Проза

41,8 результатов

ПРОЗРЕНИЕТО 🇧🇬

Какъв е смисълът на всекидневието? Защо е необходимо човек да се стреми, да влага страст, да убеждава себе си и околните в ценността на собственото си съществуване? Дали това е подсъзнателния страх от смъртта, към която, волю-неволю, вървим със бавни, но сигурни крачки?
Не знам.
Виждаш ли, до скоро, ...
1.5K 10

Пътник 🇧🇬

1
Той знаеше, че всички са пътници. И че в известен смисъл щеше да му е по-приятно да извърви пътя си с компания. Но другите хора неизменно те забавят. Роднините - трябва да се съобразиш, ако някой се разболее, ако иска да си почине, ако, ако...Приятелите - "приятел в нужда се познава". Всеки път из ...
1.1K

Предизвикателствата на творчеството -2 🇧🇬

2.
Малка равносметка и ориентация в проблема
“Запазването, отстояването и развитието на хуманното преживяване е важна задача пред съвременния човек”
В. Рибаров
-Валери, накара ме и аз да размишлявам върху това, възникнало спонтанно предизвикателство – соделя с мен и с четящата публика Росица - поете ...
1.2K

ВТОРИЯТ СИН 🇧🇬

ЙОРДАН МАТЕЕВ

ВТОРИЯТ СИН
разказ
На Григор Петров – заради предаността му към фантастиката. ...
1.5K 4

Предизвикателствата на творчеството -1 🇧🇬

1.
Замислих се над нейните думи
“Напиши нещо леко за четене!”
Ваня
-Четеш ли моите книги? – питам младата продавачка в кварталното магазинче, докато ми подрежда, закупените хранителни стоки в найлонов плик. Казва се Ваня. Има гъвкава, спортна фигура и само тъгата в очите й нарушава индивидуалната й ...
1.1K 3

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА ІІІ 🇧🇬

***
По Коледа Малин се върна и донесе със себе си алена кърпа и две златни пари. Всичкото, което беше скътал. Посрещна го Нонка. Очите й сияеха и така усмихната Малин я видя по-хубава отпреди, по-красива и от забуления в мъгла образ, който беше останал в главата му. Дълго, след като се беше прибрал ...
2.2K 4

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА ІІ 🇧🇬

***
Денят се смрачаваше. Тъма обгръщаше селото, когато го наближиха. Скрито на запад, слънцето все още изпращаше светлина между облаците и ги обгаряше в пурпур. Големи, тежки, като кървави парцали, те сновяха по небето. Застудяваше. Вятърът режеше в гърбовете им, очите им сълзяха. Усещаха дрехите си ...
1.3K 2

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА 🇧🇬

Опит за продължение на "По жицата" на Йордан Йовков
Все по жицата, все по жицата… Докато мина Преображение и черните броеници на телеграфните жици разпиляха зърната си. Оголяха и олекнаха. Не олекна в душата на Нонка. Сви се тежка буца в нея, изсуши я. Каруцата пое по обратния път към дома, кичук Ах ...
3.8K 3

Аз познавам другия 🇧🇬

Ние, децата, си приличаме, но и се различаваме. Независимо от кой народ сме, каква религия изповядваме и от кой етност сме. Всички ние искаме да живеем в мир, да имаме щастливо детство, да сме здрави, да ходим на училище, да играем и да се веселим. Различаваме се по кожата, по облеклото, по песните, ...
1.2K 6

Сън или друга реалност 🇧🇬

Беше неделя по някое време. Събудих се за малко и пак заспах. Спиш докато си напълно буден. Буден си, но усещаш, че тялото ти спи. Не знам как точно да го формулирам. То просто ми се случи в неделя по някое време.
На вратата се почука. Чувах как това се носи много, много отдалеч, а беше така близко ...
2K

Погребението на ангела 🇧🇬

Погребението на Ангела
Съзлите се ронеха като падащи бисери. Летяха по тъмния път на неизбежната си участ, докато не се разбиваха в зeмята с трясък, обсипвайки всичко окло себе си с кристален прашец. Плач изпълваше пространството, а въздухyт разнасяше тягостното му ехо някъде напред.. докато и от не ...
1.6K 7

Небе зад прозореца 🇧🇬

На дядо Динко с много, много обич!
Небето го мамеше повече от всякога. Синьо и набъбнало, то едвам се вместваше в прозореца. Слънцето ей тъй си и убягваше от затвореното в рамка пространство, но облаците, издути като каделите на бабината му хурка, тези облаци като че ли носеха силата в есбе си. Напи ...
993

Исканият край! 🇧🇬

Прибрах се!И отново е бъркотия и хаос.Обиди отсам,
враждебни фрази оттам!Правя се,че нищо не забелязвам. И там ми е грешката!Сега и
аз съм в кюпа! Обиди,намеци...нараняват,но директните истини и подлости
дълбаят!Всичите тези неща правят всяко по своему драскотини в душата,но
постепенно разрастват ог ...
1.4K 2

Раждането на една идея 🇧🇬

Не си спомням началото си, защото е нужна по-голяма памет от тази, с която разполагам за да побера такава информация… Може би това е причината да се чувствам така “висяща”, но пък от друга страна, ще мога до насита да си измислям различни произходи и да попълвам паметта си със собствените си симулац ...
1.2K 8

1… 2… 3… 🇧🇬

“1… 2... 3… – преброяват дните, които ми остават след бялата тишина към забравата. Отключете вратата искам да изляза! Искам да погледна в тишината сред звездите, в двора на мечтите. Не ми остава много време в заблудата на суетата. Моля отворете да изляза и да вдишам малко въздух от реката.”
“Мило мо ...
2.3K 2

Булевардна романтика 🇧🇬

Нощта бе красива, лунно-омайваща. Около нас се простираше огромен паркинг с вечно разнасящи стоките по света – тирове. Отдясно сива магистрала със светнали високи булевардни лампи, приличащи на замръзнали човеци. Ресторанти, шумотевица, хора готови да започнат нощния живот се втурваха към дискотекит ...
1.4K

сенки 🇧🇬

Странен шум,събуди Джими.Стържене…нокти?Хрущене….хрущене
каквото се получава когато настъпиш хлебарка.Нещо или някой
се движеше из бунгалото на момчето.Джими се изправи в легло-
то,разтърка очичките си и се опита да свикне с тъмнината.Седе-
ше в леглото си и се оглеждаше.Не видя нищо..докато някаква ...
1.2K 1

Щастие, нещастие, път.. любов … среща 🇧🇬

Тя вървеше вяло, подпряла се на своето износено с годините тяло. Той бродеше загрижен за плътта й. Не можеха да си говорят, не можеха да се гледат. Тях ги свързваше умората и тишината, но все пак тихичко зашепнаха…
- Няма ли да съблечеш кожата ми преди да встъпим в брак? – запита притеснено Жане.
- ...
1.6K 1

В кома 🇧🇬

Намирам се тук от толкова много време, че вече дори спрях да броя месеците, а кой знае – може би и годините. Как попаднах тук, не знам, или по-точно не си спомням, но една картина виждам в съзнанието си, много ясна, като че ли в момента се случва пред очите ми: далечен спомен, чиято вероятност да се ...
1.5K 5

Стани ми, стани... 🇧🇬

Искам да ви разкажа една история.
В началото на март отидох на гости при мои приятели. Не бяхме се виждали няколко години и много се зарадваха, когато им се обадих.
Пристигнах в техния град в ранния следобед. Посрещнаха ме ...
1.4K 5

Изневярата се наказва... 🇧🇬

"Сега стоя пред компютъра ми и се чудя защо да не напиша едно разказче,
но този път с Happy End?
...Но като се замисля,просто не мога.
Не ми е присъщо,за това прочетете това
и не дейте да криете чувствата си. ...
2.3K 8

Писмо до теб 🇧🇬

Имах нужда от теб,
когато на събуждане моята мисъл
искаше да срещне твоя глас.
Имах нужда от теб,
когато знаех, че си далече ...
2K 4

Изпит по Любов 🇧🇬

Откак го помня, страда от мания за чисти ръце, да не кажем и крака. Каквото пипне, тича да се мие. Ако изтърве дреха на пода, хвърля я за пране. В къщи ходи само с чехли, и хока всеки, дръзнал да пробва текстурата на килима или плочките на босо.
Детето бива обучавано от съвсем мъничко да си мие зъби ...
1.8K 5

Как се топли супа... 🇧🇬

(по действителен случай ;)
Върнах се от даскало, прегладняла като люлински клошар. Направо организмът ми беше озверял от липса на хранителни вещества. Втурнах се в кухнята и първото нещо, което съзрях беше салата от домати и магданоз. Наполовина изядена. Вкъщи такова нещо се прави само като има голя ...
2.2K 5

АНГЕЛ БЕЗ КРИЛЕ ІІІ 🇧🇬

Ангел без криле
( трета част )
Погледна отново през прозореца, отпусна завесата и се върна пред креслото. Седна и пак впери очакващи очи в писмото, но не успя да прочете дори и ред. Хвърли листа на масичката и остана така – вперен в него, но с боязън, изпълваща съзнанието му... не се осмеляваше да з ...
1.5K 9

Слънчеви фигури 🇧🇬

Мъжът на отсрещната седалка се поклащаше в такт с потракването на пътническия
влак. При всяко ритмично движение на тялото, роякът черни мухи се надигаше, като
плътен черен контур, който за миг се отлепва от собствените му очертания, унесен
в помръдващото си лепкаво бръмчене, в очакване на тялото, ко ...
1.1K

Старият берлинчанин 🇧🇬

Старият берлинчанин

Берлин. Зимата на 2003г. Отново работя като преносвач на покъщнина на поредното берлинско семейство, което се мести “на друг адрес”: този път заминават за Швейцария. Млад медик и жена му – културолог. Ка ...
1.1K 4

Съдба и болка,за цял живот 🇧🇬

Съдба и болка , за цял живот
Седях и се взирах в снимките. Бяха правени преди повече от 16 години и дори и сега, гледайки ги, преживявах и чувствах тогавашните емоции. Какви години бяха, наситени с много труд, старание, лише ...
1.4K 12

ФЕЙЛЕТОНИ В АЗ-ФОРМАТ-2 🇧🇬

Как ме впрегнаха в политическата каруца
предизборен фЛИРтон
Случи се така, че загубих статута си на крайно незаинтересован от политиката и безгрижен човек.
Бяха тежки години. Родих се по време на пътя към развито общество, учих по време
на преустройството, дообучавах се по време на новата демокрация ...
1.1K

ФЕЙЛЕТОНИ В АЗ-ФОРМАТ - 1 🇧🇬

ФЕЙЛЕТОНИ В АЗ-ФОРМАТ
Фейлетонистът
Като за начало не смятам да ви се представям със строги биографични данни, поне не рождено място; ръст сутрин и вечер; кила в наядено, ненаядено и преяло състояние; брой лимби отзад (отпред не питайте); номер на обувките с изрязани нокти и неизрязани; поне не пове ...
1.2K 2

АНГЕЛ БЕЗ КРИЛЕ ІІ 🇧🇬

Ангел без криле
( втора част )
Вече пет дълги и безкрайни минути треперещите му пръсти държаха писмото и се колебаеха дали да разкъсат плика... Нямаше подател, само неговото име стоеше там – ситничко написано в десния ъгъл. “От нея е!” – плаха мисъл прокънтя в съзнанието му, след като разпозна почер ...
1.2K 3

Хората Забравят Истинските Си Потребности. 🇧🇬

В днешно време в яда си, грижите и забързания ден
хората забравят истинските си потребности.
И в един "красив" ден, незнайно как... заради болест,
мисъл, дума, разговор или просто...
"защото му е дошло времето" те разбират, как за краткият ...
1.7K 1

АНГЕЛ БЕЗ КРИЛЕ І 🇧🇬

Ангел без криле
( първа част )
- Времето сякаш е спряло... Съдбата е поседнала кротко на стрелките и не им позволява да трепнат... А ти така ми липсваш! Очите ми жадно отпиват миговете на нетърпението... В гърдите ми се надига въздишка и... и на устните ми се ражда твоето име... Липсваш ми! Липсва м ...
1.5K 10

От всичко или от нищо... 🇧🇬

Мракът дойде рано, носен от жулещите езици на студа. Земята беше скована в безпощадна, суха зима, и смразяващ душата хлад. По улиците на града нямаше никой и само окапалите листа на дърветата танцуваха във въздуха, носени от воя на ледените ветрове. Из въздуха витаеше някаква нотка на скрита печал и ...
1.4K 1

ОТРЯД ЗА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ 🇧🇬

ОТРЯД ЗА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ
или
Спете с най-новите гащи
фейлетон
“…Безлюдно и на пъпа на града! Тишина с привкус на натрапчива чалга. Някаква супергърла си дере гърлото и си тресе деколтето пред чалгосаната вече клиентела на заведението на края на града. ...
1.7K 2

Ангел... 🇧🇬

Седях една вечер на тераса, а детето ми дойде и седна в скута ми.
Вдигна главица и ме погледна с големите си сини очи.
Аз се наведох и целунах русата му косица.
То погали бузата ми и попита :
-Мамо, ангелите съществуват ли? ...
1.3K 1

За теб! 🇧🇬

Скъпи мой,
Ето навън пак настъпва ден, слънцето изгрява и всичко се пробужда изтърсвайки от себе си спомена за нощта. Но в мен не е ден… напротив сега започва вечната нощ, вечният мрак нахлува в душата ми. Теб те няма… ти си отиде… колко хубава беше тази нощ, нощ на мечти и обещания. Ти отново дойде ...
2.1K

между Любовта и Омразата 🇧🇬

Защо си губя времето в спомени и мисли за теб? Как да си те върна, като всичко пак ще е фалшиво? Защо съдбата ни срещна? Ти ме
оплете в мрежите на своята нежност и ме остави да повярвам, че имаме бъдеще заедно. Донесе ми само страдание и ме нарани
дълбоко. Замина си, без дори да се замислиш. Душата ...
2.1K

Волската опашка 🇧🇬

Волската опашка
Годината бе 2004-та, мястото - село Варихлебарково, домът на семейство Житкови. Бай Стамат Шкембето, Житков по фамилия, и побратимът му, селският дон Жуан дедо Пенчо седяха под шарената сянка на лозата и отпиваха неразредено вино. Черешите, които играеха ролята на мезе, отдавна бяха ...
1.6K