Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Една красива история 🇧🇬

Вървейки по трудната пътека на живота, срещаме много хора, но само един от тях ние обичаме със сърцето и душата си, само на един оставяме място в сърцето си, само един наричаме нежно „любими” и само на един оставяме живота си, защото без него ние не можем да живеем, ние само съществуваме.Милион пъти ...

vili_tr

Проза » Рассказы

2.6K 4

За възможното и невъзможното в човешкия живот 🇧🇬

Възможно ли е човек да е абсолютно сам, съвсем сам на целия този огромен свят? И ако е така, защо по дяволите, този човек трябва да съм аз??? Нима съм толкова ужасна??? Не, не искам да мисля така… и без това ме боли достатъчно силно! И отново тоя шибана мисъл сковава съзнанието ми! САМА! ВИНАГИ САМА ...

littlestranger

Проза

1.1K 1

Нощта на черните ангели 🇧🇬

Мракът се спусна над града. Черни облаци скирха луната. Беше нощта на черните ангели.
По пустата улица се чуваха самотни стъпки - мъж на около тридесет години вървеше спокойно,
потънал в собственте си мисли. Не подозираше какво го очаква. Срещу него се зададе жена -
висока, с дълга черна коса, грижл ...

stormy

Проза

1.8K 1

НАС НЕ НИ ХВАЩА... 🇧🇬

Фейлетон
Шест деца имам. Ама аз въобще не съм виновен. Не, че търся оправдание, нито се хваля с това, нито се оплаквам, чисто и просто констатирам. Констатирам, констатирам, ама моята като стартира, освен пътя от родилното д ...

valiordanov

Проза

1.1K 7

СКУКА 🇧🇬

... Мина се още време и усмивката ми съвсем изчезна. Бях изпаднал в меланхолия, на моменти апатията се сменяше с безпричинна тъга. Помня, че онези дни бе започнало да вали непрекъснато, небето бе посивяло и слънцето бе като изстинало.
Родителите ми започнаха да стоят на работа до по-късно, понякога ...

меланхолик

Проза

1.3K 3

МНОГУ СЪМ... ОНУЙ (Фейлетон) 🇧🇬

МНОГУ СЪМ... ОНУЙ
Многу съм гени... чакай, чи ни мога да са сетя за думата... генитален ли беши... ге... а, гениален! Значи - толкуз многу съм гениален, чи са принудих да спусна инструкция на жината: кат` приказвам нощем на сън, записвай сичку. Ни съ знай от коя трънка ши излези заек!
И тя си записв ...

кумеца

Проза

2.5K 28

Законът на душата 🇧🇬

- Пу, че ситно са сплетени тия решетки, нищо не виждам. Но ти, братко, май нямаш нужда от светлина, все в ъгъла стоиш?
- Да, защо не. Добре ми е тук, мога да виждам ярките квадрати, които сянката на решетката образува в средата на килията.
- Хм, странен човек си ти. Не ядеш, едва пиеш по глътка води ...

чезал

Проза

1.7K 6

Въображаеми случки с полезна информация ( Случка първа ) 🇧🇬

Въображаеми случки с полезна информация
( Случка първа )

Казвам се Люси, Людмила Димитрова. На 32 години, неомъжена. Работя в банка вече 8 години. Истината е, че вече започвам да си задавам някои екзистенциални въпроси. Вкл ...

Mimi1001

Проза

7.1K 10

Краят на дните 🇧🇬

Восъкът от забравената свещ се стичаше по ръба на масата. Навън бушуваше буря. Светкавици осветяваха черното нощно небе, а гръботевици раздираха спокойния шум от ромоленето на дъжда по прозореца. Момчето стоеше неподвижно, а студеният му, изпълнен с омраза поглед, бе втренчен някъде в пространството ...

Сис

Проза

1.9K 4

Водачът 🇧🇬

Цветомир Цанев

Водачът
„Здесь вам не равнина,
здесь климат иной...” ...

Tomek

Проза

1.3K

ЕМАНЦИПИРАНА ЖЕНА 🇧🇬

ЕМАНЦИПИРАНА ЖЕНА
Мъжът ми го съкратиха, а аз все още работя. Поне децата извадиха късмет - не ходят на детска градина. Малко завиждам на моя съпруг, защото се грижи за тях и сигурно като остарее няма да го пратят в старческ ...

svetlanal

Проза

3.7K 16

НЯМА УГОДИЯ 🇧🇬

НЯМА УГОДИЯ
Еманципирани жени - от къщи на работа и от работа в къщи. Скука! С моятя приятелка решихме да си разнообразяваме живота поне през вечер като културни жени – по чашка със салатка. Така днес, така утре, мъжът й взе ...

svetlanal

Проза

2K 13

Пет минути преди смъртта 🇧🇬

Пет минути преди смъртта
(В памет на Пепа Николова)
Топлина.
Стая.
Легло. ...

meshugaat

Проза

2.2K 1

Приказка 🇧🇬

Знаеш ли, ще ти разкажа приказка една...
Да, на теб, на теб точно. И на теб също. И на теб.
И на всеки, който иска да я чуе!?
Имало едно време едно момиче най-обикновено.
То било скромно, мило, ...

etualka

Проза

1.4K 4

СдъвкаНА ЛюбоВ 🇧🇬

Тя седи под дъжда, а чадъра е единственият й приятел сега. Чака от незнайно дълго някой да я излъже колко красива и чиста е, но вече застудява и само капките пречистват безплътната плът на природата, като промивка на рана със спирт. Боли безчувствено силно, но тя се инати пред стихията, нашепваща: " ...

Na-aN

Проза

1.5K 5

Тъга 🇧🇬

Навсякъде беше тихо, само телевизорът се чуваше в стаята! Оглеждайки се, можеше да видиш само момиче и момче, безмълвно прегърнали се! В очите и на двамата се виждаше безкрайна тъга, но те се правеха, че всичко е наред! Преди малко претърпяха поредния си скандал и от очите им се показваха толкова мн ...

the_dead_heart

Проза

1.6K 3

За сухото и мокрото 🇧🇬

Така се случи, че имахме една много лоша съседка от долния етаж. Вечно беше недоволна от нещо и направо ни тормозеше. Когато се роди третото човече, наречено Йоанна, нейният коментар беше, че "сме се размножавали като листни въшки".
Листни, листни, ама хубави...
Та...
Прибираме се след разходка с го ...

Sorbus

Проза

1.3K 6

Обичам те 🇧🇬

20.02.2007
Някой ден ще разбереш, че няма да намериш друга, която да те обича както мен! Моля те, дай на сърцето си това, което заслужава. Разбери го - аз съм момичето за теб!!!
Ти си „такъв” - дори не мога да те опрделя. Но ще видиш, не знам колко време ще ти отнеме, но ще видиш колко съм ти скъпа. ...

Слънчицето

Проза

1.8K 2

Епизод 🇧🇬

ЕПИЗОД
Всяко начало е трудно и Павел добре знаеше това. Но в неговия случай се оказа, че го очаква и нелек финал, завършек, така да се каже. Предстоеше му много важно решение, а той все още не беше подготвен да го вземе – за пореден път събитията бяха изпреварили с появата си. Действието се бе разви ...

viking25

Проза

1.3K 2

Колата на Мишката 🇧🇬

Жена ми много добре разбираше душичката на Мишката. Затова за именния ден му подари кола. Една голяма такава, с доста подробности, бяла, с отварящи се врати, със завиващо кормило и метално купе. Обаче истината беше, че металното купе беше доста тежко, а окачването - пластмасово.
Веднага, щом пое под ...

Sorbus

Проза

1.2K 6

ПИСМО ОТ БЪДЕЩЕТО 🇧🇬

ПИСМО ОТ БЪДЕЩЕТО
Америка 26.05.2027г.

Здравей, Миче!
Честит празник! Честит ти седемдесети рожден ден и пенсиониране!Желая ти още дълги години живот, за да ползваш пенсията си, ама не само, за да плащаш парното! Дано ти ст ...

svetlanal

Проза

2.5K 17

Луната не блести за всеки 🇧🇬

Още от гимназията Рона и Мунцио бяха много добри приятели. Всъщност бяха повече от приятели, бяха се сближили толково много на пук на хилядите противоположности, които на пръв поглед биха били невъзможно съвместими.
Тя беше доста ниска, с лек тен на кожата и много пъргав поглед. Буйната и начупена ч ...

^Parallax^

Проза

2.1K 4

Убийство 🇧🇬

Истината бе, че тази ревност сякаш ме прояждаше. Бях убедена, че тя ми пречеше и затова исках да се освободя от това чувство, лишено от всякакъв смисъл и изсмукващо мисълтта до дъното на душата ми и поради тази причина се опитвах да надмогна тази своя слабост, но въпреки това не успявах дори да я вл ...

Slaveya

Проза

1.2K 5

Последният ден от годината 🇧🇬

Последният ден от годината
/или нещo повече относно митовете за женското приятелство/
на една много скъпа приятелка
Утрото е тихо и ясно. В града не се усеща студът, но тук в полето, клонките на дърветата са като захаросани от ситния скреж. Как само искрят под лъчите на слънцето! Сякаш специално са ...

Албиция

Проза

1.5K 8

Една влюбена жена от 2103-а V - Мелампус продължава да разказва 🇧🇬

Мелампус огледа гостите на бала. В дъното, зад “рудените” фотьойли, забеляза един мъж, който държеше в ръцете си един грозен котарак и ритмично го галеше. За миг Амитаон усети заплаха от страна на този човек, нещо твърде спокойно и проникновено имаше у него. Нещо предвещаващо, нещо от бъдещето. Мела ...

чезал

Проза

1.9K 1 1

19.02.2007г. 🇧🇬

Когато слезе от рейса в малкото селце, тя вече знаеше, че всичко това трябва да свърши, колкото и да го бе обичала. Беше и трудно, защото предусещаше, че скоро няма да се върне тук, а може би никога. Въпреки това, тя беше щастлива, беше се върнала в родното си място, в своя дом. Всеки път когато пог ...

skrappy

Проза

1.1K 2

16.02.2007г. 🇧🇬

Тя беше на работа както всеки ден, както винаги отвори офиса в 9 и се зае с чистенето. Когато приключи, отиде да си вземе кафе и изпуши една цигара с него. Времето беше мрачно и хладно, сиво-бели облаци се стелеха по небето, гонени от лек вятър. Тя се загледа в един облак, той беше по-различен от ос ...

skrappy

Проза

1.2K 3

Аз, страхът 🇧🇬

Събудих се със същия металически вкус в устата. Огледах се още сънено с тихата надежда, че той си беше отишъл. Отворих очи. Огледах се. Май го нямаше, прошепнах си аз. Станах и отидох до банята. Огледах се в огледалото и се сепнах от ужас. Той беше застанал редом до мене. Моят голям страх. Той беше ...

Фройд

Проза

4.4K 6

ПАТри(иди)от 🇧🇬

ПАТри(иди)от /бяхме деца/ Да, веднъж, като малък забелязах едни странни кални стъпки до блока на едно приятелче. Тогава беше модерно да се ловят диверсанти, които целят да диверсират и стресират комунизъмъ. Тръгнах подир калните следи и зад завоя на блока... хоп и паднах в една новоизкопана кална ду ...

Биско

Проза

1.2K 2

Опаковка наречена Биси 🇧🇬

Предстои ми да ви разкажа една история. Толкова е вълшебна, че никоя приказка не е достойна за нея. Тя приднадлежи на действителността. Способна е да накара дори и най-големият песимист да повярва в магията на мечтите. И в същото време разкрива стойността на опаковката и нейното съдържание - двата о ...

autumnrain

Проза

1.7K 8

Преди, Сега и След 🇧🇬

Имало е трима братя – Преди, Сега и След. Преди бил муден, тромав, но пък най-голям; двамата по-малки слушали го и вяра имали във всичко, що им казва. След бил най-малък, хулиган, все побягвал, щом е нужен, все проплаквал, щом не ще. Хитър и потаен, той братята си водел за носа. Сега бил свит и неув ...

чезал

Проза

1.6K 5

Мостът на Въздишките 🇧🇬

Мостът на Въздишките. ( Страната на Пепеляшка, 6 )
Kolio Karpela (siromah)
Беше студена зимна сутрин. Възрастната жена погледна през прозореца си. Отсреща от другата страна на улицата, където Кент авеню минаваше по Уилсборо Бридж, стояха група бедно облечени мъже. Сред тях имаше няколко черни и испа ...

siromah

Проза

1.6K 1

Сам сам, други няма! 🇧🇬

Сам съм, други няма! Kolio Karpela (siromah)
О, майко моя, Родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти птицо проклета,
На чий гроб там тъй грозно грачеш? ...

siromah

Проза

3.3K 3

ТОЛКОВА Е РОМАНТИЧНО 🇧🇬

Затварям книгата и плача. От умиление, разбира се. Толкова любов и нежност, ревност и вярност, мъка и щастие - само в 247 страници! И в нито една тя, Жената с главна буква, не мъкнеше торби, не гладеше, не переше. От време на време готвеше и вечеряше с любимия на свещи. Ние го правим само, когато ни ...

svetlanal

Проза

2.2K 1 19

Какво е Любовта 🇧🇬

Какво е любовта ???
Капка от росата върху листо на цвете или самотна птица, летяща в безкрайните небеса?
Живо същество ли е тя или е просто около нас?
Какво ни причинява тя и защо?
Тя е това, което не може да се види. ...

Fire_Angel_87

Проза

1.6K 3

ДАНО В СЛЕДВАЩИЯ СИ ЖИВОТ СЕ РОДЯ МЪЖ 🇧🇬

ДАНО В СЛЕДВАЩИЯ СИ ЖИВОТ СЕ РОДЯ МЪЖ!
Когато на първо число ни раздават заплатите, повечето колеги-мъже си заделят пари за фонда „и аз съм човек” и ходят да се черпят в близката кръчма. От доста години ги наблюдавам и най-н ...

svetlanal

Проза

1.7K 15

Трите думи 🇧🇬

Заваля първия сняг, всичко стихна. Надали? В душата ти още е буря. Гледаш през прозореца - улица, коли и хора забързани се мяркат. Падат малки снежинки, сякаш перлички се ръсят от небето. Всичко бавно се посипва, облича чисто белия кожух. Това те радва, стопля болната ти душа... макар и малко, но я ...

pretty_girl

Проза

1.3K 3

Последна среща 🇧🇬

Погледна ръцете си, на всяка от тях личаха по няколко белега. Дълбоки и светли, белези на не повече от година, както и такива, слели се с цвета на кожата. Всеки от тях имаше история, за всеки беше изливала река от сълзи, всеки белег бе една нещастна любов. Всеки път когато посягаше към ножа, знаеше ...

nesus

Проза

1.2K 1

Най-добрата ми приятелка 🇧🇬

Разкъсващата болка в гърлото намаля. Миризмата на кръв започна да се разнася, а вкуса й, сам по себе си неповторим, изчезна. Сетивата си отиваха, болката също, физическата разбира се. Душевната се разрастваше... Хриптенето вече заглъхваше, очите се замъгляваха. Наблюдавах всяка капка, всяка красива ...

nesus

Проза

1.5K 2

Ценна хартийка 🇧🇬

Инкиното семейство се състои от петима човека:тате-ате,мама-ама,баба-аба,Инка и братчето й.Тя е на седем години и учи в първи „г” клас на Трето Основно Училище”Димитър Талев”.Тя знае да чете от пет-годишна възраст,затова не е чудно,че прочита най-много д-УМ-ички за една минута,когато госпожата орган ...

Na-aN

Проза

2.8K 7

Рассказы и проза современных авторов

Една красива история 🇧🇬

За възможното и невъзможното в човешкия живот 🇧🇬

Нощта на черните ангели 🇧🇬

НАС НЕ НИ ХВАЩА... 🇧🇬

СКУКА 🇧🇬

МНОГУ СЪМ... ОНУЙ (Фейлетон) 🇧🇬

Законът на душата 🇧🇬

Въображаеми случки с полезна информация ( Случка първа ) 🇧🇬

Краят на дните 🇧🇬

Водачът 🇧🇬

ЕМАНЦИПИРАНА ЖЕНА 🇧🇬

НЯМА УГОДИЯ 🇧🇬

Пет минути преди смъртта 🇧🇬

Приказка 🇧🇬

СдъвкаНА ЛюбоВ 🇧🇬

Тъга 🇧🇬

За сухото и мокрото 🇧🇬

Обичам те 🇧🇬

Епизод 🇧🇬

Колата на Мишката 🇧🇬

ПИСМО ОТ БЪДЕЩЕТО 🇧🇬

Луната не блести за всеки 🇧🇬

Убийство 🇧🇬

Последният ден от годината 🇧🇬

Една влюбена жена от 2103-а V - Мелампус продължава да разказва 🇧🇬

19.02.2007г. 🇧🇬

16.02.2007г. 🇧🇬

Аз, страхът 🇧🇬

ПАТри(иди)от 🇧🇬

Опаковка наречена Биси 🇧🇬

Преди, Сега и След 🇧🇬

Мостът на Въздишките 🇧🇬

Сам сам, други няма! 🇧🇬

ТОЛКОВА Е РОМАНТИЧНО 🇧🇬

Какво е Любовта 🇧🇬

ДАНО В СЛЕДВАЩИЯ СИ ЖИВОТ СЕ РОДЯ МЪЖ 🇧🇬

Трите думи 🇧🇬

Последна среща 🇧🇬

Най-добрата ми приятелка 🇧🇬

Ценна хартийка 🇧🇬

Очередь