свърши.
Излизайки, той и подаде ръка, а тя силно я отблъсна.
- Така ли ще се сбогуваш с мен? С голямата си любов, за която пожертва толкова много? Не, махай се! Напускаш ме... Добре, махай с ...

iskrena

Проза

2006-12-19T21:58:42+02:00 1.9K 5

Дъжд 🇧🇬

Дъжд
Той беше сам. Звездите ги нямаше. Сълнцето го нямаше. Облаците ги нямаше. Залезът го нямаше. Тях ги нямаше... той беше сам. Мъглата закриваше луната и дори и нея я нямаше. Лятото си отиваше, а той се беше променил. Беше нервен, навел глава пушеше с онзи негов поглед... този поглед беше станал н ...

Dreeam

Проза

2006-12-19T21:52:47+02:00 1.6K 1

Един усмихнат ден 🇧🇬

Слънцето се показа над хоризонта. Протегна се сънено. Разтърка очички и се огледа наоколо. Все още птиците спяха в гнездата си. То ги закачи весело с лъчи, за да се събудят. Искаше да поиграе с някой. Но с кого? – Не знаеше. Тръгна към близкия град. Там на една улица съзря весел закачлив палячо. Слъ ...

mistress_of_pain

Проза

2006-12-19T21:21:55+02:00 1.7K 3

Диалог с един облак 🇧🇬

Диалог с един облак
Изведнъж чух часовникът, който удари дванадесет пъти, за да отбележи полунощ. Не можех да заспя, въртях се налаво, надясно и усещах как постепенно се свивам на топка... затворех ли очи - виждах дъжда, отворех ли ги - тъмнината. Единствено пеещите щурци през отворения прозорец нар ...

Dreeam

Проза

2006-12-19T21:20:21+02:00 1.8K 5