Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Една крачка 🇧🇬

Както най-дългият, така и най-късият път започват по един и същи начин - с една
стъпка. Стъпка, която не е малка за теб и голяма за човечеството, а дори
обратното. Стъпка, която правиш след като си открил вратата - началото на своето
пътешестие. Тази врата може да се сбърка много лесно сред множеств ...

`Fallen_Angel`

Проза

2006-07-13T17:42:02+03:00 2K 3

Ковчег 🇧🇬

Те носеха тежкия ковчег, където беше положено безжизненото ми тяло, а аз се
смеех отстрани на тази пародия. Процесията напредваше бавно, докато небето
пригласяше на хлипанията им с далечни гръмотевици, а на сълзите им с лек ръмеж.
Ех, такъв пейзаж найстина би ми бил по вкуса, но... Слънцето печеше п ...

`Fallen_Angel`

Проза

2006-07-13T17:29:33+03:00 1.5K 8

Дани 🇧🇬

Посвещавам този разказ на Марго и Ваня – две слънца в моя живот.Обичам ви, момичета!

-Ела тук, Дани, стига си досаждала на хората!
Дани непрекъснато се губеше от погледа на майка си, обикаляше из парка, играеше си с непозна ...

stephanova

Проза

2006-07-13T11:57:41+03:00 1.8K 4

Призракът от имението Шейс 🇧🇬

Старото привидение се беше настанило удобно в любимия си люлеещ се стол и скърцайки с него, мислеше за отдавна минали неща. Роден в далечната 1840-та година с името Бенджамин Стюард, той беше член на голяма аристократична фамилия. Животът му премина в изтънченост и дисциплина, но не беше скучен чове ...

нико

Проза » Рассказы

2006-07-12T22:45:27+03:00 2.7K 9

Защо? 🇧🇬

Още един задушен юлски ден. Слънцето безмилостно пръска лъчите си по земята и
всичко наоколо е като пустош - празно, сякаш всичко живо се е изпарило от високите
температури. Отново скука и отново си мисля за теб. За пореден път препрочитам
писмата ти и за кой ли път си казвам "Стига!" и отново ги пр ...

bEtt

Проза

2006-07-11T16:41:34+03:00 1.3K 6

Много кратко за един дъжд 🇧🇬

Заваля онзи летен дъжд, който те кара да си спомняш. Хората извадиха чадърите си, за да опазят всичко в тях, което не желаят да бъде мокро. Облакът се усмихна, а Слънцето го помоли да се отмести.
- Този дъжд прилича на сбогуване – каза Хенри.
- Този дъжд е един от всички дъждове – усмихна се някой.
...

henryoliver

Проза

2006-07-11T11:20:39+03:00 1.2K 1

Целувката 🇧🇬

Късно вечерта точно след големия концерт на известната рок група Алек тъкмо се беше разделил с приятелите си и вървеше по тъмната улица близо до блока, където живееше. Беше прекарал невероятно и още си тананикаше мелодията на любимата си песен от групата. Но не това го вълнуваше толкова, колкото фак ...

^Parallax^

Проза

2006-07-11T00:30:32+03:00 2.3K 12

Любовта и омразата 🇧🇬

Един ден бях тръгнала на училище и тъкмо си мислех, че трябваше да напиша есе на тема „Любовта и омразата” за часа по литература съвсем ненадейно пред мен на улицата изникна един огромен сандък – голям колкото стая.
В начало ...

Ането

Проза

2006-07-10T20:35:22+03:00 1.9K

Разговор 🇧🇬

-Обичам те!
-Не, не ти вярвам! Порастни! Мисли много преди да говориш – това е единственият ми съвет!
-Обичам те!
-Нараняваш ме така! Ти не можеш нищо да ми дадеш. Не си способен да се интересуваш от другите хора, мислиш само за себе си.
-Обичам те! ...

stephanova

Проза

2006-07-10T15:19:47+03:00 1.9K 3

Споменът На Болката 🇧🇬

Мрака и тъмнината се спуснаха за броени секунди над малкото
притихнало градче.
Черните облаци надвиснали над тъмните улички,
се готвеха да излеяд своята мъка и злоба.
Днес нощта беше по-тъмна от всякога,Луната се бе скрила, ...

JoinMeInDeath`F

Проза

2006-07-09T19:31:48+03:00 2.4K 7

Споменът За Болката 🇧🇬

Мрака и тъмнината се спуснаха за броени секунди над малкото
притихнало градче.
Черните облаци надвиснали над тъмните улички,
се готвеха да излеяд своята мъка и злоба.
Днес нощта беше по-тъмна от всякога,Луната се бе скрила, ...

JoinMeInDeath`F

Проза

2006-07-09T19:31:41+03:00 3.1K 3

Червеният панталон 🇧🇬

Признавам, че обичам да чета много…стойностни неща, истински.
Но не обичам хората, общуването с тях ме уморява. Около мен постоянно има хора и аз ставам все по-уморена. Затова през деня мечтая за мига, когато вечерта ще ост ...

Фройд

Проза

2006-07-09T19:28:57+03:00 2.2K 7

Лятна вечер 🇧🇬

Мъжът седеше в кухнята и вечеряше. Хранеше се лакомо, поглъщаше храната с неголеми залъци хляб. Изглеждаше отегчен, дори не забелязваше, какво яде. Монотонният живот, който живееше, го правеше безразличен към всичко заобикалящо го. Сутрин ставаше, закусваше и отиваше на работа. Работеше в строителна ...

Романтик

Проза

2006-07-08T20:38:18+03:00 2.2K 7

Танц 🇧🇬

"Едно, две, три и се завърти!" Това дочух, разхождайки се натъжена и унила по една тъмна уличка, близо до синьото необятно море. Заслушах се и спрях. Не се чуваше нищо друго освен силно тропане и пляскане в равномерен такт, ако спомените ми не ме лъжеха това бе 7/8. Преди доста години се занимавах с ...

SaD

Проза

2006-07-08T08:42:38+03:00 1.6K 4

Русокосата принцеса 🇧🇬

Сега ще ви разкажа историята на едно момиченце, което за неусетно време се превърна в жена. Знаете ли, най-мътният спомен за нея е, когато още бе сплетена на две дълги руси плитки и играеше с други момичета и момчета в квартала. Всички бяха еднакви - деца. Имаше обаче едно момче, което се открояваше ...

SaD

Проза

2006-07-08T08:09:20+03:00 1.3K 1

Критика 🇧🇬

Да те чукат и да си ходиш... губиш. Накрая може и себе си да загубиш - ако има к'во де.
Искаш любов, нежност, вярност, отдаденост. Мечтаеш си да сте си единствени и достатъчни един за друг. Виждаш бъдещето си прекалено светло и щастливо. Не се замисляш за отговорностите, които ти предстоят, за жертв ...

stephanova

Проза

2006-07-07T20:30:27+03:00 1.5K 1

Писмо до баща ми 🇧🇬

Здравей!
Помниш ли ме? Запознахме се преди близо 5 години и половина… Майка ми ни запозна, беше октомври. Не те бях виждала и се чудех дали ще те позная. Странно, но когато те видях веднага разбрах, че ти си моят баща. Майка ...

Фройд

Проза

2006-07-07T00:45:19+03:00 4.7K 10

За него 🇧🇬

...и аз си стоях самичка в стаята, и си мислех за моето момче, което не ме
обича. Седях си на бюрото и си препрочитах писмата от него, ухаещи на парфюмът
му. И сълзите ми се стичаха по зачервеното ми лице... те не можеха да издържат
на напрежението... и... си мислех... какво ли правиш сега... с коя ...

bEtt

Проза

2006-07-06T16:13:13+03:00 1.3K 2

Исканият край! 🇧🇬

Прибрах се!И отново е бъркотия и хаос.Обиди отсам, враждебни фрази оттам!Правя се,че нищо не забелязвам. И там ми е грешката!Сега и аз съм в кюпа! Обиди,намеци...нараняват,но директните истини и подлости дълбаят!Всичите тези неща правят всяко по своему драскотини в душата,но постепенно разрастват ог ...

Siskata

Проза

2006-07-06T00:59:33+03:00 1.6K 1

Отново на път 🇧🇬

atanas_dvk

Проза

2006-07-05T23:01:45+03:00 1.1K 4

Мрачният лес 🇧🇬

03.07.2006
Seule...Toujours seule...
Горската тъмнина прегърна бащински мрачния му силует. Мирисът на борови иглички и на влажна дървесина сякаш го привикваше да открие скрита в гората тайна. Той влачеше босите си крака и те ставаха все по-кални и по-кални. Вода се стичаше по цялото му тяло. Дългите ...

stephanova

Проза

2006-07-04T22:15:22+03:00 1.5K 1

Старостта 🇧🇬

Когато излязох за пореден път този ден, отново видях странния старец на пейката. Попитах се защо все седи там и ме гледа някак втренчено и тъжно. Реших, че имам още малко време, седнах до него и го поздравих. Той ми отговори някак отвеяно. Едва сега забелязах колко стар бе той всъщност. Дълбоки браз ...

AgainST

Проза

2006-07-04T14:57:12+03:00 995

Вместо епилог 🇧🇬

muzevir

Проза

2006-07-04T07:46:32+03:00 2.8K 2

Забравена самота 🇧🇬

Сънувах. Беше хубав сън, но се събудих. Отново бях сама. Всяка сутрин си задавам един въпрос: Докога?
Навсякъде виждам хора без лица, които бързат или не. Птиците пеят, но аз не ги чувам. Слънцето грее, а аз не го виждам.
Някога обичах птиците! Обичах и слънцето! Обичах пчеличките, тревичките и дори ...

FiGHTeR-4u

Проза

2006-07-04T07:30:05+03:00 1.3K 2

Малка частица от света на мълчанието 🇧🇬

Беше хубав летен ден. Беше нейният рожден ден – двайсти поред. Празник? Не, не и за нея. Тя нямаше за какво да празнува. За това, че се беше родила? Никаква радост не й донесе това – нито преди, нито сега. Нямаше и с кого да го сподели - тя отдавна беше сама на този свят. Приятели? Бедността я бе ли ...

нико

Проза

2006-07-04T06:48:18+03:00 2K 3

Дали наистина всичко беше сън... 🇧🇬

Стоях в стаята си, отново в хаоса, който оставих предната вечер, гледах стената... Опитвах се да различа фигурите, оставени от мазилката - дървета, птици, цветя... Гледах, но не виждах нищо - просто бяло! В един миг, докато си мислех изведнъж сякаш пропаднах, падах и всичко се променяше -леглото се ...

Меллисса

Проза

2006-07-03T20:37:28+03:00 2.1K 4

Никога вече Мария! 🇧🇬

За първи път я видях в един прекрасен ден от късната пролет на 1997 година. Тя беше деветнайсет годишна, току-що завършила гимназия, а аз на двайсет и две, втори курс студент по история. Коя година, кой, къде - неща като тези знаех доста; хубаво е да се знаят. Но виждам, че се отклонявам. Та тя беше ...

нико

Проза

2006-07-03T20:19:57+03:00 2.3K 3

Среща от четвъртия вид 🇧🇬

Vania_v

Проза

2006-07-03T15:52:55+03:00 1.9K

Летен дъжд 🇧🇬

Ранният следобед в града е напрегнато тих. Вървя по улицата сякаш на никъде, но всъщност се прибирам вкъщи. Започва леко да вали и веднага се сещам за чадъра в раницата и си мисля колко предвидливо го взех сутринта. Все още не мисля да го отварям. Нека няколко капки дъжд да се посипят върху мен – ля ...

soultraveller

Проза

2006-07-03T13:25:18+03:00 1.6K 2

Вълшебната гора 🇧🇬

Беше студена зимна вечер. Вятърът свиреше по покривите на къщите и играеше с падащия сняг, разпилявайки го в различни посоки. Валяло беше цяла седмица и по первазите на прозорците имаше няколко пръста дебел сняг, а стъклата бяха покрити със скреж. Хората тъкмо привършваха с вечерята си и беше време ...

нико

Проза

2006-07-02T17:32:10+03:00 2K 2

Люти лакърдии - V част 🇧🇬

ПОДОЧУТО
Нещастието ни събра в една болнична стая за дълго. А известно е колко дълги са там дните и нощите.
Умен и интелигентен осемдесет годишен човек ми сподели мъката си. Бил заможен търговец. Имал и чифлик с много плодо ...

muzevir

Проза

2006-07-02T14:03:32+03:00 1.9K 1

Люти лакърдии - VI част 🇧🇬

МАХМУРЛУК
Махмурлукът е много лоша болест. За да се предпази човек от нея има само един единствен начин - да не пие алкохол. Няма на света пияч, който да не е страдал от махмурлук. Най-силно е страданието сутрин, след весе ...

muzevir

Проза

2006-07-02T13:46:58+03:00 1.6K 1

Аня 🇧🇬

Аня
Правило ли ви е впечатление как спят малките деца? Най-често проснати по гръб с разтворени ръце, готови да поемат целия свят в прегръдката си. Без страх, без тревогите на нашия делник или дълбоко вгнездилите се ужаси, ко ...

dangon

Проза

2006-07-01T21:50:16+03:00 1.7K 9

Да обичаш е грях(Toujours à toi) 🇧🇬

Toujours à toi...
В нощта съм сама.Винаги е така. Искам го. Изгарям по него…
Но той няма да дойде. Сигурна съм в това. Защото не съм единствената… не съм и няма да бъда…
Но ето, че вратата на стаята ми плавно се отваря. Той ...

stephanova

Проза

2006-07-01T21:09:03+03:00 1.4K

Картини от вековете 🇧🇬

КАРТИНИ ОТ ВЕКОВЕТЕ
Нощта бавно спускаше завесата си над уморения град. Заведенията постепенно изпращаха хората, излезли за обичайната чаша следработно кафе и посрещаха онези, които излизаха за развлечения и запознанства. И Никола трябваше да е навън, където бяха неговите приятели и връстници по тов ...

нико

Проза

2006-07-01T13:49:07+03:00 1.8K 5

Ще ми липсваш 🇧🇬

Ще ми липсваш... Ще ми липсваш така както, сигурна съм, залеза липсва на зората.
Ще ми липсваш толкова много... Не мога да го опиша с прости думи. До последно не
осъзнавах, че дори минутка без теб е като цяла вечност. Не искам да плача, искам
да буда силна, ала не мога... Нещо в мен напира, силзите ...

Adelinka

Проза

2006-07-01T10:12:29+03:00 6.9K 4

Кати 🇧🇬

К А Т И
- Добре сега, какво искаш да кажеш?
- Това, което казах – че не мога повече така! Аз имам достойнство и не искам повече да бъда мъчена. Не мога, не искам, край!
- Обещавам да се променя! Още след като затворя телефона, ставам нов човек. Всъщност още сега - сега вече говориш с нов човек! - ве ...

нико

Проза

2006-06-30T22:41:17+03:00 2.5K 8

Мюзевирски гяволъци 🇧🇬

muzevir

Проза

2006-06-30T10:03:44+03:00 1.4K 1

Люти лакърдии - IV част 🇧🇬

ВЧЕРАШНИ КЮФТЕТА
Минджата беше колач в кланицата. Живееше в малката си къщичка с многолюдната си челяд. Всяка вечер, връщайки се от непосилен труд, носеше на морните си рамене торба с карантия от закланите животни. Тя беше о ...

muzevir

Проза

2006-06-30T09:54:09+03:00 1.6K 2

Люти лакърдии III част 🇧🇬

muzevir

Проза

2006-06-30T09:39:02+03:00 1.5K 1