Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Лъчисти усмивки - 1 🇧🇬

1.
Сред всички видове любов има една, която скромно очаква да бъде залелязана и това е споделената любов.
2.
Озарението на споделената любов ме подтиква да правя непрекъснато любовни обяснения, с което доказвам, че съм откривател на нови светове, но мнозина не го разбират и затова са склонни да ме п ...

MOJSEI

Проза

2006-09-07T17:13:52+03:00 1.1K 3

Инвазия 🇧🇬

Преди да започнете да четете, евентуално, искам да кажа, че този разказ не носи някаква поука или ако откриете такава - не съм я мислил целенасочено. Този разказ спада към научната фантастика, е може би не научна, но става въпрос за бъдещето, една измислица. Но тази фантастика, а повече като това, к ...

BulSoldier

Проза

2006-09-07T13:17:32+03:00 1.2K

Първата любов-Една болка без край! 🇧🇬

Първата любов - Една болка без край!
Беше края на месец Април казват, че това е лъжлив месец, но всичко, което се случи не бе лъжа!
Всичко беше така реално и съвсем младата Елица едва на 14 не бе подготвена за всичко, което предстоеше да и се случи!
Даниел беше неин съученик.
С него тя въобще нямаше ...

angel4eto_f

Проза

2006-09-06T16:58:09+03:00 1.7K 2

Диагноза: Безумно Влюбен 🇧🇬

Наскоро излезе филмът на Кшищоф Зануси
"Животът като смъртоносна болест,
предавана по полов път".
Любовта също може да се разглежда
като болест, поразяваща главно ...

Galina_B

Проза

2006-09-06T10:58:25+03:00 3.2K 7

Сама завинаги! 🇧🇬

Той е в мислите ти нали? Завладял те е изцяло. Не можеш да отклониш поглед от снимката му. Всичко около теб ти напомня за него.
Когато заспиш идва в сънищата ти и те целува. Прегръща те. Обича те както никой до сега не те е обичал. Кълне ти се във вечна вярност.
Показва ти какво е щастието. Споделя ...

brunetkata_

Проза

2006-09-04T12:37:14+03:00 2.3K 3

Само кимване! 🇧🇬

Той беше толкова близо до мен! С едно движение можех да го докосна. С едно протягане на ръка можех да го прегърна.
Ако се наведях още малко щях да допра устни в неговите. Отново. Щях да съм негова. Щях да споделя щастието и живота му!
Щях да му се отдам завинаги. Както преди. Да сме отново онази щас ...

brunetkata_

Проза

2006-09-04T12:30:43+03:00 1.3K 2

Когато се поддадеш на чувствата 🇧🇬

Тази неделя не беше като всички останали зимни дни, а много по- студена.По улиците нямаше много хора , а тези ,които вървяха по нея, бързаха да се приберат в домовете си, защото студът ги сковаваше.Там на люлката, в двора на една детска градина седеше Вени.Тя сякаш не чувстваше този студ, който обла ...

ice_ice_f__

Проза

2006-09-04T12:12:57+03:00 1.5K 7

Дъжд от целувки 🇧🇬

Заваля проливен дъжд от целувки. Свари го неподготвен. Нямаше чадър, дори и да го имаше, пак нямаше да му помогне кой знае колко, защото целувките минаваха през всякаква материя – дори през метал. Беше чел, че някъде в Бразилия бил паднал такъв преди двадесет години и изживяването от него докарало д ...

Vala

Проза

2006-09-03T10:46:33+03:00 2.1K 3

Дали 🇧🇬

Той седеше сам и се мъчеше да разбере... Дали себе си или околните - и той незнаеше. Стоеше и мислеше за онези неща, онова пределно място от съдбата, което се наричаше избор. Да избираш бе това, което те прави различен, което те прави този разумен човек, различаващ се от животните със своята същност ...

strais

Проза

2006-09-03T00:01:51+03:00 1.2K 2

Жената с детски очи 🇧🇬

Вървях под парещо небе в летен ден. Слънцето мълчеше, хората,
с които се разминавах също. Мълчанието на лятото. Да.
Отворих вратата. Събух се. Седнах. Отворих бутилка бира.
Запалих цигара и дълго гледах синия дим, отпивайки.
- Хенри – чукаше женски глас по вратата. ...

henryoliver

Проза

2006-09-02T20:29:44+03:00 1.4K 12

Аз, Еди и 21 влака към звездите 🇧🇬

Аз, Еди и 21 влака към зведите
Ако не съществуваха илюзиите никой нямаше да обръща внимание на самотната истина.
Със закъснелия влак разсичахме нощ, дълбока и черна, колкото душа на заспал негър убиец. Аз не се унасях – равномерното тракане, което трябваше да свърши тая работа някак се примесваше с ...

кмето

Проза

2006-09-02T20:25:01+03:00 1.2K 4

нощта на заспалите пияни 🇧🇬

ДВУРАЗКАЗ
(С претенции да бъде считан за един)
Нощта на заспалите пияни
В суматохата бях изхвърлил през прозореца и момчето с оцета, но той не влезе в ничии калкулации.
Мисля, че е добре да констатирам пряка връзка между среднощното пускане на музика на съседите ми и почти моменталното ми събуждане. ...

кмето

Проза

2006-09-02T17:55:07+03:00 1.2K 4

Блатото 🇧🇬

Блатото
Прости ми, мое сърце, че те натоварвам с излишни и ненужни емоции. Твоята работа е да си биеш в гърдите ми и да поддържаш жалкото ми съществуване. Прости ми, че душата ми е толкова гадна и подла! Кажи ми какво да пра ...

Vala

Проза

2006-09-02T12:25:42+03:00 1.4K 2

From the inside 🇧🇬

Аз поисках и дъжд заваля...
...и отрони той сълзи неродени в реалността, които за миг бяха жадно погълнати в праха. Изчезнаха без звук, без стон, без да забележат липсата им дори. И нищо не потръпна. В тихата, безлунна нощ. Вселената все така бездушно оставяше времето да следва своя път - не спря за ...

DesertWhisper

Проза

2006-09-02T11:26:11+03:00 1.2K 2

Твоята писателка 🇧🇬

Bien sûr, à toi!

Момичета много и различни. И всяка вечер почти еднаква програма: телефонът му извъняваше, той поглеждаше пренебрежително екрана и прочиташе поредното женско име. Вдигаше телефона и чуваше едно нежно “Ало”, ...

stephanova

Проза

2006-09-01T22:51:12+03:00 1.5K 3

Уиски с три кубчета лед (Wonderfull tonight) 🇧🇬

Седях, подпряла глвата си с ръка, и си мислех: "Защо съм непрестанно тъжна? Стоя сама вкъщи в компания на четири стени, сякаш няма други хора на този свят, с които да се забавлявам. Какво от това, че теб вече те няма близо до мен и няма да споделяш лудите ми нощи? Светът не свършва с това, нали ?
Тр ...

Melanholia

Проза

2006-09-01T14:56:10+03:00 2.3K 4

Заради Теб 🇧🇬

Обичам те! Защо да крия? Само защото умирам от страх да не се подиграеш с чувствата ми?
Само защото не искам околните да ме гледат със смесица от присмех и съжаление? Достатъчно време отказвах
да призная пред себе си, че те обичам повече от всичко на света. Беше ме страх, че някой ще чуе мислите
ми ...

doom_bad_Angel

Проза

2006-09-01T14:07:11+03:00 1.7K 1

Увяхнала любов 🇧🇬

Слънцето нежно я огря и тя отвори очи. Впери поглед в небето - тъй светло и пусто. Ни един облак, ни една птица не се виждаше. Бешe толкова тихо, толкова тихо. Само нейните мисли крещяха, но никой не ги чуваше. Тя гледаше нагоре и очакваше нещо да се промени, но небето си бе същото. Все така синьо и ...

Divine666

Проза

2006-08-31T09:41:31+03:00 1.3K 1

Една приказка с (не)щастлив край 🇧🇬

Отначало беше уверена,защото
знаеше,че ще бъде щастлива...
беше убедена в това...
знаеше, че сегашната самота
след време щеше да се се ...

gentle_soul

Проза

2006-08-30T17:47:14+03:00 2.5K 1

Пътищата ни се разделят 🇧🇬

Казваш, че ме обичаш, че си влюбен за пръв път в живота си. Вярвам ти, само
че... не мога да ти отвърна със същото. Това не е като да обичаш сладолед или да
си падаш по разходки в парка. Най-лесно е да ти кажа: "И аз те обичам". И да се
оставя да ме въвлечеш в онова нещо, наречено "връзка". Да те ос ...

doom_bad_Angel

Проза

2006-08-30T12:52:23+03:00 1.9K

Тихо синьо небе 🇧🇬

Тихо синьо небе
Нежна артерия на мрачна самота докосва тънките стихийни потоци на съзнанието.
Празна градина. Кристалите са покрили тънките фини линии на крехките изящни клонки.
Гардениите замръзнало потръпват под кристалната светлина.
И въпреки това са умрели. ...

Janet

Проза

2006-08-30T12:43:32+03:00 1.8K 2

Предизвикателствата на творчеството -6 🇧🇬

6.
Критиката е любов
“Да превърнеш живота в безкрайна игра е проява на висша мъдрост”
В.Рибаров
Този Интернет превърна живота ми в безкрайна игра и всичко щеше да си тече много мъдро, ако не бяха тези указания на Лъки да открия посоката в живота. Къде да я търся? Но когато животът ти е игра, случайн ...

MOJSEI

Проза

2006-08-29T19:45:41+03:00 951 15

Писмо До Бога 🇧🇬

Една свещ блести в ръцете ми.Една сълза се ражда в очите ми, една молитва се крие в душата ми..
Господи, една красива любов имам!Една любов-красива и свежа, като пролетна роса.Боже, нека тази
любов е безсмъртна, нека винаги жарта тлее в душите ни и винаги да гали сърцата ни.Нека бъде незабравима, ве ...

doom_bad_Angel

Проза

2006-08-29T14:45:48+03:00 1.7K 1

Тишината 🇧🇬

Тишина. Но колко мелодия се крие в тази на пръв поглед обикновена тишина.
Колко различна е Тази Тишина от неловкото мълчание, което се поражда между двама души, когато няма какво повече да си кажат.
Колко различна е Тази Тишина от онази, която ни дебне в гората в нощи, когато дори вълците не вият ср ...

unreal

Проза

2006-08-29T14:41:29+03:00 1.3K

Любовта 🇧🇬

В ден неочакван нежно сияние заслепи очите ми,
тихия пролетен ветрец развя черните ми коси,
подкосиха се краката ми, останах вцепенена,
тялото ми стана леко, понесе го вятъра...
Какво ли се случваше? Сърцето ми биеше лудо, ...

SlAdUrKa^S^KuKu

Проза

2006-08-29T14:28:36+03:00 1.5K 4

Нощен джаз в бар “The Who” 🇧🇬

Нощен джаз в бар "The Who"
Бар "The Who" дишаше лениво под тежката мъгла, покрила в ефирна плът ъгъла на "Седмо авеню". И този път аз бях там, в 9:27h вечерта, завит в хладно очакване пред вратите на нощната обител. И този път нищо не се отчупи от мрака на слепите улици. Ръждивата лампа сипеше оранж ...

Zimed

Проза

2006-08-29T10:06:47+03:00 1.8K 2

[3] Моята история 🇧🇬

Част III
Явно си имаха нужда от опора, явно животът им беше тежък, но просто аз не ги разбирах. И как бих могла, при положение, че изобщо не ги познавам. Истината беше, че и не исках да се захващам с нещо подобно. Нито имах ...

Assasiyah

Проза

2006-08-29T09:58:18+03:00 2K

Недоразумения и творчество 🇧🇬

Здравей Роси,
След направената публикация за създаването на книгата ни “Озарението на споделената любов”, у теб възникна колебание относно правомерността на съавторското ти участие. За мен няма съмнение, че тази ситуация при теб може да бъде правилно разбрана като криза на твоето творческо израстван ...

MOJSEI

Проза

2006-08-29T09:54:51+03:00 1.5K 2

В търсене на изчезналата девственост – Част 3 🇧🇬

Джулюнски пирати – клозетът на мъртвеца
В пространството около половия кабинет се възцари мъртвешка тишина. Единсвено учестеното дишане на санбернарът Арш-лекер подсказваше за витаещото напрежение, предхождащо ситуацията, която щеше да промени хода на световната история. С треперещи пръсти издънката ...

Wizard

Проза

2006-08-28T15:15:58+03:00 1.9K

Достатъчно 🇧🇬

Достатъчно...
Той се приближи, седна до Нея и й зададе до болка познатия въпрос:
- Как си? Какво правиш?
- А ти как мислиш че съм? - отговори Тя и обърна поглед встрани.
- Но какво ти става? Нали уж щяхме да останем приятели?! ...

siki4kata

Проза

2006-08-28T14:11:28+03:00 1.3K

Панаир2006 🇧🇬

Вратата на апартамента на тъста и тъщата се отвори с трясък и в коридора влетя синчето като викаше:
-Гладен съм!Сипвайте ми да ям!
Аз се излежавах на любимия си фотьойл ,който ми служеше и за легло и гледах телевизия,а жена ми переше в банята.Тъщата продаваше чушки и домати в гаража, а тъста беше на ...

levski66

Проза

2006-08-26T16:19:58+03:00 1.1K 4

Фатима и ...една душа! 🇧🇬

Фатима и ....една душа!
....
( - Всичко е наопаки! И ти знаеш защо! Бях глупава, а ти права!Кажи ми защо всичко е толкова далеч?
- То е там където ние го оставим! Всичко е такова каквото ние го направим! Не мисли, че всичко свършва! Може би сега почва!
- Да може би.. но се чувствам слаба...чувствам ...

migli4kite

Проза

2006-08-26T16:16:06+03:00 1.6K 3

3,4,5-trimethoxyphenethylamine 🇧🇬

3,4,5-trimethoxyphenethylamine
(Какво прави пеперудата)
Молекулярните взаимодействия са много слаби, но те предизвикват случайните флуктуации, които водят до непредвидимите последствия. Най-важната характеристика на странния атрактор е чувствителността му към началните условия ("ефекта на пеперудата ...

Seven`Words

Проза

2006-08-25T23:38:44+03:00 1.9K

ЗЛАТНИЯТ... (продължение - 2) 🇧🇬

...
Свилена потръпна от вятъра, който идваше откъм гърба й. Погледна Огнян. Очите му искряха в тъмното, устните изведнъж сякаш пресъхнаха, лепнеха и докато говореше, гласът му излизаше сух.
-По цялото крайбрежие делфините били изтребени. Само тук те се появили след няколко години. Завърнали се, но н ...

Румена

Проза

2006-08-25T14:55:43+03:00 1.1K 2

ЗЛАТНИЯТ... (продължение) 🇧🇬

...
В една мрачна ноемврийска вечер, наскоро след годежа, Яна застигна Явор, който отиваше към чорбаджи Сирмови. Вече се стъмняваше, хората бързаха да се приберат по домовете си и затуй Явор не обърна внимание на догонващите го стъпки, докато Яна не подръпна ръкава му да го спре. Загърната в някакъв ...

Румена

Проза

2006-08-25T14:01:12+03:00 1.2K

ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ 🇧🇬

ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ
I
Колко време вече чака покачен на стария явор край чешмата - Яна все не идва и не идва! Вслушва се в различни стъпки, надзърта между клоните да я види издалече, цялото тяло го заболя да се свива между листата, без да мръдне, та момите долу да не го чуят. Напразно! И тая заран не я ви ...

Румена

Проза

2006-08-25T13:18:23+03:00 2.3K 2

Грозно 🇧🇬

Грозно
Несигурно пристъпям в мразовитото утро. Утро ли? Как, по дяволите разбрах, че е утро? В тази скапана страна трудно се ориентирам кога е нощ и кога ден. Все един и същ гаден сив и влажен полумрак. Сякаш някой побъркан алхимик се е опитвал да създаде нещо ново, нещо по-добро от всичко досега. И ...

Компировски

Проза

2006-08-25T10:01:01+03:00 1.1K 2

Малкия 🇧🇬

Малкия
Малкия - студен убиец от черна, оксидирана стомана те чака.
В твоя блок. На стълбите между твоята и горната площадка. Господарят му е развил крушката на етажа и е запушил шпионките на любопитните съседи. И той чака. Точно теб.
Но ти закъсняваш – както винаги. Докато имаше живи приятели, те се ...

Компировски

Проза

2006-08-25T09:42:31+03:00 1K 1

ОТ ПОЗИЦИЯ НА СИЛАТА 🇧🇬

"Какво искате", попитах влезлия с глас, изразяващ просто учудване, а не раздразнение или дори страх, тъй като мъжът изглеждаше мек и безобиден. "Нищо", отвърна той и свали шапката си (едва сега забелязах, че е с мека филцова шапка), от което видът му стана почти жалък, "просто искам да поседя на топ ...

Чинаров

Проза

2006-08-25T01:48:25+03:00 1.2K 1

към морето 🇧🇬

Към морето !
(където и да е то)
Мислите ми, като рояк ядосани пчели, нещастно се лутаха между затворените прозорци на колата. Когато се случеше главата ми да застане на пътя им те ядно ме стрелваха в слепочията, промъкваха се в мозъка ми и отровно напускаха до следващо пронизване. По дяволите, защо ...

кмето

Проза

2006-08-25T01:24:47+03:00 1.9K 5