Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА ІІІ 🇧🇬

***
По Коледа Малин се върна и донесе със себе си алена кърпа и две златни пари. Всичкото, което беше скътал. Посрещна го Нонка. Очите й сияеха и така усмихната Малин я видя по-хубава отпреди, по-красива и от забуления в мъгла образ, който беше останал в главата му. Дълго, след като се беше прибрал ...

Румена

Проза

2006-08-13T14:15:55+03:00 2.2K 4

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА ІІ 🇧🇬

***
Денят се смрачаваше. Тъма обгръщаше селото, когато го наближиха. Скрито на запад, слънцето все още изпращаше светлина между облаците и ги обгаряше в пурпур. Големи, тежки, като кървави парцали, те сновяха по небето. Застудяваше. Вятърът режеше в гърбовете им, очите им сълзяха. Усещаха дрехите си ...

Румена

Проза

2006-08-13T14:05:32+03:00 1.2K 2

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА 🇧🇬

Опит за продължение на "По жицата" на Йордан Йовков
Все по жицата, все по жицата… Докато мина Преображение и черните броеници на телеграфните жици разпиляха зърната си. Оголяха и олекнаха. Не олекна в душата на Нонка. Сви се тежка буца в нея, изсуши я. Каруцата пое по обратния път към дома, кичук Ах ...

Румена

Проза

2006-08-13T12:44:41+03:00 3.8K 3

Аз познавам другия 🇧🇬

Ние, децата, си приличаме, но и се различаваме. Независимо от кой народ сме, каква религия изповядваме и от кой етност сме. Всички ние искаме да живеем в мир, да имаме щастливо детство, да сме здрави, да ходим на училище, да играем и да се веселим. Различаваме се по кожата, по облеклото, по песните, ...

mistress_of_pain

Проза

2006-08-12T20:36:21+03:00 1.2K 6

Сън или друга реалност 🇧🇬

Беше неделя по някое време. Събудих се за малко и пак заспах. Спиш докато си напълно буден. Буден си, но усещаш, че тялото ти спи. Не знам как точно да го формулирам. То просто ми се случи в неделя по някое време.
На вратата се почука. Чувах как това се носи много, много отдалеч, а беше така близко ...

figaro

Проза » Рассказы

2006-08-12T20:33:36+03:00 2K

Погребението на ангела 🇧🇬

Погребението на Ангела
Съзлите се ронеха като падащи бисери. Летяха по тъмния път на неизбежната си участ, докато не се разбиваха в зeмята с трясък, обсипвайки всичко окло себе си с кристален прашец. Плач изпълваше пространството, а въздухyт разнасяше тягостното му ехо някъде напред.. докато и от не ...

ХЕРОН

Проза

2006-08-12T14:02:20+03:00 1.6K 7

Небе зад прозореца 🇧🇬

На дядо Динко с много, много обич!
Небето го мамеше повече от всякога. Синьо и набъбнало, то едвам се вместваше в прозореца. Слънцето ей тъй си и убягваше от затвореното в рамка пространство, но облаците, издути като каделите на бабината му хурка, тези облаци като че ли носеха силата в есбе си. Напи ...

Румена

Проза

2006-08-11T14:15:30+03:00 992

Исканият край! 🇧🇬

Прибрах се!И отново е бъркотия и хаос.Обиди отсам,
враждебни фрази оттам!Правя се,че нищо не забелязвам. И там ми е грешката!Сега и
аз съм в кюпа! Обиди,намеци...нараняват,но директните истини и подлости
дълбаят!Всичите тези неща правят всяко по своему драскотини в душата,но
постепенно разрастват ог ...

Sisonder

Проза

2006-08-11T00:35:55+03:00 1.4K 2

Раждането на една идея 🇧🇬

Не си спомням началото си, защото е нужна по-голяма памет от тази, с която разполагам за да побера такава информация… Може би това е причината да се чувствам така “висяща”, но пък от друга страна, ще мога до насита да си измислям различни произходи и да попълвам паметта си със собствените си симулац ...

Moira

Проза

2006-08-11T00:33:58+03:00 1.2K 8

1… 2… 3… 🇧🇬

“1… 2... 3… – преброяват дните, които ми остават след бялата тишина към забравата. Отключете вратата искам да изляза! Искам да погледна в тишината сред звездите, в двора на мечтите. Не ми остава много време в заблудата на суетата. Моля отворете да изляза и да вдишам малко въздух от реката.”
“Мило мо ...

figaro

Проза » Рассказы

2006-08-10T01:20:57+03:00 2.3K 2

Булевардна романтика 🇧🇬

Нощта бе красива, лунно-омайваща. Около нас се простираше огромен паркинг с вечно разнасящи стоките по света – тирове. Отдясно сива магистрала със светнали високи булевардни лампи, приличащи на замръзнали човеци. Ресторанти, шумотевица, хора готови да започнат нощния живот се втурваха към дискотекит ...

figaro

Проза

2006-08-10T01:15:28+03:00 1.4K

сенки 🇧🇬

Странен шум,събуди Джими.Стържене…нокти?Хрущене….хрущене
каквото се получава когато настъпиш хлебарка.Нещо или някой
се движеше из бунгалото на момчето.Джими се изправи в легло-
то,разтърка очичките си и се опита да свикне с тъмнината.Седе-
ше в леглото си и се оглеждаше.Не видя нищо..докато някаква ...

madme

Проза

2006-08-10T00:55:26+03:00 1.2K 1

Щастие, нещастие, път.. любов … среща 🇧🇬

Тя вървеше вяло, подпряла се на своето износено с годините тяло. Той бродеше загрижен за плътта й. Не можеха да си говорят, не можеха да се гледат. Тях ги свързваше умората и тишината, но все пак тихичко зашепнаха…
- Няма ли да съблечеш кожата ми преди да встъпим в брак? – запита притеснено Жане.
- ...

figaro

Проза

2006-08-10T00:20:28+03:00 1.6K 1

В кома 🇧🇬

Намирам се тук от толкова много време, че вече дори спрях да броя месеците, а кой знае – може би и годините. Как попаднах тук, не знам, или по-точно не си спомням, но една картина виждам в съзнанието си, много ясна, като че ли в момента се случва пред очите ми: далечен спомен, чиято вероятност да се ...

stephanova

Проза

2006-08-09T17:14:15+03:00 1.5K 5

Стани ми, стани... 🇧🇬

Искам да ви разкажа една история.
В началото на март отидох на гости при мои приятели. Не бяхме се виждали няколко години и много се зарадваха, когато им се обадих.
Пристигнах в техния град в ранния следобед. Посрещнаха ме ...

Романтик

Проза

2006-08-09T17:06:27+03:00 1.4K 5

Изневярата се наказва... 🇧🇬

"Сега стоя пред компютъра ми и се чудя защо да не напиша едно разказче,
но този път с Happy End?
...Но като се замисля,просто не мога.
Не ми е присъщо,за това прочетете това
и не дейте да криете чувствата си. ...

JoinMeInDeath`F

Проза

2006-08-08T21:40:18+03:00 2.3K 8

Писмо до теб 🇧🇬

Имах нужда от теб,
когато на събуждане моята мисъл
искаше да срещне твоя глас.
Имах нужда от теб,
когато знаех, че си далече ...

stellina

Проза

2006-08-08T20:04:10+03:00 1.9K 4

Изпит по Любов 🇧🇬

Откак го помня, страда от мания за чисти ръце, да не кажем и крака. Каквото пипне, тича да се мие. Ако изтърве дреха на пода, хвърля я за пране. В къщи ходи само с чехли, и хока всеки, дръзнал да пробва текстурата на килима или плочките на босо.
Детето бива обучавано от съвсем мъничко да си мие зъби ...

Lunatic

Проза

2006-08-08T19:54:46+03:00 1.8K 5

Как се топли супа... 🇧🇬

(по действителен случай ;)
Върнах се от даскало, прегладняла като люлински клошар. Направо организмът ми беше озверял от липса на хранителни вещества. Втурнах се в кухнята и първото нещо, което съзрях беше салата от домати и магданоз. Наполовина изядена. Вкъщи такова нещо се прави само като има голя ...

С.В.

Проза

2006-08-08T16:38:24+03:00 2.2K 5

АНГЕЛ БЕЗ КРИЛЕ ІІІ 🇧🇬

Ангел без криле
( трета част )
Погледна отново през прозореца, отпусна завесата и се върна пред креслото. Седна и пак впери очакващи очи в писмото, но не успя да прочете дори и ред. Хвърли листа на масичката и остана така – вперен в него, но с боязън, изпълваща съзнанието му... не се осмеляваше да з ...

Белоснежка

Проза

2006-08-07T21:15:21+03:00 1.5K 9

Слънчеви фигури 🇧🇬

Мъжът на отсрещната седалка се поклащаше в такт с потракването на пътническия
влак. При всяко ритмично движение на тялото, роякът черни мухи се надигаше, като
плътен черен контур, който за миг се отлепва от собствените му очертания, унесен
в помръдващото си лепкаво бръмчене, в очакване на тялото, ко ...

Вестин

Проза

2006-08-07T08:55:58+03:00 1.1K

Старият берлинчанин 🇧🇬

Старият берлинчанин

Берлин. Зимата на 2003г. Отново работя като преносвач на покъщнина на поредното берлинско семейство, което се мести “на друг адрес”: този път заминават за Швейцария. Млад медик и жена му – културолог. Ка ...

Жарковски

Проза

2006-08-06T22:53:48+03:00 1.1K 4

Съдба и болка,за цял живот 🇧🇬

Съдба и болка , за цял живот
Седях и се взирах в снимките. Бяха правени преди повече от 16 години и дори и сега, гледайки ги, преживявах и чувствах тогавашните емоции. Какви години бяха, наситени с много труд, старание, лише ...

Етчи

Проза

2006-08-06T20:04:30+03:00 1.4K 12

ФЕЙЛЕТОНИ В АЗ-ФОРМАТ-2 🇧🇬

Как ме впрегнаха в политическата каруца
предизборен фЛИРтон
Случи се така, че загубих статута си на крайно незаинтересован от политиката и безгрижен човек.
Бяха тежки години. Родих се по време на пътя към развито общество, учих по време
на преустройството, дообучавах се по време на новата демокрация ...

Румена

Проза

2006-08-06T15:11:31+03:00 1.1K

ФЕЙЛЕТОНИ В АЗ-ФОРМАТ - 1 🇧🇬

ФЕЙЛЕТОНИ В АЗ-ФОРМАТ
Фейлетонистът
Като за начало не смятам да ви се представям със строги биографични данни, поне не рождено място; ръст сутрин и вечер; кила в наядено, ненаядено и преяло състояние; брой лимби отзад (отпред не питайте); номер на обувките с изрязани нокти и неизрязани; поне не пове ...

Румена

Проза

2006-08-06T15:03:15+03:00 1.2K 2

АНГЕЛ БЕЗ КРИЛЕ ІІ 🇧🇬

Ангел без криле
( втора част )
Вече пет дълги и безкрайни минути треперещите му пръсти държаха писмото и се колебаеха дали да разкъсат плика... Нямаше подател, само неговото име стоеше там – ситничко написано в десния ъгъл. “От нея е!” – плаха мисъл прокънтя в съзнанието му, след като разпозна почер ...

Белоснежка

Проза

2006-08-05T21:29:24+03:00 1.2K 3

Хората Забравят Истинските Си Потребности. 🇧🇬

В днешно време в яда си, грижите и забързания ден
хората забравят истинските си потребности.
И в един "красив" ден, незнайно как... заради болест,
мисъл, дума, разговор или просто...
"защото му е дошло времето" те разбират, как за краткият ...

limmon4e

Проза

2006-08-05T19:49:45+03:00 1.7K 1

АНГЕЛ БЕЗ КРИЛЕ І 🇧🇬

Ангел без криле
( първа част )
- Времето сякаш е спряло... Съдбата е поседнала кротко на стрелките и не им позволява да трепнат... А ти така ми липсваш! Очите ми жадно отпиват миговете на нетърпението... В гърдите ми се надига въздишка и... и на устните ми се ражда твоето име... Липсваш ми! Липсва м ...

Белоснежка

Проза

2006-08-05T13:27:19+03:00 1.5K 10

От всичко или от нищо... 🇧🇬

Мракът дойде рано, носен от жулещите езици на студа. Земята беше скована в безпощадна, суха зима, и смразяващ душата хлад. По улиците на града нямаше никой и само окапалите листа на дърветата танцуваха във въздуха, носени от воя на ледените ветрове. Из въздуха витаеше някаква нотка на скрита печал и ...

nvx

Проза

2006-08-04T19:52:37+03:00 1.4K 1

ОТРЯД ЗА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ 🇧🇬

ОТРЯД ЗА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ
или
Спете с най-новите гащи
фейлетон
“…Безлюдно и на пъпа на града! Тишина с привкус на натрапчива чалга. Някаква супергърла си дере гърлото и си тресе деколтето пред чалгосаната вече клиентела на заведението на края на града. ...

Румена

Проза

2006-08-04T19:38:56+03:00 1.7K 2

Ангел... 🇧🇬

Седях една вечер на тераса, а детето ми дойде и седна в скута ми.
Вдигна главица и ме погледна с големите си сини очи.
Аз се наведох и целунах русата му косица.
То погали бузата ми и попита :
-Мамо, ангелите съществуват ли? ...

nejnabg

Проза

2006-08-04T12:03:23+03:00 1.3K 1

Фейлетон с “Ф” 🇧🇬

atanas_dvk

Проза

2006-08-03T16:49:01+03:00 1.7K 8

За теб! 🇧🇬

Скъпи мой,
Ето навън пак настъпва ден, слънцето изгрява и всичко се пробужда изтърсвайки от себе си спомена за нощта. Но в мен не е ден… напротив сега започва вечната нощ, вечният мрак нахлува в душата ми. Теб те няма… ти си отиде… колко хубава беше тази нощ, нощ на мечти и обещания. Ти отново дойде ...

nejnabg

Проза

2006-08-02T19:29:37+03:00 2.1K

между Любовта и Омразата 🇧🇬

Защо си губя времето в спомени и мисли за теб? Как да си те върна, като всичко пак ще е фалшиво? Защо съдбата ни срещна? Ти ме
оплете в мрежите на своята нежност и ме остави да повярвам, че имаме бъдеще заедно. Донесе ми само страдание и ме нарани
дълбоко. Замина си, без дори да се замислиш. Душата ...

doom_bad_Angel

Проза

2006-08-02T19:19:14+03:00 2.1K

Волската опашка 🇧🇬

Волската опашка
Годината бе 2004-та, мястото - село Варихлебарково, домът на семейство Житкови. Бай Стамат Шкембето, Житков по фамилия, и побратимът му, селският дон Жуан дедо Пенчо седяха под шарената сянка на лозата и отпиваха неразредено вино. Черешите, които играеха ролята на мезе, отдавна бяха ...

ti_ti_ooo

Проза

2006-08-02T19:15:43+03:00 1.6K

Умираща 🇧🇬

Ето още една безсънна нощ. Стоя сама в мрака и единствената ми мисъл е за него. Сълзите се стичат бавно по лицето ми, без път, без цел и без посока. Спомените за миналото не искат да излязат от ума ми и само ме карат да страдам. Накъде да поема? Да се скитам сама в тъмното, не искам. Обичам го и тов ...

NiCooL{4eto}

Проза

2006-08-02T16:50:50+03:00 1.6K 9

В бунгалото 🇧🇬

В бунгалото съм, сама, в леглото под дебелите завивки, само по бельо, слушам как дъждовните капки сякаш се опитват да пробият ламаринения покрив и да ме достигнат, както аз искам сега да достигна теб, да те докосна, да се вгледам в красивите ти тъмносини очи, които толкова много ми напомнят за морск ...

stephanova

Проза

2006-08-02T16:43:58+03:00 2K 1

В търсене на изчезналата девственост – Част 2 🇧🇬

Дефлорацията : невъзможна
Още знам какво направи миналото лято
-Извинявай, че закъснях, доня Милка!-опита се да смени темата Асен Джуниър III. Знам, че с това наруших патриархалните традиции на фамилията, но бях принуден да ...

Wizard

Проза

2006-08-02T16:35:29+03:00 1.9K

Какво нещо са децата 🇧🇬

Знаеш ли... вчера като се прибирах в автобуса имаше едно бебе. Невероятен сладур...
Винаги съм харесвал огромните им очи и... чистотата в тях. Имат най-неповторимия
поглед – сякаш те поглъщат, изпиват и веднага разбират какъв човек си...
Та въпросното бебешорче се заиграваше с мен от време на време, ...

Ендериал

Проза

2006-08-01T15:55:43+03:00 2.1K 2

Споделяне 🇧🇬

А тебе те няма...
Обичам да се разхождам... Няма значение на къде, просто ей така – да вървя без цел и без
посока. Всъщност понякога има цел, но целта не е мястото до което ще стигна, а самото вървене.
Разтоварващо е... десния крак пред левия после левия пред десния и така до безкрайност.
Вечер, ког ...

Ендериал

Проза

2006-08-01T15:34:31+03:00 1.4K 1